Споразумението между Съединените щати и Южна Корея, обявено от президента Доналд Тръмп, предвижда въвеждането на 15% мито върху широк спектър от вносни стоки, включително автомобили, и обособяване на южнокорейски фонд за инвестиции в САЩ на стойност 350 милиарда долара. Постигнатото споразумение е резултат от напрегнати и ускорени преговори, водени в контекста на заплахата от 25% мита. Автомобилният и енергийният сектор са в центъра на вниманието, като Южна Корея се е ангажирала да увеличи вноса на американски енергийни продукти с около 100 милиарда долара. Споразумението не включва чувствителни сектори като алуминий, стомана, полупроводници и фармацевтични продукти, това коментира Мариана Трифонова, програмен директор и старши анализатор в Института за икономическа политика, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова. 

Събеседничката отбеляза, че в аграрната сфера съществуват разминавания между двете страни. Най-значимата част от сделката, според Трифонова, е създаването на инвестиционния фонд, от който 200 милиарда ще бъдат насочени към проекти, избрани лично от американския президент. Очаква се средствата да се инвестират в ядрена енергия, зелени технологии, батерии и чипове. Южнокорейският бизнес вече демонстрира ангажираност, като водещи индустриални гиганти изпратиха свои представители във Вашингтон.

По отношение на вътрешнополитическите ефекти в Южна Корея, Трифонова подчерта, че макар сделката да не е напълно удовлетворителна, тя се възприема като прагматичен компромис.

Гостенката обърна внимание и на модела на американската администрация – двустранни преговори под натиск и с поставен краен срок. Според нея този подход трудно може да бъде възприет от Европейския съюз, който остава по-пасивен в сравнение със САЩ.

На фона на променящия се глобален ред, азиатските икономики са принудени да лавират внимателно между Вашингтон, Брюксел и Пекин, обобщи Трифонова.

„Страните, които разчитат на американската страна за гаранции за своята сигурност, нямат много голям избор, освен това да удовлетворят – поне частично - желанията на Тръмп и да се пригодят към неговия стил на комуникация и трансакционната дипломация. Така че от страни като Южна Корея и Япония ще продължаваме да виждаме подобен подход.“

При страните от АСЕАН, които имат по-засилени връзки с Китай, ситуацията ще бъде по-различна. Събеседникът обясни, че Китай ще търси нови пазари и партньори, за да компенсира затруднената търговия със Запада.

„Глобалният юг ще бъде този, на който Китай ще разчита, за да компенсира до някаква степен. От една страна ще видим повишен интерес на Китай да ухажва тези държави и да инвестира в тях, както и да им предлага своите високотехнологични продукти. Но това пък може да доведе и до обратна реакция в самите страни от Югоизточна Азия, като се стигне до насищане на пазарите на тези икономики с китайски технологии, с китайски продукти и инвестиции, които не винаги да отговарят на текущите нужди.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Южна Корея сключи сделка за 15% мита със САЩ

Сделките на Азия със САЩ идват със задължения в областта на отбраната

Тайланд и Камбоджа се готвят за мирни преговори след търговските заплахи на Тръмп

Митата на Тръмп не дават отговор на болезнения въпрос за доставките от Китай