Все по-честите и опустошителни горски пожари в България вече не могат да бъдат разглеждани като инцидентни явления. Те са част от една много по-голяма и сложна картина – тази на климатичните промени и липсата на стратегически подход в тяхното управление. Имаме страшно много активни огнища, някои от които са извън контрол – както е случаят с Пирин. А променливата метеорологична обстановка допълнително усложнява ситуацията, това коментира доц. д-р Стелиян Димитров, "география и ГИС" в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в интервю пред Габриела Китипова, излъчено в предаването "Made in Green".

Според събеседника щетите тепърва ще бъдат оценени, но вече е ясно, че са сериозни – цели села са унищожени, инфраструктурата е засегната, а хиляди декари гори са изгорели. Освен това, пожарите нанасят щети върху биоразнообразието – често върху чувствителни екосистеми, които трудно могат да бъдат възстановени.

Гостът подчерта липсата на ефективна координация между научната общност и държавните институции. Макар в частния сектор да се използват съвременни технологии като дронове и алгоритми с изкуствен интелект в научните изследвания, тези инструменти не намират реално приложение в управлението на кризите.

„(Изследователите) разполагаме с цяла флотилия от високотехнологични безпилотни летателни системи, но те са осигурени от нас вследствие на работата ни по проекти и вследствие на задачи, които сме получавали от различни възложители, но не са финансирани целево от държавата.“

България е сред страните с най-голям горски потенциал на Балканите. Въпреки напредъка в горското стопанство и ограничаването на незаконните сечи, страната остава уязвима при кризи, особено пожари.

„Що се отнася конкретно до ситуацията, свързана с пожарите, аз не съм толкова убеден, че сме абсолютно подготвени по отношение на този проблем като държава. И самият факт, че имаме рецидиви на пожари, които се развиват по идентичен начин и по идентичен начин ние не се справяме достатъчно ефективно, означава, че ние не се учим от грешките, които допускаме и не се учим от проблемите, които имаме.“

Гостът отчете наличието на координация в рамките на Европейския съюз, включително чрез предоставената техника и сателитната програма „Коперник“. Той обаче подчерта, че ефективността на тази помощ зависи от местната готовност и организация.

„Има дефицит на знание, което е свързано най-общо с тези проблеми, които ще определят живота ни и начина ни на живота в следващите години, именно с това - какво всъщност представляват климатичните промени. Според мен има незнание както на високите нива в държавата, така и знания, които са необходими в ежедневието на всеки един от нас.“

Пожарите имат и сериозни последици за здравето – от дългосрочно увреждане на екосистемите до замърсяване на въздуха с фини прахови частици. Доц. Димитров припомни, че при пожара в Костинброд замърсяването се усети в цяла София. Всеки район е уникален. Решенията не могат да бъдат универсални – нужни са локални стратегии и адаптация.

Според прогнозите, броят на горещите дни ще се удвои до 2050 г., което значително ще увеличи риска от пожари. Специалистът призова за стратегическа промяна. Климатичните промени са глобален феномен, но имат локални измерения. Ако общините и хората не се подготвят за това, ще продължаваме да вървим след проблемите, вместо да ги предвиждаме.

Пътят към подобрение според експерта минава през изграждане на ефективна инфраструктура, системи за ранно предупреждение и локални стратегии. Без вода и координация борбата с пожарите става невъзможна.

„Много ясно трябва да бъдат идентифицирани всички възможно източници на вода, второ да бъдат идентифицирани рисковите зони, защото имаме такива, които рискът от пожар е много по-голям от всички останали и трето да създадем организация в тези рискови зони в случай на събитие. Ние да знаем къде са ресурсите, които можем да използваме, колко бързо трябва да се отреагира и как населението да се подготви за това, което ни очаква, а не просто да разчитаме на някакви случайности.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Made in Green" може да гледате тук.

Още по темата

Само 10% от имотите у нас са застраховани въпреки зачестяващите природни бедствия

Гърция планира да обедини стотици фирми за водоснабдяване заради засушаването

Лято 2025 поднася по-малко валежи, което повишава риска от пожари

За големите градове у нас предстои екокатастрофа, ако не намалят депонирането