Джанет Йелън изхвърля 200 години икономика, за да блокира чистите технологии от Китай

Представете си, ако китайска компания обяви плановете си да построи най-голямата фабрика за батерии за електрически превозни средства, която светът някога е виждал.

До 5 милиарда долара ще бъдат изразходвани за един завод за производство на повече захранващи модули на всеки 12 месеца, отколкото светът е произвел миналата година. Огромното съоръжение може да покрива 4 квадратни километра, да наема армия от 6500 души и да намали разходите с 30%, унищожавайки всички конкуренти, които не успяват да поддържат темпото. Освен това въпросната компания е натрупала повече от 1 милиард долара загуби през последните седем години и ще отчете още 5 милиарда долара през следващите седем.

Звучи ли това като определението за хищнически свръхкапацитет, унищожаващ световния производствен сектор в услуга на агресивния китайски меркантилизъм? Ако е така, струва си да се има предвид, че съоръжението, за което говорим, е начина, по който Илон Мъск представи Gigafactory One на Tesla Inc., на половин час път с кола източно от Рино, Невада, когато го обяви за първи път преди 10 години.

Това трябва да бъде съображение за министъра на финансите Джанет Йелън, която бе на посещение в Китай в опит да убеди правителството и компаниите, че техните инвестиции в чисти технологии са прекомерни и вредни.

„Понастоящем правителствената подкрепа води до производствен капацитет, който значително надвишава вътрешното търсене на Китай, както и това, което световният пазар може да понесе“, каза Йелън в реч пред Американската търговска камара в Гуанджоу. Този излишък се натрупва в „слънчева енергия, електромобили и литиево-йонни батерии“, каза тя миналия месец в завод за соларни панели в САЩ.

Предложената промяна на политиката е забележителна. Един от най-изтъкнатите живи икономисти отхвърля това, което е един от най-фундаменталните принципи на икономиката от повече от 200 години: сравнително предимство. Ако една страна може да произвежда стоки на по-ниски разходи от вас, не трябва да повишавате тарифните бариери. Вместо това трябва да внесете стоките и да изпратите обратно нещо в замяна, където вашата индустрия е по-ефективна.

Самата Йелън изглежда разпознава прекъсването на логическата връзка. „Хора като мен израснаха с възгледа: ако хората ви изпращат евтини стоки, трябва да изпратите благодарствена бележка. Това е, което в общи линии казва стандартната икономика“, каза тя в интервю за Wall Street Journal миналата седмица. „Никога повече няма да кажа „Изпратете благодарствена бележка.“

Има няколко особено забележителни аспекта на тази промяна. От една страна, чистите технологии като слънчеви панели, електромобили и литиево-йонни батерии все още съставляват доста малък дял от износа на Китай, приблизително 5,7% миналата година. Китай спечели по-малко приходи от износ от електромобили през 2023 г., отколкото от куфари и раници, от мебели (с изключение на столове), от играчки с колела и скутери и от настолни лампи и осветителни тела. Нито един продукт с чиста технология не се доближава до най-големите експортни сектори, мобилни телефони и компютри.

Друг забележителен фактор е, че дисбалансите в икономическите отношения между САЩ и Китай сега са толкова минимални, колкото са били от едно поколение. Двустранният търговски дефицит през 2023 г. достигна 279 милиарда долара, най-ниският от 2010 г. Спрямо размера на икономиката на САЩ, цифрата е най-ниската от 2002 г. насам, само месеци след присъединяването на Китай към Световната търговска организация.

Съществува и разминаване между нивата на чисти технологии, които Вашингтон счита за необходими, когато говорим за изменението на климата, и нивата, които се считат за прекомерни, когато се сблъсква с Китай. Само преди четири месеца двете страни се споразумяха да утроят капацитета за възобновяема енергия в световен мащаб до 2030 г., цел, която се превърна в основата на споразумението за климата на COP28 на ООН през декември.

Трудно е да се спори, че светът е пренаситен, когато си спомняте, че едно голямо производствено съоръжение обикновено отнема поне три или четири години, за да стартира от планирането до пълната експлоатация и че много обявени заводи дори не са построени. Само в електромобилите и до известна степен слънчевите панели – където бързите технологични превключвания вероятно ще доведат до затваряне на много производствени линии през идните години – предлаганите мощности изпреварват това, от което се нуждае светът, ако искаме да преминем към икономика с нетна нула на емисиите.

При литиево-йонните батерии все още сме под целта. Във вятърната енергия — сегментът на чистите технологии, където износът е най-труден поради огромния размер на турбините и в резултат на това е приличен показател за това къде би могъл да бъде светът, ако не бяха инвестиционните планове на амбициозни китайски компании — ние са в драстичен дефицит.

Ако китайските инвестиции в чисти технологии са се превърнали във възприеман проблем за САЩ и Европейския съюз през изминалата година, това е свързано с начина, по който политическата върхушка и големите местни компании на тези пазари тихо се вкиснаха от енергийния преход през същия период.

Когато инвеститорите видят силно възникващо търсене на стока и смятат, че имат конкурентна позиция в производството ѝ, те правят това, което Tesla направи в Gigafactory One (и Хенри Форд направи в прочутите комплекси Highland Park и River Rouge): те изграждат в мащаб, който шокира останалия свят, убеден, че техните по-евтини разходи ще предизвикат повече търсене и ще им позволят да завладеят пазарен дял.

Това е същата динамика, която позволи на Nvidia Corp. да добави близо 2 трилиона долара към пазарната си капитализация от началото на 2023 г., въпреки факта, че на този етап никой не прави пари от изкуствения интелект, който нейните чипове могат да улеснят.

Ако китайските фирми показват повече плам, като правят точно това, това не е поради несправедлива държавна подкрепа. Фирмите за чисти технологии там не са по-зависими от меките пари, отколкото конкурентите другаде по света.

От повече от 50 спора, заведени срещу Китай в СТО, само един — неактивен от 2011 г. — е за чисти технологии. Предимството на строги и едностранни мита като тези, които се обмислят от САЩ и ЕС, е, че те не трябва да се придържат към строгостта на търговското законодателство. При липсата на функционираща СТО, това е чист начин да се нарисува антиклиматичният протекционизъм като зелена индустриална политика.

Китай няма недостиг на проблеми около енергийния преход и държавните субсидии. Атакувайки износа на чисти технологии обаче, светът налага репресии срещу една част от икономиката, където частният сектор е доминиращ и където перспективите за намаляване на глобалните емисии са добри.

Действайки като знаменосец на тази политика, Йелън отхвърля фундаменталните принципи на икономиката, за да оправдае политика на ограничаване на обществения достъп до евтини и чисти технологии. Това е протекционистка катастрофа в процес на създаване - както за САЩ, така и за планетата.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.

Още по темата

Западът изпусна момента да стане основен партньор на страните в Латинска Америка

WSJ: Китай иска от телекомуникационните оператори да се откажат от чуждите чипове

Износът на Китай спада повече от очакваното, създавайки пречки за възстановяването

Как Китай победи САЩ в надпреварата за електромобилите