Дори нидерландците вече не знаят как да управляват пенсиите

Нидерландците отдавна са известни, поне на хора с интереси в пенсионната област като мен, с пенсионната си система, която е добре финансирана и управлявана. Сега тази репутация е застрашена – оказва се, че осигуряването на щедри, гарантирани пенсии на застаряващото население е толкова скъпо в Нидерландия, колкото и навсякъде другаде.

Много страни, особено в Европа, се борят със застаряващите общества и неустойчивите пенсионни системи. През последните няколко години нидерландците реформират своята система. Преди тя се състоеше от фиксирани, сравнително скромни вноски от държавата и по-щедри вноски, предоставяни от работодателите. Сега точно определените осигуровки от работодателите се заменят с т. нар. колективен план с определени вноски, известен като DC.

Това е хибридно решение между традиционната пенсия с точно определени вноски и план с определени вноски, подобен на американския пенсионен план 401(k). При колективния план с определени вноски хората правят вноски, пенсионният фонд инвестира парите и балансът с активите при пенсиониране определя размера на плащанията.

Когато се пенсионират, участниците имат два варианта. Могат да изберат годишен доход и да получават фиксирана пенсия. Или могат да изберат по-висока изплащана сума, която ще варира всяка година в зависимост от представянето на пазарите. Съществува известно споделяне на риска като при плана с точно определени вноски, но вместо планът да поема риска, той се разпределя сред участниците в него. В зависимост от плана възвръщаемостта на активите може да бъде „изравнена“ сред различните групи чрез резервен фонд или увеличени вноски, когато планът не се представя добре.

Преходът към колективен DC разтърси пазарите тази седмица. Първо имаше голям спад в търсенето на дългосрочни облигации. Пенсиите с точно определени вноски се използваха за хеджиране на риска от трайността им чрез закупуване на дългосрочни облигации, които съответстваха на продължителността на осигуровките, които дължаха на пенсионерите. Сега по-младите участници инвестират повече в акции, а по-възрастните участници също избират по-рискови портфейли с по-кратка продължителност.

Тази промяна не е добра за финансовата стабилност или за нидерландските пенсионери. Преминаването към колективен DC план не елиминира риска от лихвените проценти, който плановете с точно определени вноски се опитваха да хеджират, просто го прехвърля към хората. Скъсяването на срока на портфейлите им с фиксиран доход означава, че пенсионерите вече ще трябва да се справят с пазарния риск и с риска от лихвените проценти. Годишните им пенсионни доходи ще се колебаят много повече, отколкото заплатите им.

Друга причина, поради която преходът предизвиква сътресения, е неуместният стремеж на пенсионните фондове да съживят ESG инвестициите, които американските инвеститори са загърбили напълно. BlackRock и AQR загубиха мандатаа си с PFZW, един от най-големите нидерландски пенсионни фондове, тъй като не са „достатъчно съсредоточени върху устойчивостта“ (превод: инвестират в компании за изкопаеми горива). Преди време BlackRock беше лидер в ESG инвестициите, но се оттегли от ангажимента си. Популярността на ESG в инвестиционната общност в Нидерландия поставя в затруднение американските компании за управление на активи, които не могат да се харесат едновременно на американските и нидерландските си клиенти – а това не е и справедливо към нидерландските пенсионери.

Представянето на ESG фондовете е непостоянно. Първоначално те се представяха добре, тъй като през 2015 г. преминаването от изкопаеми горива към технологии (които изглеждаха съвместими с ESG) беше добър ход. Но по време на „мечия“ пазар при пандемията ESG се представиха по-слабо. И макар че големите инвестиции в технологии възнаградиха ESG фондовете през последните години, един фонд трябва да се оценява според представянето му на „бичи“ и на „мечи“ пазари. Зависимостта на ESG от технологиите предполага по-голям риск и по-малка последователност в дългосрочен план. Това е очаквано – по определение ESG фондът е ограничен в инвестициите, които може да прави. А ограничената оптимизация показва по-слабо представяне от неограничената в дългосрочен план.

Определението на термина „cъответстващ на ESG“ също е трудно, политически обвързано и непостоянно във времето. Нищо от това няма  толкова голямо значение, когато имате работа с индивидуални инвеститори, които са свободни да определят ESG по начин, който съответства на техните ценности. Това може дори да бъде оправдано за пенсионен фонд, ако той поеме риска от слабо представяве на активите. Но при колективните DC пенсионният фонд избира инвестициите, а рискът се поема от физическите лица. Ако фондовете се представят слабо поради политически избор, направен от мениджърите им, инвеститорите вероятно няма да бъдат доволни.

Аз се интересувам от пенсионни фондове, тъй като пенсионното финансиране е чудесна метафора на живота. Съществуват два начина да спестяваме за пенсия – пенсии с определени доходи и планове с определени вноски. И двата са несъвършени. Първият е скъп, а вторият изисква от хората да поемат голям риск. Идеалният вариант би бил хибрид, който съчетава най-доброто от двата подхода.

За съжаление нидерландците не избират този начин. Понякога, когато комбинирате два несъвършени варианта, получавате най-лошото от двата. 

Алисън Шрагер е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ икономиката, и старши сътрудник в Manhattan Institute. 

Още по темата

В Китай назрява гняв заради задължителните социални осигуровки

Решенията в последните 5 години сериозно разбалансираха пенсионната ни система

Да работиш и след 70 вече е норма в Япония, която може да плъзне по целия свят

Швейцарците си гласуваха по-високи пенсии, но отказаха вдигането на пенсионната възраст