Украйна и САЩ подновяват разговорите за мир с фокус върху сигурността
Украйна и САЩ провеждат нов кръг от преговори за мирен план в Берлин, като основен акцент са гаранциите за сигурност за Киев и ролята на съюзниците
Редактор: Антон Груев
Украйна и САЩ са на път да проведат втори ден разговори в Берлин по мирен план, целящ прекратяване на руската инвазия, като гаранциите за сигурност от страна на съюзниците за Киев са в центъра на преговорите. Очаква се около 10 европейски лидери също да участват в голяма среща на върха в понеделник, заедно с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Президентът Володимир Зеленски даде сигнал, че Украйна може да отстъпи от дългосрочната си цел за членство в НАТО, ако постигне двустранни споразумения за сигурност със САЩ, европейски и други държави, потенциално включително Канада и Япония.
Тези споразумения биха функционирали подобно на ангажимента за взаимна отбрана по член 5 на НАТО, за да се предотврати „нова руска агресия“, заяви Зеленски пред журналисти в неделя.
„Русия трябва да знае, че ще застанем на страната на Украйна“, каза германският външен министър Йохан Вадефул пред радио DLF в понеделник. „Трябва да работим за решение, което е устойчиво в бъдеще.“
Зеленски и неговият екип проведоха над пет часа разговори в неделя в канцлерството на Германия с представители на САЩ, водени от специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, зет на президента Доналд Тръмп, заедно с няколко съветници по националната сигурност от Европа.
Американска делегация в Берлин за разговори за Украйна
Американската делегация заяви в изявление, че е постигнат значителен напредък, включително задълбочени обсъждания по 20-точковия мирен план, икономическите програми и други въпроси.
Украйна от години се стреми към членство в НАТО като средство за защита на независимостта си, но САЩ и някои европейски държави не са склонни да подкрепят това на фона на враждебността на Русия. Руският президент Владимир Путин нееднократно е настоявал Украйна да се откаже от целта си за членство в НАТО като част от всяко мирно споразумение.
Администрацията на Тръмп вече е изключила подкрепа за присъединяването на Украйна към отбранителния алианс.
Русия не присъства на разговорите в Берлин, а Путин не е показал признаци да се откаже от максималистичните си искания към Украйна, включително по отношение на територията. Той настоява Украйна да изтегли силите си от части на източния регион Донбас, които руската армия не успя да превземе в рамките на почти четиригодишната инвазия.
Съветникът по външната политика на Кремъл Юрий Ушаков даде ясно да се разбере, че Русия едва ли ще приеме промени, предложени от Европа и Украйна, към водените от САЩ предложения, които в голяма степен са благоприятни за Москва. Уиткоф и Къшнър проведоха петчасови разговори с Путин в Москва по мирния план на 2 декември.
„Ако бъдат направени съществени изменения, ще имаме много сериозни възражения, защото бяхме изложили позицията си много ясно и САЩ изглежда я бяха разбрали“, каза Ушаков в предварително записани коментари за държавната телевизия, излъчени в неделя. „Ще има разпоредби, които са напълно неприемливи за нас, включително по териториалните въпроси.“
Външните министри на Европейския съюз също планират разговори за Украйна на срещата си в Брюксел в понеделник. Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас призна пред репортери, че усилията за постигане на споразумение за заем за репарации за Украйна, обезпечен със замразени руски държавни активи, стават все по-трудни.
Централната банка на Русия е завела дело в Москва, с което претендира за 18,2 трилиона рубли (229 млрд. долара) от Euroclear, съобщи в понеделник държавната агенция ТАСС.
Калас заяви, че ако членството в НАТО е изключено за Украйна, „тогава трябва да видим какви гаранции за сигурност са осезаеми“.
„Те не могат да бъдат хартия или обещания – трябва да са реални войски, реални способности, така че Украйна да може да се защитава“, каза Калас. „Трябва да разберем, че Донбас не е крайната цел на Путин.“