Защо Тайланд и Камбоджа продължават да водят една и съща война

Подновените военни действия между Тайланд и Камбоджа са зов за събуждане за Югоизточна Азия относно цената на това да се оставят историческите гранични спорове да тлеят. Вековният конфликт, вкоренен в картографията от колониалната епоха, се разгаря в момент, когато регионът вече е под напрежение от търговската война на президента Доналд Тръмп и засилващото се съперничество на великите сили между САЩ и Китай.

Боевете избухнаха през миналия уикенд по общата им граница и досега са убили най-малко 11 камбоджанци и 15 тайландци. Двете страни са обменили артилерийски огън, а Тайланд е извършил въздушни удари с изтребители F-16, след като обвини Камбоджа, че изстрелва ракети по цивилни райони.

Съседите са се сблъсквали многократно преди, най-скоро през юли, когато десетки бяха убити и десетки хиляди бяха разселени. Крехкото прекратяване на огъня – постигнато отчасти с посредничеството на самия Тръмп – се провали и няма ясна дипломатическа възможност за разрешаване на конфликта.

Вашингтон заяви, че е обезпокоен от продължаващите сблъсъци и жертви по части от 800-километровата граница. Държавният секретар Марко Рубио призова двете страни незабавно да прекратят военните действия и да се върнат към мерките, очертани на 26 октомври в мирните споразумения от Куала Лумпур, които бяха един от по-забележителните успехи на Тръмп в утвърждаването му като глобален миротворец.

Но връщането към спокойствие изглежда малко вероятно, поне в близко бъдеще. И двете правителства се осланят на дълбоко вкоренени националистически настроения, за да си осигурят подкрепа у дома. Вкоренената реторика полага основите за продължителен и разрушителен конфликт.

Останки от колониалната епоха

Подобно на много спорове в Азия, този е махмурлук от западния империализъм, макар че корените му се простират по-назад. Някога могъщата Кхмерска империя е западала, а това, което е останало, е било в процес на изчезване, поглъщано в продължение на векове от възходящия Сиам на запад и това, което е сега Виетнам на изток. Колонизирайки Индокитай, Франция превръща „земята между“ в протекторат през 1863 г. и разширява свитите му граници. Сиам, сега Тайланд, остава независим въпреки силния натиск от Франция, а също и от Великобритания, която управлява на запад в Бирма и Индия.

Френско-сиамски договор, подписан през 1904 г., предлага границата да следва вододелната линия на планините Дангрек. Но друга карта, изготвена от френски служители през 1907 г., се отклонява от това, поставяйки ключови забележителности, включително храма Преах Вихеар от 11-ти век, от камбоджанската страна. По-късно Тайланд твърди, че картата никога не е била правилно одобрена, докато Камбоджа поддържа, че е обвързваща, тъй като Сиам не е възразил официално по това време.

През 1962 г. Международният съд се произнесе в полза на Пном Пен, решение, което той потвърди през 2013 г. Но околната гранична зона никога не беше напълно демаркирана, което постави основите за повтарящи се напрежения.

Опасността този път е колко повече огнева мощ се използва. Тайландските сили са много по-големи и по-добре екипирани; страната е дългогодишен съюзник на САЩ. Много по-бедната Камбоджа разполага с по-малка армия и разчита на китайска помощ.

Ролята на АСЕАН

Рискове от ескалация не могат да бъдат надценени. Десетчленната Асоциация на страните от Югоизточна Азия исторически е избягвала да се намесва в делата на други членове поради политиката си на ненамеса. Но боевете между две страни членки не могат да не бъдат обезпокоителни и с тяхното засилване гласове в региона призовават за по-силна намеса. Тазгодишният председател, министър-председателят на Малайзия Анвар Ибрахим, казва, че е готов да помогне (както направи със сделката с Тръмп) и настоява за деескалация. Усилията му са разумни, но в крайна сметка недостатъчни.

Това е дългогодишно оплакване, но блокът трябва да спре да менажира кризи и да започне да ги разрешава. Инсталирането на независима наблюдателна мисия по границата и създаването на механизъм за проверка и публично докладване на нарушенията би било начало към реална отчетност. Някои държави от АСЕАН вече са участвали в наблюдението на прекратяването на огъня, но това е далеч от прилагането му.

Разрешаването на граничния спор би било още по-трудно. Ще е необходима подкрепа и от двете правителства. Всеки процес на демаркация трябва да се провежда от неутрални геодезисти, основани на съществуващите решения на Международния съд. Както Банкок, така и Пном Пен ще трябва публично да се ангажират да приемат резултата и да се въздържат от по-нататъшно подбуждане на националистически настроения.

Това няма да е лесно. Има убедителни вътрешни стимули и за двете страни да позволят на боевете да продължат. Тайландският премиер Анутин Чарнвиракул използва конфликта, за да използва националистическите настроения преди избори, които биха могли да се проведат още през 2026 г. Най-влиятелният политик на Камбоджа, Хун Сен, използва насилието, за да се утвърди по-силно в политиката, представяйки се като национален защитник. Това е роля, която той е играл многократно, откакто започна възхода си на власт в подкрепяния от Виетнам режим, който свали геноцидните червени кхмери през 1979 г.

Не би трябвало да има нужда от Тръмп, който междувременно обяви, че след разговори с него двете държави отново са се ангажирали с мирни действия. Но докато Югоизточна Азия не се изправи срещу нерешените си граници с истинска решителност, войната за линия на картата ще остане повтаряща се заплаха, която регионът вече не може да си позволи.

Каришма Васуани е колумнистка на Bloomberg Opinion, отразяваща азиатската политика със специален фокус върху Китай. Преди това тя работи за BBC в Азия и Южна Азия в продължение на две десетилетия.

Още по темата

Над 500 000 бягат от сблъсъка Тайланд-Камбоджа, Тръмп призовава за мир

Тайландският премиер ще подпише мирен договор с Камбоджа под опеката на Тръмп

Напрежението между Тайланд и Камбоджа расте въпреки призивите за мир от САЩ