Искате да замените китайските вериги за доставки? Не се и опитвайте

Толкова за големите виетнамски вериги за доставки, които щяха да заменят китайските и да спасят глобализацията.

През последните няколко години анализатори и консултанти с нетърпение размишляваха дали нацията от Югоизточна Азия ще надмине производствената мощ и изобилието на износа на северния си съсед. Виетнам се смяташе за един от най-облагодетелстваните от търговския конфликт между САЩ и Китай.

Напоследък обаче привлекателността на Виетнам като версия 2.0 на световния завод рязко намаля. Новините, които излизат от страната, не предвещават нищо добро за компаниите, които искат да разширят съществуващите операции или да създадат нови там. Индустриалното производство рязко спадна през януари, както и броят на заетите в сектора. Производствената дейност намаля и виетнамците се обръщат към почасова работа и странични дейности. Заплатите продължават да остават ниски, а инфлацията хапе. Като допълнение към проблемите, един от най-големите производители на обувки за Nike и Adidas, тайванската Pou Chen Corp., планира да съкрати 6000 работни места в своя завод в град Хо Ши Мин.

Купчина дребни вътрешни проблеми също затрудняват правенето на бизнес във Виетнам. Кампания срещу корупцията, която доведе до внезапната оставка на президента Нгуен Суан Фук, изплаши инвеститорите. Виетнам трябваше да бъде стабилен и тази смяна на ръководството послужи само за подчертаване на нововъзникващото пазарно усещане за нестабилна политика, преплетена с бизнес решения и процеси като получаване на разрешителни, одобрения, лицензи и субсидии. Това е разрушително за чуждестранните фирми, чиито ръководители могат бързо да изпаднат в немилост, докато служителите във властта идват и си отиват, забавяйки инвестициите. Междувременно секторът на имотите в страната е изправен пред влошаваща се дългова криза, като предприемачите забавят изплащането.

За потенциалните производители установяването на бизнес с помощта на местно финансиране - какъвто беше случаят в Китай - може да се окаже предизвикателство, тъй като изисква много повече текущи инвестиции за оборотен капитал и търговско финансиране. Подобно на останалия свят, трудът се превръща в острия проблем. След най-малко 28 стачки през 2022 г., през януари 600 работници в град Хо Ши Мин протестираха срещу оскъдния бонус в края на годината от техния японски работодател Toyo Precision Co. в цеха за производство на части за шевни машини, според местни медии.

За глобалните компании тези предизвикателства създават повече усложнения във веригата на доставки, точно когато изплуват от две години на борба за изглаждане на съществуващите смущения. След предизвикани от Covid прекъсвания на производството и печалбите, фирмите може да имат малко търпение да се справят с повече трудности.

Привлекателността на преместването на фабрики във Виетнам до голяма степен се дължи на разходите за труд. Перспективата за по-ниски заплати - в сравнение с други производствени центрове - исторически е в основата на преместването на технологиите в части от Азия (помислете за производството на чипове и електрониката).

Това изчисление вече не е толкова просто: голяма част от реториката около преместването на веригите за доставки предполага, че само защото в дадена страна има милиони хора в трудоспособна възраст, те са доволни от ниските заплати. Това пренебрегва тяхната склонност към сектора на услугите или инфлационния натиск, който притиска служителите (като в същото време вредят и на компаниите), което прави по-трудно намирането на желаещи за тези работни места. Междувременно Индия и Индонезия се очертават като алтернативи. Фирмите се нуждаят все повече от по-квалифицирани служители, тъй като дигитализацията и автоматизацията набират сила.

Дори с шума около потенциалното възход на Виетнам като жизненоважна брънка в глобалната верига на доставки, страната се бори да премахне етикета на поточна линия - за разлика от производствен център. Месечно в страната се произвеждат над 400 милиона кутии цигари, повече от 300 милиона конфекция, 17,2 милиона мобилни телефона и милиони квадратни метра полиестер. Оборудването и машините в промишлен мащаб или частите за тях все още не са опора. Междувременно производителите все още зависят от Китай за части и компоненти и придвижването нагоре по веригата на стойността не се оказа лесно.

Японската фирма за електроника Kyocera Corp., например, разширява производството на някои компоненти в новия си завод във Виетнам. Компанията обаче отбеляза миналия март, че ще произвежда само повече керамични опаковки, използвани в електрониката за изолация и устойчивост, в това съоръжение. „Авангардните малки пакети за кристални устройства са направени по много сложен начин“ и ще продължи да ги произвежда „в Япония за известно време“.

Разбира се, инфраструктурата на Виетнам – от пристанища до магистрали и електроснабдяване – е добре развита около индустриални паркове и икономически зони, където е концентрирана по-голямата част от производствената дейност. Все пак само 20% от пътищата са павирани и логистичният капацитет не е в крак с търговската дейност.

С едно от най-ярките места, което изглежда сякаш е извън надпреварата, какво следва за глобализацията? От една страна, "заводът на света" няма да бъде преместен скоро. Китайските компании ефективно изнасят своите вериги за доставки и съоръжения в Европа и Мексико в опит да се възползват от тенденцията за преместване на производства.

Междувременно не е ясно колко всъщност има търсене за чисто нова верига за доставки, която да изключва Китай. Докато 30% от японските производители използват вносни стоки, почти 50% не внасят компоненти, според проучване на Teikoku Databank в края на декември. Междувременно тези, които разчитат на внос, сега се плашат, тъй като слабата йена прави внасянето на стоки скъпо. В Индия компаниите внасят части за електроника и други от Китай, сглобяват ги и добавят известна икономическа стойност, като поставят няколко части като кондензатор, устройство, което съхранява електрически заряд. САЩ започнаха своя собствен бум в строителството на фабрики, разчитайки на приятелски търговски партньори.

Реалността е, че индустриалните компании ще успеят да набавят частите и компонентите, от които се нуждаят - някои от Китай, други от Япония и Югоизточна Азия и още повече от Мексико. Търговските връзки ще преобладават и трудовите проблеми ще изобилстват, тъй като липсват квалифицирани работници в производството. Предприятията ще бъдат принудени избирателно да се разделят и някои сектори ще се борят повече от други. Колкото по-висока е икономическата стойност на технологията, толкова по-трудно ще бъде да разчитаме на другите за нея. Няма да има нито една нова "фабрика на света", която да замени Китай. Просто ще има нов модел на глобализация, с който трябва да свикнете.

Анджани Триведи е колумнист на Bloomberg Opinion за индустриални сектори в Азиатско-тихоокеанския регион. Преди това тя е била колумнист за Heard on the Street на Wall Street Journal и репортер по финанси и пазари за вестника, и е била инвестиционен банкер в Ню Йорк и Лондон.

Още по темата

Доставчиците на Apple се надпреварват да избягат от Китай

Таланти от Силициевата долина помагат за развитието на стартъп общността във Виетнам

Централните банки в Югоизточна Азия се борят с все сили срещу потъването на валутите

"Алтерко" проучва преместване на производството от Китай във Виетнам и България

Китайска компания, регистрирана в Сърбия, експлоатира работници от Виетнам