Митата на Тръмп не дават отговор на болезнения въпрос за доставките от Китай

Неотдавнашната вълна от търговски сделки на президента Доналд Тръмп даде на азиатските износители известна яснота относно митата, но липсват ключови подробности за това как да избегнат наказателните ставки, насочени към веригите за доставки в Китай. 

Тръмп обяви мита от 20% за Виетнам и 19% за Индонезия и Филипините, като сигнализира, че това са нивата, на които САЩ вероятно ще се спрат за по-голямата част от Югоизточна Азия - регион, който доставя стоки на стойност 352 млрд. долара годишно за САЩ.

Той също така заплаши, че ще увеличи ставките до 40% за продукти, за които се счита, че се претоварват или пренасочват през тези страни - ход, който до голяма степен е насочен към ограничаване на китайските стоки, заобикалящи по-високите американски мита. 

Все още обаче не е ясно как САЩ ще изчисляват и прилагат изискванията за местно съдържание, което е ключово за определянето на това какво представляват претоварените стоки. Страните от Югоизточна Азия са силно зависими от китайските компоненти и суровини, а американските фирми, които се снабдяват от региона, ще понесат допълнителни щети от митата.

Доналд Тръмп. Снимка: Ал Драго/Bloomberg

Според Дебора Елмс, ръководител на отдела за търговска политика във фондация „Хинрих“ в Сингапур, това е накарало компаниите, инвеститорите и икономистите да се сблъскат с няколко въпроса без отговор относно митата на Тръмп, които изглежда имат за цел да изтласкат китайското съдържание.

"Дали това са суровини? Всички суровини? Над определен процент?", каза тя. "Какво ще кажете за частите? Какво ще кажете за труда или услугите? Ами инвестициите?"

В споразумението с Индонезия от миналата седмица Белият дом заяви, че двете страни ще договорят „правила за произход“, за да гарантират, че трета страна няма да се възползва от тях. Споразумението с Виетнам по-рано този месец очертава по-висока 40% митническа ставка за претоварените стоки. Представители на Тайланд, които все още не са сключили сделка, уточниха, че вероятно ще трябва да увеличат местното съдържание в износа за САЩ. 

Липсващи подробности
Администрацията на Тръмп засега не дава много яснота по въпроса. Според запознато с въпроса лице, което не желае да бъде назовано, обсъждайки поверителни разговори, американските служители все още уточняват подробностите с търговските партньори и разглеждат изисквания за местно съдържание, основано на стойността, за да се гарантира, че износът е нещо повече от просто сглобени вносни части.

Високопоставен служител от администрацията на Тръмп също така заяви тази седмица, че подробностите относно подхода към претоварването се очаква да бъдат публикувани преди 1 август - крайният срок, в който започват да се прилагат по-високите американски мита. 

Някои фабрики вече приспособяват веригите си за доставки, за да се съобразят с правилата, които ще изискват повече местни компоненти в производството. 

Франк Денг, изпълнителен директор на базирания в Шанхай износител на мебели, който развива дейност във Виетнам - и който получава около 80% от бизнеса си от САЩ - заяви в интервю, че фирмата му прави промени, тъй като властите изглежда ще прилагат по-строго правилата за страната на произход. 

Дън добави, че Виетнам винаги е имал специфични изисквания за местно съдържание за производителите, включително че максимум 30% от обема на суровините трябва да са с произход от Китай, а стойността след производството във Виетнам трябва да е с 40% по-висока от тази на внесените суровини. 

„Ние се борим да спазим всички стандарти, за да можем все още да останем в играта“, каза Денг. „Но предполагам, че това е единственият начин да оцелеем сега.“

За по-голямата част от Югоизточна Азия намаляването на количеството на произведените в Китай компоненти в производството ще изисква цялостно преразглеждане на техните вериги за доставки. Оценките на Eurasia Group показват, че китайските компоненти съставляват около 60-70% от износа от Югоизточна Азия - предимно промишлени суровини, които влизат в производствения монтаж.

Около 15% от износа на региона сега се насочва към САЩ, което е с около четири процентни пункта повече в сравнение с 2018 г. 

Местно съдържание
След първата търговска война на Тръмп през 2017 г. САЩ стават все по-бдителни по отношение на способността на Китай да заобикаля американските търговски тарифи и други ограничения чрез трети държави.

Тайланд сигнализира за разочарованието си от липсата на яснота за това колко местно съдържание е необходимо в стоките, изнасяни за САЩ, за да се избегнат ставките за претоварване, но отбеляза, че то вероятно ще бъде много по-високо от традиционната мярка от 40%. „От това, което чухме, изискуемият процент може да бъде значително по-висок, може би 60%, 70% или дори 80%“, заяви на 14 юли заместник министър-председателят Пичай Чунхаваджира. 

„Нововъзникващите пазари или новите производствени бази очевидно са в по-неблагоприятно положение“, каза той, тъй като техните производствени възможности са все още в начален етап и трябва да разчитат на други държави за суровини. 

Тази година Виетнам, Тайланд и Малайзия предприеха стъпки в отговор на опасенията на Тръмп, като засилиха контрола върху търговията, която преминава през техните пристанища, включително нови политики за спазване на правилата за произход, които централизират обработката, и наложиха строги санкции на претоварачите.

Развиващите се страни все още могат да се затруднят да наложат правилата на Тръмп или да ги спазват, ако това означава да се изправят срещу Китай - техният най-голям търговски партньор и геополитически партньор.

„Реалността е, че това изобщо не може да бъде приложено“, каза Дан Уанг, директор за Китай в Eurasia Group. „Китайските компании имат всякакви начини да го заобиколят, а тези други държави нямат стимул да прилагат тези мерки или капацитет да събират данни и да определят местното съдържание.“

Още по темата

Премиерът на Китай твърди, че има риск от „монопол“ върху AI на фона на натиска на САЩ

Търговското споразумение между ЕС и САЩ сега зависи най-вече от решението на Тръмп

Китайският вицепремиер: Упорита работа, а не субсидии стоят зад бума на фабриките