Италианските облигации настигат германските, и това не е в полза на Германия
Всички страни от еврозоната се оценяват спрямо премията, която плащат над германските облигации, но тази премия се свива навсякъд
Редактор: Антон Груев
Най-простият измерител за пазарно напрежение в еврозоната е разликата в доходността между 10-годишните държавни облигации на Германия и Италия, съответно първата и третата по големина икономики в блока. Средиземноморската страна е преминала през редица трусове в 25-годишната история на еврото, но в момента е във възход. Това се отразява в най-тясната разлика в доходността между облигациите на 2-те страни от 15 години насам, известна сред търговците като „Lo Spread“. Вместо да приветстват по-доброто пазарно оценяване на италианския дълг, европейските политици би трябвало да се тревожат от влошаването на позициите на Германия.
Lo Spread | Премията на италианските облигации спрямо германските е на 15-годишно дъно
Не става въпрос само за това, че Италия се представя добре – а че статутът на Германия като пазарен ориентир също се разклаща. Планираното изграждане на инфраструктура и отбрана на стойност 500 милиарда евро, предвиждано от Берлин, размива привилегированото положение на германския дълг, превръщайки го в по-обикновен дългов инструмент. Канцлерът Фридрих Мерц вече се изправя пред бюджетен дефицит от 172 милиарда евро за следващите четири години.
Страната може да влезе в рецесия за трета поредна година, след като БВП се сви с 0,1% през второто тримесечие. Допълнително напрежение внасят 15% американски мита, които поставят и без това закъсалата автомобилната индустрия в почти безизходна ситуация, дори при евентуално пренасочване към военни или инфраструктурни проекти.
Германската финансова агенция вече увеличи плановете си за набиране на средства през третото тримесечие с 19 милиарда евро, като умело пренасочи част от дългосрочната емисия към 7-годишен матуритет. Страната възнамерява да емитира 410 милиарда евро дълг тази година, една трета от които под формата на краткосрочни книжа.
Тази сума може да изглежда скромна в бъдеще, тъй като разходите по лихвите се очаква да надхвърлят 66.5 милиарда евро до 2029 г. Ключов момент за постигането на безпроблемно финансиране ще бъде разхлабването на заложената в конституцията „дългова спирачка“ — ход, който изисква квалифицирано мнозинство в парламента, а това е несигурно предвид крехката коалиция на Мерц.
Както писах още през ноември, германските облигации — някога символ на сигурност — вече губят ореола си. Премията им спрямо лихвените суапове се е обърнала, като 10-годишният германски дълг вече се търгува с 8 базисни пункта над нивото на ликвидния междубанков пазар. При 30-годишните книжа разликата е 35 базисни пункта — показател за понижаваща се оценка на кредитното качество на Германия, което сега се възприема като по-рисково от банковата система, която тя регулира.
Немският бенчмарк губи предимството си | Доходността на бундовете вече изостава от суаповете
Всички страни от еврозоната се оценяват спрямо премията, която плащат над германските облигации, но тази премия се свива навсякъде. Не го казвайте на глас, но Швеция и Дания, макар да не са приели еврото, вече имат доходности, които по-ниски от германските. Нидерландия, част от еврозоната, има дълг, който се търгува при премия от едва 16 базисни пункта — спрямо 25 през април.
Това ни води до напредъка на Италия при почти тригодишното управление на правителството на Джорджа Мелони, което вече е петото най-дълго в следвоенната история на страната. Тук възприятията имат ключово значение — Европейската комисия показва далеч по-мек подход към нарасналия бюджетен дефицит и дълг от 3 трилиона евро. Очакванията са Италия да бъде извадена от процедурата по прекомерен дефицит още догодина, тъй като недостигът може да падне под 3% от БВП.
Банковият сектор в страната е в добро здраве и започна така необходимата консолидация — въпреки държавна намеса, която понякога обърква процеса. Новият данъчен код CIN, въведен през януари, изисква кодът да се изписва на всички туристически наеми, правейки ги напълно видими за данъчните власти.
В резултат на това доходността на италианските облигации с матуритет до 6 години дори падна под тази на Франция — друг „дефицитен нарушител“. Това е сериозно развитие и нещо немислимо по време на дълговата криза през 2011 г. И най-важното — подобрената икономическа перспектива на Италия се дължи на скромен ръст, макар и под 1% тази година, а не на драстични бюджетни съкращения. Рецесията изглежда малко вероятна, а инфлацията е овладяна — 1,7% през юли, под целта на ЕЦБ.
Италия прояви и умения във финансирането — емисиите над 10 години са намалени с 19 милиарда евро спрямо първата половина на 2024 г., което прави страната най-добре представилия се дългов пазар в еврозоната тази година при дългосрочните книжа.
Доходността по 30-годишните облигации е все още с 20 базисни пункта над нивото от декември — но това е само една трета от ръста в Германия. Италианските 10-годишни книжа, с надбавка от над 80 базисни пункта спрямо Германия, все още предлагат най-високата доходност сред държавите от еврозоната, а премията им от 16 базисни пункта над френските показва, че има място за допълнително стесняване — привлекателна възможност за "carry trade" стратегии.
Ерата, в която страните от „периферията“ на еврозоната бяха пренебрежително сравнявани с „пестеливото ядро“, е към края си. Облигационният пазар ясно показва, че старите стереотипи вече не важат. Проблемът е, че германският дълг вече не е безспорен пристан за сигурност — и това прави бъдещето по-неясно, не по-просто.
Маркъс Ашуърт е колумнист на Bloomberg, който отразява европейските пазари. Преди това е бил главен пазарен стратег в Haitong Securities в Лондон.