Бумът в Милано прикрива тиха данъчна революция, от която Франция може да се учи

Дали възстановяването на икономиката на Италия не произтича от по-лекото данъчно облагане? Това беше обвинението, отправено наскоро към Рим от френския министър-председател Франсоа Байру. Той заяви, че данъчните облекчения, които привличат заможни емигранти в процъфтяващия Милано - наричани разговорно стратегията „да изпразним Лондон“ - сега рискуват да изпразнят Париж. Той твърди, че в момент, когато Франция се бори да свие бюджетния си дефицит, Италия извършва „данъчен дъмпинг“.

Правителството на Джорджа Мелони реагира бързо и нарече тези коментари „неоснователни“, което е напълно оправдано. Със сигурност е легитимно да се поставят под въпрос рисковете от данъчна конкуренция за богатите, когато Милано е на път да изгони местните жители, а мащабно корупционно разследване въвлече в епицентъра кмета на града. Но оплакването на Париж е малко преувеличено, предвид факта, че Франция използва подобни инструменти, за да спечели умовете и портфейлите на Лондон - вероятно с още по-голям успех - около 5000 международни наематели се радват на преференциален данъчен режим в сравнение с 1000-2000 в Милано.

Освен това данъчната революция, която се извършва в Италия, е съвсем различна: Бавен, но категоричен преход по-добра събираемост. Данните сочат, че Рим става все по-добър в събирането на данъци и свива сивата си икономика, която е една от най-големите в Европа. Така наречената данъчна дупка - разликата между дължимите данъци и ефективно събраните суми - е намаляла през последното десетилетие - от 23% през 2011 г. до 15% през 2021 г. Това е с около 22 млрд. евро повече или 1% от брутния вътрешен продукт.

Изсветляване | През последното десетилетие сивата икономика в Италия намалява

Още по темата

Разследване за корупция започва да клати небостъргачите в Милано

Италия започва акция срещу нелегалните цехове на Loro Piana, Armani и Dior

В преобърнатия пазар на облигации големите печеливши са Италия и Гърция

Това е по-важно от икономическа гледна точка, отколкото случващото се в Милано, и е драстичен обрат, при положение че навремето Силвио Берлускони определи укриването на данъци като дадено от Бога право. Това се обяснява със структурните промени, наложени в болезнените години на кризата на еврозоната, казва Лоренцо Форни, преподавател в университета в Падуа и автор на „Вълшебното дърво на парите и други икономически приказки“. Тогавашният министър-председател Марио Монти е инициатор на преминаването към електронни фактури вместо хартиени разписки, което на практика изважда на светло все повече трансакции. По тази причина данъкът добавена стойност е с най-голям напредък по отношение на спазването му, сочат официалните данни. Преминаването към електронни плащания и опростяването на някои данъци също са повишили стойността на постъпленията.

Другата част от историята е, че тези промени се наложиха, независимо от това, че от времето на Монти насам правителствата се сменят с нови и традиционното недоверие към държавата. Това Форни нарича „тиха революция“: Никой не е настоявал за нея, но и никое правителство не иска да я отмени. Всъщност Мелони може би е прекалено склонна да твърди, че е постигнала успех в борбата с укриването на данъци. Възможно е също така да има влияние на фискалното отклонение - явление, при което инфлацията тласка данъкоплатците към по-високи данъчни ставки, а някои данъци - особено данъкът върху доходите на физическите лица от самостоятелна заетост и от стопанска дейност - продължават да са сред най-укриваните. Международните инвеститори обаче посочват като положителни фактори в ситуацията в Италия подобрените данъчни постъпления и спазването на данъчното законодателство, както и стабилността на държавата и провежданата икономическа политика.

Може би вместо да се оплаква от Милано, Париж трябва да се вгледа по-внимателно в това, което може да научи от италианския опит, след като и двете страни вземат заеми със сходна доходност въпреки по-бурното минало на Рим. Италианската икономика все още има големи и дълбоко вкоренени проблеми - от продължаващото разделение между Севера и Юга до големия дълг и демографската криза, но намаляването на данъчната разлика показва, че справянето с бюджетните ограничения е необходима стъпка към възвръщането на доверието на инвеститорите. Също както и европейското сътрудничество, като се имат предвид ползите от следпандемичните фондове за възстановяване на най-тежко засегнатите от Covid страни. Париж няма да бъде изместен от Милано, но със сигурност прилича повече на „старата“ Италия, отколкото преди.

Лионел Лоран е колумнист в Bloomberg, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер за Reuters и Forbes.

Още по темата

Доходността по ДЦК на Италия се приближава рекордно близо до тази по френските

Италианците настигнаха британците - стагнацията във Великобритания е в разгара си

Италианските облигации настигат германските, и това не е в полза на Германия