Как в Европа изгоря площ с размерите на Кипър в горските пожари това лято

Патрисия Ламела се прибира с кола към галисийския град Ларуко в Северозападна Испания, когато ѝ се обаждат. Денят - 13 август, малко преди 19:00 ч. Съсед ѝ казал, че в гората има пожар.

Ламела, кмет на Ларуко, не е изненадана от новината. Районът около малкото ѝ село с население под 500 души се пържи при температури над 40 градуса по Целзий вече повече от две седмици в условията на една от най-дългите и най-жарки горещи вълни, регистрирани в Испания. Тревите и храстите, които са се развихрили по време на изключително влажната пролет, са изсъхнали и са се превърнали в жарава за огъня. Отсъствието на хора, които да почистват и поддържат гората в един от най-слабо населените региони на Испания, означава, че голям пожар е бил само въпрос на време.

С ръка на волана Ламела уведомява регионалните власти и моли за помощ. След това се обадила на служител, за да подготви единствения противопожарен автомобил в града, и помолила племенника си да публикува съобщение в групата на селото в WhatsApp с призив за доброволци.

„През първите няколко часа бяхме само ние, съседите, и нашият камион“, казва тя. „Регионалното управление и неговите ресурси се бореха с пожари на други места“.

В рамките на няколко часа пожарът в Ларуко се превръща в най-големия регистриран пожар в Галисия, като изпепелява повече от 300 квадратни километра. Местността не е единствена в своето нещастие, след като в средата на август в Испания и Португалия избухват десетки подобни пожари, които претоварват властите и карат отговорните лица да се опитват да координират усилията за потушаване на пламъците между десетки агенции и ведомства, според многобройните разкази на местни политици, пожарникари и съседи, които сами са се борили с огъня.

Отвъд Иберийския полуостров, в Европа историята е подобна. Тази година на територията на Европейския съюз са избухнали повече от 1900 горски пожара, които са изпепелили рекордните 9860 кв. км - площ, по-голяма от Кипър, сочат сателитните данни на Европейската информационна система за горските пожари на ЕС.

Климатичните промени имат основна роля за тези безкрайни картини на дим и огън. Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, а горещините и сушата, които разпалиха пламъците това лято, ще се засилят през следващите десетилетия, като отново ще създадат условия за силни ветрове, които да раздухват пламъци и да разпространяват пожари. И все пак глобалното затопляне е само част от историята: липсата на координация между агенциите, разпокъсаната поземлена собственост и недостатъчните ресурси на противопожарните служби също превръщат редица огнища в неконтролируеми пожари. Въпреки че страни като Гърция вече демонстрират как големите инвестиции в мониторинг и противопожарно оборудване могат да смекчат най-лошите последици, Европа все още е изправена пред рискове, тъй като светът продължава да чупи нови температурни рекорди.

В Галисия, един от най-застрашените от пожари региони в Европа, това лято преобърна схващанията за поведението на пожарите. Както обяснява Ламела, в нейния град пожарите винаги са се издигали нагоре, а не надолу. Доброволците са вярвали, че ако защитят селото в долната част на долината, ще бъдат в безопасност. Очаквало се е пламъците да преминат през гората и да спрат на билото, за да спечелят време, докато пристигнат регионалните екипи и ги потушат.

На 13 август това не се случва. Пламъците са продължили да се изкачват по склона, преди бурните ветрове да предизвикат непредсказуемо движение на пътя на пожара.

„Този пожар се държеше странно през цялото време“, казва Ламела. „Първо се изкачи нагоре, а след това пресече билото и се спусна с невероятна скорост към [село] Фрейсидо.“

Августовските пожари са най-големите, регистрирани в Галисия | Снимки от 16 август 2025 г. показват обширни шлейфове дим от множество пожари около селата А Руа и Ларуко

Още по темата

Смъртоносни пожари бушуват в Гърция и Испания, силни бури обхванаха Кипър

Франция е обхваната от най-опустошителните пожари от 1949 г.

Zurich: Европа реагира само когато е вече до стената

В Ларуко доброволците работят дни наред без почивка. Един пожарникар припада след 17 часа работа. Подкрепата, която екипите получават от местното, регионалното и централното правителство, както и от армията, е непостоянна и недостатъчна, тъй като подобни пожари избухват едновременно в съседните градове.

За пръв път в историята си Испания задейства механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява на членовете на ЕС да поискат помощ от други страни в блока.

„Не бяхме готови за това“, каза Ламела. "Липсваше координация, но каква координация можеше да има, когато беше толкова силен, толкова голям и бърз и се случваше навсякъде по едно и също време? Щяхме да имаме нужда от три командни пункта и четири пъти повече ресурси, отколкото имахме".

Все пак бързите действия не са подпомогнати от политическите пререкания. Дори и след приключването на незабавната извънредна ситуация, пожар на общинско сметище с пластмасови отпадъци в съседното селище А Руа е горял повече от две седмици на фона на спор между съперничещи си политически партии от общината и региона за това кой трябва да го потуши, казва Мария Гонсалес, кмет на А Руа. „Междувременно никой не правеше нищо“, каза тя.

От другата страна на испанската граница е имало и други бюрократични спънки, които са попречили на Португалия да се справи бързо с горските си пожари това лято. Миналия месец министър-председателят консерватор Луиш Монтенегро беше критикуван, че не е действал достатъчно бързо, за да поиска помощ за борба с пожарите от ЕС, и не е обявил „бедствено положение“, което би отключило повече ресурси за засегнатите райони. Правителствените решения често трябва да бъдат одобрявани на седмичните заседания на кабинета, които през август са по-редки заради летните отпуски.

