Самърс подкрепи Бесент за твърде голямата намеса на Фед

Има три категории проблеми за независимостта на Фед.

Първият е монетарната политика. Лихвите, решението колко гориво да се налее в икономиката спрямо ограничаване на инфлацията.

Историята ни учи, че Фед трябва да е автономен и независим. Когато политиците се намесят в работата му, резултатът е повече инфлация, по-малко икономическа стабилност и накрая по-високи лихви.

Този урок е ясен и трябва да се повтаря.

Второто са проблеми, свързани с финансовите регулации и финансовата стабилност. Да, централната банка, националният финансов орган има отговорност там, но не вярвам, че става дума за автономия. Определено преценките на политиците би трябвало да имат влияние. Президентът на САЩ чрез назначенията, които прави, засяга всичко – от авиационна безопасност до регулиране на пазарите на фючърси. Не може Фед да е напълно автономен и отделен в тези неща.

Не бива да се прави такова твърдение. Напълно уместно е политиците да имат мнение по финансовите регулации и финансовата стабилност.

Има и трета област на въпроси, които може да наречете либерален подход към публичната политика. Образованието. Околната среда. Неравенството. Разнообразието. Те всъщност не са мисия на Фед. Не са пряко свързани с ролята на централната банка.

Стои въпросът дали Фед трябва да използва моралната си власт в тези области и да е важна част от националния дебат в тези области.

Смятам, че опасенията, че твърде много се меси в публичната политика са доста основателни. Мисля, че министър Бесент е прав да повдига този въпрос.