Държавите могат да се съдят взаимно за изменението на климата, реши съдът на ООН

Една от най-уязвимите държави в света към последиците от изменението на климата спечели знакова съдебна битка, давайки на държавите нови средства за преследване на някои от най-големите замърсители на планетата.

В консултативното си становище, произнесено в сряда, Международният съд в Хага (ICJ) заяви, че държавите имат отговорност да направят всичко възможно, за да ограничат глобалното затопляне до критичния праг от 1,5°C, като заяви, че неспазването на това може да наруши международното право. ICJ застана на страната на южнотихоокеанския архипелаг Вануату по дело, заведено преди две години чрез Общото събрание на ООН.

ICJ заяви, че страните може да се сблъскат с последствия, ако не изпълнят задълженията си, включително прекратяване на действия – като производството на изкопаеми горива – и евентуални обезщетения за засегнатите от изменението на климата, като Вануату, стига да се докаже причинно-следствена връзка.

„Въпросите, поставени от Общото събрание, представляват повече от правен проблем“, каза Ивасава Юджи, президентът на ICJ, по време на представянето на становището си. „Това е екзистенциален проблем с планетарни размери, който застрашава всички форми на живот и самото здраве на нашата планета.“

Становището, изготвено в продължение на два часа в Хага, ще се разглежда като голяма победа за климатичните активисти, които все повече търсят правни пътища за оказване на натиск върху страните да спрат дейности, причиняващи изменение на климата, тъй като международните преговори не успяват да доведат до резултати достатъчно бързо.

Производителите на изкопаеми горива и развитите страни може да са обезпокоени, че решението ще бъде използвано по време на спорове в различни международни съдилища, за да се окаже натиск върху тях да направят повече за борба с изменението на климата и да платят пари за справяне с последиците, въпреки че дали ще променят поведението си, предстои да видим.

„Това решение надмина очакванията“, каза Ралф Регенвану, министър на климата на Вануату, на пресконференция. „То потвърждава това, което ние, уязвимите нации, казваме и знаем от толкова дълго време: че държавите имат правни задължения да действат по отношение на изменението на климата.“

ICJ няма правомощията да налага решението си самостоятелно, а САЩ са сред страните, които не признават автоматично неговата правна власт. Но делото има подкрепата на Общото събрание на ООН и по принцип засилва натиска върху държавите-членки на ООН да действат в съответствие с решението на съда.

„САЩ, стига да са част от ООН, също трябва да следват този съвет“, каза Маргарета Веверинке-Сингх, юрисконсулт по делото на Вануату пред ISJ. „Те са обвързани от този съвет толкова, колкото и другите държави.“

Консултативното становище е първото на съда по отношение на изменението на климата и няма да бъде последвано от допълнителни решения.

Съдът заяви, че разглежда ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C като основна температурна цел на Парижкото споразумение и че страните са задължени да засилят националните си амбиции като част от процеса на ООН. Всички държави трябва да представят преработени планове преди срещата на върха за климата COP30 в Бразилия.

Международните съдилища все по-често заемат позиция по отношение на климата. Международният трибунал по морско право заяви през май 2024 г., че страните трябва да защитават океаните от окисляване. А по-рано този месец, в отговор на искания от Чили и Колумбия, Междуамериканският съд по правата на човека заяви, че здравословният климат е човешко право.

Макар и само консултативни, подобни решения имат потенциал да се отразят на правната система, повишавайки рисковете от съдебни спорове и увеличавайки натиска върху страните да изискват планове за климатичен преход. Миналата година бяха заведени най-малко 226 нови дела, свързани с климата, с което общият брой на заведените дела достигна малко под 3000 в почти 60 държави, според доклад от юни на Изследователския институт по климата „Грантъм“.

Случаят с Вануату води началото си от 2019 г., когато 27 студенти по право в Южнотихоокеанския университет започнаха кампания за отговорност. ООН класира Вануату като една от най-рисковите страни в света по отношение на природни бедствия, по-голямата част от които са влошени от изменението на климата.

„Това решение е мощен инструмент, който можем да използваме, за да поискаме от най-отговорните за тази климатична криза да бъдат подведени под отговорност“, каза Флора Вано, мениджър на ActionAid за Вануату. „Тъй като времето на планетата става все по-хаотично, това решение проправя пътя за защитата и репарациите, от които отчаяно се нуждаем, за да възстановим живота си и да си осигурим справедливо бъдеще.“

Още по темата

Вече харчите повече за храна заради изменението на климата

Екстремните жеги погубват европейски работници въпреки усилията на властите

ЕЦБ предупреждава за ефекта на горещите вълни върху инфлацията и растежа на БВП

Повечето компании вече усещат климатичните промени

Климатичните амбиции на Европа срещат съпротива, целта за 2040 разделя мненията