Разходите за отбрана трябва да отидат и за борба с климатичните промени

Войната и изменението на климата са екзистенциални заплахи, с които трябва да се борим едновременно и често с едни и същи средства, твърдят експерти. Коментарите им идват в момент, когато членовете на НАТО се събират тази седмица в Хага, за да обсъдят увеличаването на военните бюджети на фона на конфликтите, които бушуват в Украйна, Газа и неотдавна в Иран.

Срещата се провежда и на фона на повишаващите се глобални температури, които увеличават заплахата от по-интензивни и чести природни бедствия, като горски пожари и наводнения. Катастрофите в Европа вече станаха толкова непреодолими, че правителствата все по-често използват армиите си за оказване на помощ.

Страните трябва да определят областите, в които климатът и конфликтите се припокриват, за да използват бюджетите по-ефективно, заяви Юлиан Попов, старши сътрудник в брюкселския мозъчен тръст „Стратегически перспективи“ и бивш министър на околната среда на България.

„Не можем да се справим с тези кризи поотделно, защото ресурсите са недостатъчни“, каза той. „Трябва да намерим начини да се справим с тях по комбиниран начин.“

Още по темата

Климатичните промени вече удрят розопроизводството, реколтата е с 30% по-слаба

Банките финансират собствения си многотрилионен кошмар с изкопаеми горива

НАТО и въоръжените сили по света редовно признават изменението на климата като риск за сигурността, който ще засегне всички аспекти на отбраната в дългосрочен план. По данни на ООН недостигът на вода допринася за нестабилността в някои региони, като подхранва съществуващите конфликти. Топящата се Арктика открива нови морски пътища, което стимулира надпреварата за контрол над богатия на ресурси регион. Армиите също са уязвими от изменението на климата, тъй като екстремните метеорологични явления застрашават стратегическата инфраструктура и затрудняват планирането на военните операции.

Но все повече отбранителната общност осъзнава, че технологиите, предназначени да подпомогнат декарбонизацията на икономиките, правят армиите по-устойчиви, по-ефективни и в крайна сметка по-евтини за експлоатация. Захранваните от възобновяеми източници военни бази са независими от мрежата - и от потенциалните атаки срещу нея. Рециклираното армейско оборудване намалява замърсяващите отпадъци и намалява зависимостта на въоръжените сили от дълги вериги за доставки и чуждестранни доставчици.

„Би било много погрешно да кажем, че не можем да се справим с изменението на климата сега и че трябва да изчакаме икономиката да укрепне и войната да приключи“, каза Попов. „Абсолютно същите технологии са приложими за приоритетите на Европа - отбрана, конкурентоспособност и климат - колкото по-скоро ги осъзнаем, толкова по-силни ще бъдем.“

През последните месеци ЕС и Обединеното кралство обявиха планове за увеличаване на военните разходи в подкрепа на Украйна и на фона на нови конфликти по света. Само планът ReArm Europe на ЕС има за цел да мобилизира до 800 млрд. евро инвестиции в отбраната и да превърне сектора в двигател на растежа на промишлеността в региона.

В същото време САЩ искат от членовете на НАТО да увеличат военните си разходи до 5% от брутния си вътрешен продукт, което е малко над 2% от сегашните средни разходи, според проучване на мозъчния тръст Атлантически съвет във Вашингтон. Съгласно правилата на НАТО плащанията, извършвани от националните правителства за покриване на нуждите на собствените им въоръжени сили и тези на съюзниците, се считат за разходи за отбрана - широко определение, което някои се опитват да използват в своя полза.

Разходите за отбрана на държавите от НАТО са се увеличили

Испания, единствената членка на НАТО, която открито се противопоставя на искането за 5% разходи, обяви през април, че 17% от тазгодишните военни разходи в размер на 23 млрд. евро ще отидат за помощ при природни бедствия. Страната също така призовава за подновяване на вниманието към устойчивостта на гражданската инфраструктура в по-широк план.

Макар че Испания е единствената страна от НАТО, която в бюджета за отбрана точно определя средствата за помощ при бедствия у дома, армиите се намесват все по-често в свързани с времето събития, които често се влошават от изменението на климата. При най-скорошните бедствия в Европа - от наводненията в Испания до бурите в Полша - бяха изпратени големи военни части.

„Военните са там, когато не са във война“, казва Ричард Нуги, бивш офицер от британската армия. „Има логика в използването на военните и това е нещо, в което военните стават все по-добри, защото го правят все повече.“

Членовете на НАТО могат да поискат помощ от съюзниците си при природни бедствия, а организацията провежда периодични обучения. Следващото такова учение ще се проведе в България през септември следващата година и на членовете ще бъде представен първоначален сценарий за силно земетресение. Допълнителни подробности ще бъдат оповестени малко преди началото на симулационното учение, но организаторите разкриха, че от участниците ще бъде поискано да се справят и с вторични събития след земетресението, като например предупреждения за проливни дъждове и внезапни наводнения, засегнали региона.  Сред целите е и засилване на сътрудничеството между гражданските и военните участници при възникване на кризи.

На хартия бюджетите се придържат към традиционните разходи за отбрана като танкове, ракети или самолети. Но в действителност адаптацията към изменението на климата, смекчаването на емисиите и декарбонизацията на армията са там под различни етикети, каза Манон Дюфур, изпълнителен директор на мозъчния тръст E3G в Брюксел.

„Голяма част от разговорите, свързани с климата, са свързани с конкурентоспособността или енергийната сигурност“, казва Дюфур. „Много се говори за достъпност, независимост и стратегическа автономност.“

Енергийната сигурност се превърна в основен въпрос тази седмица с конфликта в Близкия изток. Съществуват опасения, че Иран може да спре корабоплаването през Ормузкия проток, който е ключов път за суров петрол и горива, след въздушния удар на САЩ по ядрените му съоръжения.

„Високата степен на зависимост от вноса на нефт и газ, която излага потребителите на нестабилността на световните пазари на нефт и газ, е основната заплаха за енергийната сигурност на Обединеното кралство и останалата част от Европа“, казва Майкъл Брадшоу, асоцииран сътрудник в Chatham House. „За правителствата на държавите, които внасят изкопаеми горива, очевидният отговор е да ускорят енергийния преход, като увеличат производството на енергия от възобновяеми източници и подобрят енергийната ефективност.“

Още по темата

Климатичните промени вече удрят розопроизводството, реколтата е с 30% по-слаба

Бюджетните съкращения на Тръмп ограничават достъпа на Китай до научни данни

Непредсказуемото време спъва индийските компании на най-големия потребителски пазар

Големите вълни и приливите могат да бъдат също толкова коварни, колкото и ураганите