България не разполага с нито един специализиран хеликоптер или самолет за гасене на пожари. При нужда се използват военни хеликоптери, които са пригодени с външни контейнери за вода, но тези машини имат редица ограничения, най-вече, защото са за военни цели. Това каза Добромир Добринов, старши експерт „Природозащитно законодателство“ във WWF България, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

на 24 октомври WWF България внесе в Министерския съвет петиция с над 13 500 подписа с призив за закупуване на специализирана летателна техника за гасене на горски пожари.

Организацията настоява правителството да изпълни решението на Народното събрание от миналата година – да се предприемат действия за планиране и финансиране на такива машини за нуждите на Министерството на вътрешните работи.

„Искаме да видим отговорност от страна Министерски съвет... Трябва да се излезе открито пред обществото и да се обясни, че предвид настъпилите климатични промени и бъдещата пожароопасност, в която ще трябва да живеем.“

Гостът цитира изследване на WWF България, според което климатът в България вече наподобява този в Северна Гърция и европейската част на Турция. Това означава „подготовка на цялото общество да живее в ситуация с постоянни горски пожари поради променената климатична обстановка“.

Липсата на техника

Добринов посочи, че в Гърция, която е с подобен релеф и климат, разполага с около 90 специализирани самолета и хеликоптери, а Турция – с над 130, от които 105 са хеликоптери, докато в България няма нито един.

При нужда се използват военните хеликоптери Cougar и Ми-17, които са пригодени с външни контейнери за вода, но тяхната ефективност е много по-ниска – те могат да носят само 1,5 до 2 тона вода. В същото време специализираните хеликоптери могат да носят до 10 тона вода и да зареждат резервоара си за 45 секунди.

Според събеседникът България следва да инвестира в комбинация от самолети-амфибии и хеликоптери с капацитет от 10 тона.

Загубите

Добромир Добринов заяви, че при сегашните условия, ако се позволи на огъня да достигне върховете на дърветата и да стане неуправляем, 1,5 тона вода, хвърлени от хеликоптер, не са достатъчни, защото изпаряват във въздуха.

„Като добавим планински релеф, пресечени местности, постоянно променящия и силен вятър, един от най-големите фактори. Това го видяхме по време на пожара в Пирин и в Сакар. Тогава дълго време пожарът не можеше да бъде овладян, защото нямаме инструмента за подобна намеса, която да се окаже ключова за ограничаването.“

А щетите за само за пожара в Пирин в дървесина се оценяват на 16 милиона лева, без да включваме техниката, горивото, труда и последващите разходи за възстановяване. Освен това има и невидими загуби унищожени местообитания, загинали животни, срив в екосистемите.

Финансирането на самолетите и хеликоптерите и липсата на воля

Добринов коментира, че България има възможност да използва европейско финансиране, защото това не е военна, а гражданска техника – тя попада в обхвата на програмите за опазване на околната среда и гражданска защита.

Но според него проблемът не е парите – инвестицията е рамките на няколко милиона лева, а в липсата на политическа воля.

„Нямаше достатъчно воля, както и в момента няма достатъчно воля от Министерски съвет. Не се изпълнява дори и решението на Народното събрание. В тази връзка направихме тази петиция, тя е подписана близо от 14 000 души. Внесохме миналата седмица в Министерски съвет с надеждата да подтикнем министрите да започнат да взимат необходимите мерки, защото обществото е незащитено, а държавата бездейства.“

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Как в Европа изгоря площ с размерите на Кипър в горските пожари това лято

Климатичните промени направиха пожарите в Турция и Гърция 10 пъти по-вероятни

Горските пожари в Европа са изгорили най-много площ от близо 20 години