Сделките на Азия със САЩ идват със задължения в областта на отбраната

Вашингтон използва митата като оръжие и националната сигурност като разменна монета

30 July 2025 | 15:00
Автор: Каришма Васуани
Редактор: Волен Чилов
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Навлязохме в мрачни времена на търговските сделки, в които Вашингтон вече съвсем открито обвързва националната сигурност с успеха. Ако държавите искат по-ниски мита, те трябва да изпълнят изискванията на президента Доналд Тръмп в областта на отбраната.

Това дава резултат. Миналата седмица Белият дом сключи сделки с Индонезия, Филипините и Япония, като им осигури по-ниски мита от тези, с които Тръмп ги заплашваше. В замяна те трябваше да подпишат неясно формулирани ангажименти в областта на отбраната и националната сигурност.

Some Asian

Някои азиатски държави си гарантират по-ниски мита преди крайния срок | Страните водят преговори преди 1 август

Това е рязко прекъсване на нормалната държавна политика, отбелязва Боб Савич, ръководител на отдела за консултации в областта на международната търговия и санкциите в базирания в Лондон Институт за глобална политика. „Администрацията на Тръмп преформулира американската политика, като изрично обвърза икономическите споразумения с националната сигурност“, казва той. Той добавя, че основната цел на Белия дом е да използва икономическата мощ на Америка за опазване и развитие на стратегическите ѝ интереси. Противопоставянето с Китай и промяната на глобалните правила в полза на САЩ са част от това изчисление.

Стратегията осигурява краткосрочни успехи, особено срещу Китай, но на дългосрочна цена. Тя подкопава доверието в американското лидерство, отчуждава съюзниците и ускорява създаването на съперничещи си икономически блокове. Разширяването на БРИКС - групата на нововъзникващите пазари - е последният пример за това. Първоначално създадена като алтернатива на ръководения от САЩ международен ред, тя става все по-привлекателна в условията на търговска война.

Азиатските лидери са възмутени от тактиката на Белия дом за прилагане на силови методи. На неотдавнашната среща на външните министри в Куала Лумпур, без да споменава изрично САЩ, министър-председателят на Малайзия Ануар Ибрахим заяви, че светът вече е свидетел на епоха, в която „силата нарушава принципите“ и „инструментите, използвани някога за генериране на растеж, сега се използват за оказване на натиск, изолиране и сдържане“.

Както направи с Индия и Пакистан, Тръмп се намеси и в сблъсъка между Тайланд и Камбоджа, при който загинаха десетки хора, а десетки хиляди бяха разселени, като предупреди, че няма да сключи търговско споразумение с нито една от двете страни, докато конфликтът продължава. В понеделник двете страни се споразумяха да прекратят военните действия и да работят за дипломатическо решение.

Сегашният процес на преговори е хаотичен и често оспорван, както показаха преговорите между САЩ и Япония. В социалните мрежи президентът на САЩ се похвали, че Токио се е съгласил да купи „МИЛИАРДИ ДОЛАРИ СРЕЩУ ВОЕННО И ДРУГО ОБОРУДВАНЕ“. Но главният секретар на японския кабинет Йошимаса Хаяши заяви, че допълнителните покупки на американска отбранителна техника не са нови заявки, а вместо това ще се основават на съществуващата политика за обществени поръчки.

Подобна объркваща динамика се наблюдава и във Филипините. Тръмп заяви, че двете страни ще „работят заедно във военен план“. По-късно филипинският посланик в САЩ Хосе Мануел Ромуалдес внесе разяснения, като заяви, че се обсъжда създаването на завод за боеприпаси в залива Субик, някога вторият по големина американски задграничен военен обект в света. По думите на Тръмп проектът ще произвежда „повече боеприпаси, отколкото която и да е страна някога е имала“.

И тук ползите изглеждат предимно в полза на Вашингтон. За Манила това е рязък обрат спрямо решението ѝ да изтегли американските сили от Субик през 1992 г. Общественото мнение в страната едва ли ще бъде благосклонно към президента Фердинанд Маркос младши, чието правителство се опитва да го представи като победа, въпреки опасенията, че може да се разгневи Китай.

Сделката с Индонезия засегна и националната сигурност, като двете страни се ангажират да укрепят веригите за доставки и да противодействат на „нелоялните търговски практики“ - или накратко - Китай. И докато Виетнам все още не е потвърдил официално условията на своето споразумение (въпреки че Тръмп вече обяви своята версия), документ, с който се е запознала агенция Bloomberg News, изтъква колко голяма част от американската политика по отношение на митата изглежда насочена към възпирането на Пекин.

Моделът за това изглежда е подписаното през май споразумение между САЩ и Обединеното кралство - първата от обещаните от Тръмп сделки. То включваше строги изисквания в областта на сигурността за британската стоманодобивна и фармацевтична промишленост, които привидно имаха за цел да не допуснат Китай. За разлика от него, подписаното миналата седмица търговско споразумение между Обединеното кралство и Индия беше както обикновено - с него се премахнаха митата за продукти, вариращи от автомобили до алкохол.

Top 10

Топ 10 на най-големите източници на преки чуждестранни инвестиции в АСЕАН през 2023 г. | Американските инвестиции в региона надминават всички останали

Азиатските държави може и да се съобразяват засега, но те претеглят и други възможности. САЩ са основен източник на преки чуждестранни инвестиции в 10-те държави членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) с над 6000 компании в региона. Но през последните 15 години търговските потоци между Китай и АСЕАН също са се увеличили, като Китай се е превърнал в най-големия партньор на всяка от страните. Търговските отношения на Пекин с Япония, Южна Корея и Индия също силно се развиват.

Заместването на американския потребител е трудно, но държавите се адаптират. Те избирателно се приспособяват към приоритетите на САЩ в областта на националната сигурност в области като полупроводниците и критичните суровини, като същевременно се опитват да запазят собствения си интерес, където е възможно. Както ми каза един бизнесмен от Индонезия: Това прилича на колониализъм. Ние правим това, което САЩ искат, но го ненавиждаме.

Каришма Васуани е колумнист на Bloomberg, който отразява политиката в Азия със специален фокус върху Китай. Преди това е била водеща водеща на BBC за Азия и в продължение на две десетилетия е работила за BBC в Азия и Южна Азия.