Фед трябва да действа внимателно с тази странна валута - долара
Индексът на щатския долар се е понижил с 6,8% от момента непосредствено преди оповестяването на митата на 2 април, и е спаднал с около 10,4% през 2025 г.
Редактор: Галина Маринова
Икономиката на САЩ не е виждала подобни мита от около 80 години. Предвид липсата на скорошен прецедент, Федералният резерв е в правото си да изчака повече доказателства, че потребителските цени не се покачват, преди да пристъпи към намаляване на лихвените проценти. Има и друга причина да се действа внимателно в тези несигурни времена: Изключително необичайното поведение на щатския долар.
Много икономисти - включително председателят на Съвета на икономическите съветници Стивън Мирън - очакваха доларът да се засили, когато президентът Доналд Тръмп въведе митата. В есе, публикувано през ноември миналата година, Миран написа, че е „по-вероятно, отколкото не“ валутният курс да поскъпне заедно с подобряването на търговския баланс, както се случи по време на първата търговска война на Тръмп през 2018 г. и 2019 г. Така нареченият валутен офсет беше от решаващо значение за мнението му, че новите мита няма непременно да се прехвърлят върху потребителите, поне не изцяло. Министърът на финансите Скот Бесент изтъкна същото по време на изслушванията за утвърждаването му.
Смущаващо е, че доларът всъщност отслабна по причини, които все още са горещо обсъждани (повече за това след малко.) Индексът на щатския долар се е понижил с 6,8% от момента непосредствено преди митата в „Деня на освобождението“, представени на 2 април, и е спаднал с около 10,4% през 2025 г., което е най-лошото представяне от началото на годината досега от поне четвърт век. Анкетираните от Bloomberg анализатори очакват зелените пари да поевтинеят още повече през следващата година.
Доларът губи позиции | Зелените пари отстъпиха спрямо всички основни валути през тази година
При равни други условия може да се очаква, че натискът за повишаване на потребителските цени в САЩ ще бъде дори по-силен, отколкото предполагат самите мита. В миналото икономистите са установявали, че при дадено движение на валутите на развитите страни дългосрочното отражение върху цените на вноса е от порядъка на 60%. (Специално за САЩ оценките бяха около 40%.) Но пренасянето е силно зависимо от контекста и всички останали фактори никога не са равни. Засега измерителите на потребителската инфлация остават сравнително слаби, защото ще отнеме време да се прояви преносът; търговците на дребно „изяждат“ по-високите разходи под формата на по-малки маржове; или защото тези, които даваха прогнози, просто сбъркаха. Реално погледнато, това може да е дори някаква комбинация от трите.
Като се има предвид този набор от възможности, разумно е да се изчака данните да разкажат историята, точно както в момента планира председателят на Фед Джером Пауъл. Това е много неприятно за Тръмп, който за съжаление настоява, че може и да има мита и експедитивно да се понижат основните лихвени проценти. В необмислени усилия да постигне своето, той оказва изключителен публичен натиск върху независимата централна банка и нейния отиващ си председател.
Така че защо доларът изобщо отслабва?
В разгара на априлската разпродажба мнозина от нас я тълкуваха като признак за пукнатини в „прекомерните привилегии“ на Америка. Идеята беше, че САЩ - с най-дълбоките и най-ликвидни пазари в света - отдавна са заели специално място в центъра на световната финансова система. Този специален статут означаваше, че вероятно имаме малко по-силна валута и относително по-ниски разходи за заеми, отколкото би било в противен случай. Когато след 2 април доларът отслабна заедно с нарастващите разходи по заемите, в коментарите на пазара и в академичните среди се появи аргументът, че хаотичното водене на политика ерозира американската марка в очите на света.
Друг донякъде свързан аргумент беше насочен към капиталовите потоци. По време на обявяването на митата инвеститорите по света бяха изключително силно зависими от акциите на САЩ, отчасти благодарение на забележителното представяне на американските акции с мегакапитализация, известни като „'Великолепната седморка“. От началото на 2020 г. до март 2025 г. индексът S&P 500 се представи по-добре от останалите капиталови пазари в развития свят с повече от две към едно. Глобалните инвеститори се бяха впуснали в тези акции, за да се възползват от тях, често чрез нехеджирани позиции. Прибързаното освобождаване на някои позиции за кратко време предизвика макроикономически значима вълна от изходящи потоци.
Колкото и правдоподобни да са тези теории за обяснение на тази безумна седмица в началото на април, далеч не е очевидно, че разказите за пукнатините в прекомерните привилегии на САЩ и отлива на акции все още са причина да се залага срещу долара занапред. Що се отнася до първия, американският бранд може да понесе допълнителни щети от откритите заплахи на Тръмп към независимостта на Фед. Но тук става дума за много нюансирана промяна: преминаване от извънредно специален статут на световните пазари към просто много специален. На практика все още няма жизнеспособна алтернатива на американския дълг и неговата валута. Европейските дългови пазари нямат нашата пазарна дълбочина, а Китай - нашата прозрачност, докато биткойнът е волатилен като технологична акция. Междувременно солидната поредица от аукциони на съкровищни облигации малко или много сложи край на дебата за предпазливостта сред чуждестранните инвеститори. На пазара на акции в САЩ паниката е в огледалото за обратно виждане. След като достигна дъното на 8 април, S&P 500 се върна към исторически върхове и отново се представя по-добре от останалите пазари в развития свят.
Историята обаче не е приключила. Макар че доларът не е отслабнал много повече от дъното си през април, трайността на движението прави по-вероятно слабостта на валутата да окаже значимо въздействие върху икономиката, включително върху потребителските цени. През последните седмици зелените пари изглежда възобновиха типичната си корелация с доходността на съкровищните облигации, което отваря вратата за по-нататъшни спадове, ако пазарите започнат да оценяват очакванията за значително намаляване на лихвените проценти.
Ето защо Фед трябва да действа изключително предпазливо. Монетарната власт не бива да понижава разходите по заемите и косвено да отслабват валутния курс, докато не се уверят, че по-високите потребителски цени вече не са в ход.
Без съмнение трябва да се запазят лихвените проценти на заседанието през юли, а данните за инфлацията ще трябва да останат доста сдържани, за да оправдаят понижение на следващото заседание през септември, поне при липса на влошаване на пазара на труда. Експериментът с митата, съчетан с шоковата реакция на валутните курсове, е едно по-различно от всяко друго събитие в последно време и пазителите на стабилните цени не могат да приемат нищо за даденост. Дори цените да скочат, все още е възможно подемът да не доведе до трайно повишаване на темпа на инфлация и Фед в крайна сметка да продължи с облекчената парична политика. Но на този етап отговорният вариант е да се изчака и да се види как ще се проявят данните.