Популистите в ЕС са слепи за истинската заплаха за блока

Ролята на Стария континент в глобалната икономика се свива, докато крайната десница подклажда гнева

06:52 | 11 юни 2024

Автор: Макс Хейстингс

Снимка: Bloomberg

Европейските избори през уикенда, в които гласуваха малко над половината от 373 милиона имащи право на глас в 27 страни, разтърсиха континента. Резултатът превърна лидерите на най-големите нации в блока, Германия и Франция, в сламени хора. И въпреки че десноцентристите ще продължат да доминират в парламента, нарастването на подкрепата за крайнодесните събужда спомени за най-грозните моменти на 20-ти век.

Докато руското финансиране и пропаганда бяха широко разпространени – включително твърденията, че Украйна е планирала да убие френския президент Еманюел Макрон и след това да хвърли вината за убийството на Москва – десният прилив беше предимно местен, подклаждан от инфлацията, противопоставянето на политиките за изменението на климата, и разделението град-село в основата на така наречените културни войни.

Преди всичко подкрепата за десницата в целия континент се движи от враждебността към масовата миграция от южното полукълбо, на която никое правителство не изглежда да има надежден отговор. Малко политици от центъра и отляво се осмеляват да кажат на гласоподавателите истината - че потокът от мигранти може само да се увеличи, като се има предвид демографията на Африка и последиците от изменението на климата.

Още по-малко имат смелостта да кажат на европейците, че на фона на намаляващата раждаемост, европейските икономики се нуждаят поне от малко мигранти за работна ръка. Всъщност голямата история на Европа – това, което с право трябваше да бъде централната тема на тези избори – е нейният сериозен икономически спад в сравнение с Азия и Съединените щати.

Въпреки че има известен спор относно тълкуванията на статистическите данни, повлияни от колебанията на обменния курс, делът на ЕС в световния брутен вътрешен продукт намалява, като е изпреварен от този на Китай. През последните пет години реалният БВП на САЩ е нараснал със 7% срещу 3% в Германия. Европейците работят по-малко часове от американците и ползват повече отпуски. В доларово изражение икономиката на ЕС сега е само 65% от американската, спад от 90% в навечерието на финансовата криза от 2008 г.

Европа не е създала дори наченки на съперник на американските технологични гиганти. Нейните университети се намират в световните класации доста под тези на САЩ - само няколко британски изследователски центрове като Imperial College, Лондон, са около върха. Освен това европейските финансови пазари предлагат много по-ограничен достъп до капитал, отколкото американските.

Тези последни изборни резултати донесоха най-вече печалби за партиите, които се опитват да спасят стария племенен модел на континента, вместо тези, които се справят с предизвикателствата на новата вселена, която идва, независимо дали ни харесва или не. Крайнодесните се издигат на гърба на същия вид страхове, които задвижваха възхода на фашизма преди Втората световна война.

Преди гласуването през уикенда френският премиер Габриел Атал каза на френския народ: „Не бъдете като британците, които плакаха за Брекзит“ – което означава, гледайте напред, вместо завинаги назад. Сега обаче мнозинството от френските избиратели пренебрегнаха неговия съвет.

Европеецът, който трябва да наблюдавате през следващите месеци и може би години напред, е италианският премиер Джорджа Мелони, чиято партия беше сред големите победители от изборите този уикенд, спечелвайки почти една трета от националните гласове. Това е политик, който веднъж се изказа топло за фашисткия диктатор Бенито Мусолини, като каза, че „всичко, което направи, го направи за Италия“.

Откакто си осигури националното лидерство, тя постигна трудното - и може би тревожно - постижение да направи своята крайнодясна партия и най-вече себе си да изглеждат уважавани. Тя се отказа от предишното си противопоставяне на членството в ЕС, като вместо това се застъпи само за реформи и изгради близки работни отношения с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя е ухажвана и от френската дясна звезда Марин Льо Пен. Тя каза пред италианската телевизия по време на кампанията: „Искам да опитам нещо, което не е лесно, но завладяващо – да повторим в Европа това, което сме постигнали в Италия.“

Тя остава ангажирана с политика на „нулева толерантност“ към миграцията. Нейните критици твърдят, че под повърхността нейната партия остава близо до своите фашистки корени.

Всъщност тя превърна изборите в личен референдум, като призова избирателите „просто да напишат Джорджа“ в бюлетините си. Партията на Мелони, която спечели само 6% от гласовете през 2019 г., си осигури зашеметяващите 29%.

Наистина ужасяващото качество на европейската десница, подобно на Републиканската партия на САЩ, е, че нейните политики, които биха били определени като екстремистки дори преди пет години, сега се третират като мейнстрийм. Със сигурност е вярно, че Мелони се превърна във важен европейски играч, но е твърде рано да се отхвърлят опасенията, че тя представлява сили, дълбоко опасни за европейската демокрация.

През 2001 г. политическият философ Лари Сидентоп отхвърли ЕС като „бюрократичен деспотизъм“. Това е възглед, споделян от няколко десетилетия на консерваторите, включително онези, които подтикнаха Великобритания към Брекзит на референдума през 2016 г.

И все пак днес има разбиране, дори сред някои последователи на крайната десница, че в новата икономическа вселена никоя нация освен САЩ или Китай не е достатъчно голяма, за да просперира или дори да преговаря на световната сцена, напълно сама. Ние висим заедно или висим поотделно, както британците откриват чрез своя болезнен опит.

Резултатите от изборите представляват огромен упрек за европейските либерални елити, чиято хватка върху властта отслабва от години. Със сигурност има известна утеха във факта, че крайната десница не е изместила доминиращия десен център в Европейския парламент.

Освен това опозиционните партии спечелиха важна позиция в Унгария, управлявана от антидемократа Виктор Орбан. А фламандското сепаратистко движение в Белгия не успя да направи пробива, от който мнозина се страхуваха.

Неотдавнашно проучване на общественото мнение в целия континент показа, че дори в Обединеното кралство 66% от гласоподавателите имат положителна представа за ЕС, със сигурност водени отчасти от осъзнаването на това, което сме загубили чрез Брекзит. Особено младите показват все по-изявен ентусиазъм за съюз. Това може да помогне да се обясни защо дори крайнодесните партии като тази на Льо Пен смекчиха опозицията си срещу членството на своите нации в ЕС.

Но остава една грозота, неотделима от всички неофашистки движения от двете страни на Атлантика. Има много причини за страх сред тези от нас, които вярват, че всяка политика е най-добре да се води около центъра. На фона на почти обсебеността на Европа от миграцията като заплаха, твърде малко хора все още са съсредоточени върху извисяващата се перспектива, че САЩ и Азия изглеждат доминиращи в новия икономически и индустриален свят, като Европа е изоставена и сериозно застрашена на източните си граници от възможна нова руска агресия. Тези изборни резултати представляват крачка назад от изправянето пред такива жестоки реалности.

О, да, и още едно съобщение от европейския уикенд: всеки управляващ политик, който ще участва в избори където и да е в западния свят, трябва да бъде видян да прави нещо смислено за контролиране на имиграцията. Или ще загуби работата си.

Макс Хейстингс е колумнист на Bloomberg, британски журналист и военен историк, който е работил като чуждестранен кореспондент на BBC, главен редактор на Daily Telegraph и редактор на The Evening Standard.