AI балон? Истинската опасност са тесните кредитни спредове

Въпросът в момента на пазарите е дали сме в балон на изкуствения интелект, тъй като акциите изглеждат ужасно скъпи на фона на надеждите, че изкуственият интелект ще трансформира икономиката. Но има и друг любопитен факт, който е много по-тревожен: ниските кредитни спредове. Това предполага среда с нисък риск - което не описва абсолютно нищо за този пазар.

Кредитният спред е мярка за разликата в доходността между облигациите с висок и нисък риск. Рисковият дълг обикновено е нискорейтингови корпоративни или облигации на развиващите се пазари. И двете са склонни да се търгуват с много по-висок процент, защото има по-висок риск от неизпълнение или бъдеща волатилност. И въпреки това спредовете по рисковите корпоративни облигации са ниски по исторически стандарти.

Това означава едно от две неща: Или тези облигации не са толкова рискови, или пазарите подценяват риска. Вторият сценарий никога не завършва добре.

^{Пазарът подценява ли риска? | Спредовете за рисковите корпоративни облигации на САЩ и държавните облигации от развиващите се пазари се търгуват доста доста близо}

Разбира се, има причини да не се тревожим или да се тревожим по друга причина. Доходността по тези облигации е по-висока, отколкото беше преди няколко години; разликата между тях и нискорисковите облигации е по-малка. И това е така, защото доходността по безрисковите облигации, като например 10-годишни държавни облигации на САЩ, е много по-висока.

^{Доходността е по-висока, но спредовете са по-ниски | Лихвите по рисковите корпоративни облигации са се повишили, но и тези по безрисковите държавни облигации са се повишили}

Това може да се дължи на факта, че безрисковите облигации вече не изглеждат толкова сигурни. Не само правителството на САЩ поема много дълг, но и бъдещето на търговията, инфлацията и долара изглежда несигурно. Всичко това увеличава доходността по облигациите. Възможно е също така разликата между рисково и безрисково просто да не е толкова значима, колкото е била преди, така че кредитният спред да не е мярката за риск, която някога е бил.

Друго потенциално обяснение за ниския кредитен спред е възходът на частното кредитиране. Както отбелязва гуруто по финансиране на кредитния цикъл Едуард Алтман, нарастващият размер на пазара на частни кредити означава, че много повече капитал се насочва към рискови облигации, което е фактор за намаляване на спредовете. Възможно е също така фирмите, които са по-малко подходящи за публичните пазари, да търсят кредит от частни кредитори, оставяйки относително по-силни кредитополучатели. Големият приток на чуждестранни купувачи на дълг, търсещи по-висока доходност, също е увеличил търсенето.

И все пак нищо от това не е напълно успокояващо. Първо, макар спредовете да са ниски, фирмите са изправени пред по-висока цена на заемите и на много кредитополучатели все още не им се е наложило да рефинансират. Когато дългът им достигне падеж през следващите две до три години, те ще се изправят пред по-високи плащания по дълга. По-слабите фирми ще имат по-трудно време да обслужват дълга си и ще рискуват фалит.

Всъщност процентите на фалити и ливъриджът вече се увеличават. Някои компании с частни заеми не могат да извършват плащанията по дълга си и ги включват в главницата си. Пазарът в крайна сметка ще трябва да се примири с факта, че лихвите от миналото десетилетие не се връщат, което евентуално ще предизвика още фалити.

Друг индикатор е, че кредитните спредове и VIX, мярка за фондов риск, леко се разминават напоследък. VIX сега се увеличава повече от спредовете.

Всичко това предполага, че рискът може да е подценен - ​​и като се има предвид всичко, подцененият риск на дълговите пазари е по-опасен от балон на фондовия пазар. Когато акциите се сринат, хората губят пари. При дългова криза плащанията не се извършват, обезпечението става безполезно и фирмите фалират.

Една от основните причини спредовете да са толкова ниски е същата причина, поради която цената на златото се повиши: Има голямо търсене и ограничено предлагане. Докато това е вярно, цената на риска ще продължи да няма смисъл, насърчавайки още по-голям ливъридж.

Това може да продължи известно време - но не завинаги. Един ден търсенето на рискови облигации ще спадне, може би защото активите, деноминирани в долари, ще станат по-малко привлекателни или вълна от фалити ще уплаши инвеститорите. И тогава нещата ще станат доста неприятни, доста бързо.

Алисън Шрагер е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ икономиката, и старши сътрудник в Manhattan Institute.

Още по темата

Румънските облигации се представят по-добре от европейските си конкуренти

Как изглежда новият баланс между риск и доходност за глобалните облигации

Тройният риск пред световната икономика: мита, AI балон и нарастващ дълг

Петко Вълков: Доларът ще остане под натиск