Китайският вицепремиер: Упорита работа, а не субсидии стоят зад бума на фабриките

Вицепремиерът на Китай Ли Цян отговори със самоирония на критиките на високопоставен служител на Европейския съюз, че държавните субсидии на Пекин са допринесли за глобалния дисбаланс в производството и търсенето. 

Печелившата формула е да се работи усилено - може би твърде усилено. 

„В момента много компании - особено в сферата на производството - чувстват доста дълбоко, че производственият капацитет на Китай е изключително силен, а китайският народ е невероятно усърден“, каза Ли при закриването на срещата на върха ЕС-Китай в Пекин в четвъртък. „Фабриките работят 24 часа в денонощието.“

Премиерът на Китай добави, че „някои смятат, че това създава нови проблеми за баланса на световното търсене и предлагане“. Но това е „отделен въпрос и ние сме наясно с него“, каза той.

Репликата едва ли ще убеди председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която превърна свръхкапацитета в китайската икономика в централен въпрос на посещението си. Новоизвоюваната доминация на Китай в световното производство отчасти е за сметка на страни като Германия, като рисковете за Европа се увеличават, тъй като митата на Доналд Тръмп отклоняват износа от САЩ.

„Субсидираното производство не съответства на вътрешното търсене в Китай и поради това свръхкапацитетът, произвеждан тук, отива на други пазари“, заяви фон дер Лайен пред репортери по-късно в четвъртък. „Но колкото повече други пазари ограничават китайския износ, толкова по-голям е рискът от пренасочване на търговията и натиск върху единния пазар на Европейския съюз, а това излага на риск собствената ни индустриална конкурентоспособност в момент, когато правим значителни инвестиции.“

Китай има голям дял в световното производство | Делът му в световната добавена стойност на производството е почти 30%

Необичайно откровените забележки на Ли бяха направени по време на дълга реч пред европейски бизнесмени на симпозиум в Голямата зала на народа в Пекин, на който присъстваше и китайският министър на търговията Ван Вентао.

Коментарите последваха очевидната промяна в отношението на Пекин към свръхконкуренцията, която е обвинявана за понижаването на цените и печалбите в различните отрасли. 

Наскоро висши служители, начело със Си, сигнализираха, че може би най-накрая ще се справят с това, което в Китай е известно като „инволюция“ или дефлационни ценови войни, което предизвика спекулации за мащабна реформа за намаляване на свръхкапацитета, подобна на усилията отпреди десетилетие. 

Китай има една от най-дългите средни продължителности на работната седмица от всички големи икономики, като в момента тя достига почти 49 часа спрямо 46 часа през 2019 г.

В четвъртък правителството започна да търси мнението на обществеността относно предложените изменения на китайския закон за цените, който влезе в сила през 1998 г. и сега изглежда остарял предвид драстичните промени в икономиката оттогава.

В миналогодишния си годишен преглед на Китай Международният валутен фонд изчисли, че от 2009 г. до 2022 г. страната е приела около 5400 субсидии, което е две трети от мерките, въведени от всички икономики от Групата на 20-те, взети заедно. По данни на МВФ китайският износ на субсидирани продукти е с 1% по-висок от този на несубсидирани продукти. 

Търговският дефицит на Европа с Китай расте бързо | Дефицитът е на път да надхвърли 400 млрд. евро тази година, след като скочи с една трета през първата половина

Освен ролята, която играят подкрепяните от държавата инвестиции, уменията на китайските фабрики нараснаха благодарение на редица фактори, вариращи от прекъсването на веригите за доставки по времето на Covid до планирането и технологичните пробиви на Пекин. 

Но тъй като вътрешното търсене все още е анемично на фона на спада на пазара на недвижими имоти, индустриалното производство се разширява по-бързо от потребителските разходи, като същевременно влошава конкуренцията между компаниите.

Дисбалансът между производството и потреблението във втората по големина икономика в света доведе до най-дългата серия от дефлация от десетилетия насам, като навреди на корпоративните печалби и доходите на работниците. 

В четвъртък Ли използва случая, за да се защити от критиките, че Китай използва субсидии, за да увеличи производствената си мощ, като заяви, че страната не е толкова богата, колкото Европа. 

„Не можем да си позволим да правим това“, каза той. "Не бихме използвали глупаво трудно спечелените фискални средства, за да субсидираме продукти и след това да ги продаваме в чужбина, за да им се наслаждават чужденците. Това просто не е нещо, което бихме направили."

Още по темата

ЕС и Китай се ангажираха с водеща роля в областта на климата вместо САЩ

Лутник: Искаме да говорим с Китай по същество

Ниски очаквания от срещите на ЕС в Китай, част 1