Освен политическите фактори, един от най-сериозните въпроси за предотвратяването на горските пожари в Европа е разнородната частна собственост на земята в региона.

По-голямата част от горските площи в Северна Испания и Португалия са частни и са разделени на хиляди малки парцели, много от които се държат от отсъстващи собственици, които нито поддържат, нито дори знаят, че са собственици на имота. По закон те трябва да почистват храстите. Както гласи една стара галисийска поговорка, пожарите се гасят не през лятото, а през зимата, като се поддържа гората чиста. Въпреки това изпълнението е почти невъзможно.

Последствията са сериозни. Да вземем за пример случилото се в А Руа. Пожарите изгарят голяма част от частните горски масиви на града и изоставените земеделски полета, като оставят мрачен, овъглен пейзаж. Сателитните снимки обаче показват, че бедствието не се е разпространило в селището и непосредствените му околности, където от десетилетия местните жители отглеждат лозя от сорта „Годейо“, от който се произвежда бяло вино, известно с лимоновия си вкус, подобен на този на „Шардоне“.

Горските пожари се разраснаха в Европа през лятото на 2025 г. | Кумулативна площ в хектари, опожарена от горски пожари

Още по темата

Пожарите у нас не са просто бедствия, а отразяват системен проблем

Само 10% от имотите у нас са застраховани въпреки зачестяващите природни бедствия

Гърция планира да обедини стотици фирми за водоснабдяване заради засушаването

„Лозята ни спасиха“, казва кметът Гонсалес. „Ако останалата част от земята ни се управляваше по този начин, може би някои от тях щяха да изгорят, но не и 30 000 или 40 000 хектара.“

Подобна картина се разиграва това лято във френския департамент Од в Южна Франция. Регионът преживя най-тежките си пожари от повече от 70 години насам, като опожарената площ беше по-голяма от тази на Париж.

Най-значителните щети са нанесени на земи, в които вече не е имало лозя и които са били изоставени преди пожарите. „Навсякъде, където е имало лозя, в по-голямата си част пожарът е спрян“, заявява френският министър-председател Франсоа Байру пред журналисти по време на обиколка на опожарения район през август. „Там, където вече нямаше лозя, където на тяхно място са се появили бурени, храсталаци и гариги, видяхме как катастрофата се влоши, а пожарът се разпространи по-бързо.“

Въпреки че разполагат с най-добрите практики и милиарди евро финансиране, климатичните промени усложняват потушаването на горските пожари в Европа.

В Гърция, Турция и Кипър, които преживяха големи пожари това лято, такива екстремни условия биха се случили веднъж на век в свят без климатични промени. Днес се очаква те да се случват веднъж на две десетилетия, твърдят учени от Световната метеорологична служба към Имперския колеж в Лондон.

Затоплянето на планетата е направило тези пожари десет пъти по-вероятни и с 22% по-интензивни, се посочва в доклада от август на международния консултантски екип, който изследва влиянието на климатичните промени върху природните бедствия. Втори доклад, публикуван от групата по-рано тази седмица, заключава, че екстремните метеорологични условия са направили пожарите в Испания и Португалия 40 пъти по-вероятни и с около 30% по-интензивни.

Климатичните промени не само влошават ситуацията с горските пожари в Средиземноморието, но и допринасят за нея.Въглеродните емисии, причинени от горските пожари в Испания, са се увеличили до най-високото си ниво от поне 23 години насам след пожарите това лято, показват данни на службата на ЕС за мониторинг на атмосферата „Коперник“.

С цел предотвратяване на бъдещи бедствия Гърция изпълнява програма на стойност 2 млрд. евро, като използва финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС за закупуване на самолети амфибии за гасене на пожари, безпилотни летателни апарати за въздушно наблюдение, системи за откриване и гасене, контролни центрове и над 1000 противопожарни автомобила. Страната също така увеличава мерките за предотвратяване на пожари, включително почистване на горите.

Тези мерки са помогнали на Гърция да избегне неконтролируемите и едновременни мащабни пожари, които опустошиха Испания, Франция и Португалия това лято. Въпреки това борбата не мина без сътресения: това лято са били евакуирани около 32 000 души, включително 5 000 туристи на остров Крит. Най-малко един човек е загинал, 13 пожарникари са били ранени, а половината от остров Китера е била изпепелена.

Апостолос Вулгаракис, експерт по горските пожари в Техническия университет на остров Крит и съавтор на проучването на Имперския колеж, отбелязва, че регионът около Атина вече е загубил над 40% от залесената си площ за по-малко от десетилетие.

Рекордният огневи сезон в Европа показва, че климатичните промени водят до бедствия, като дори добре подготвените страни се борят да опазят горите си. „В Гърция картината не е особено обнадеждаваща“, казва Вулгаракис. „Това е трето поредно лято с катастрофален период на пожари, който в много отношения е безпрецедентен и засяга различни части на страната без никакви разграничения.“

Още по темата

Климатичните промени направиха пожарите в Турция и Гърция 10 пъти по-вероятни

Горските пожари в Европа са изгорили най-много площ от близо 20 години

Лято 2025 поднася по-малко валежи, което повишава риска от пожари