Идва ли краят на Абеномиката?

Японският премиер имаше за цел да осигури икономически подем на страната си

09:30 | 5 септември 2020
Обновен: 11:51 | 5 септември 2020
Автор: Стефимир Гроздев
Снимка: Franck Robichon/EPA/Bloomberg
Снимка: Franck Robichon/EPA/Bloomberg

Оттеглянето на японският премиер Шиндзо Абе е лош сигнал за инвеститорите, пише в анализ за  Die Zeit Феликс Лил.

Водената от Абе икономическа политика даде на японските капиталови пазари силен импулс през последните години. 

Под знака на стратегия, наречена от журналистите „Абеномика“, той обеща да доведе третата по големина икономика в света до нов подем след две десетилетия и половина на преобладаваща стагнация.

Още по темата

Каква Япония оставя след себе си Шиндзо Абе?

Концепцията на Абе се състоеше от три стълба: много разхлабена парична политика, високи държавни разходи и ориентирани към растежа структурни реформи под формата на данъчни облекчения за инвеститори и стимули за компаниите да наемат повече жени. Премиерът искаше да постигне темпове на растеж от 3% годишно. След изненадващото му оттегляне мнозина сега се питат: предстои ли краят на Абеномиката?

Това би било сериозен удар за инвеститорите и международно ориентираните компании. Но не само за тях. Средният икономически растеж в почти осемгодишната ера на управление на Абе е около 0,4% - доста под целта му от 3%. Това по никакъв начин не се различава от постигнатото от неговия предшественик, когото Абе искаше да надмине.

Въпреки че днес повече жени работят в Япония, ситуацията до голяма степен на либерализирания пазар на труда остава несигурна за около една трета от японците. Реалните доходи също практически не са се увеличили.

Всъщност провалът на Aбеномиката едва ли е изненадващ. В застаряващото и намаляващо население на Япония броят на заетите лица, които могат да произвеждат и потребяват активно, продължава да намалява с всяка година. Оскъдното отваряне на пазара на труда за имигранти, което Абе постигна, не може да компенсира тази тенденция.

Наскоро договорените търговски споразумения също не са от голяма полза. 

От самото начало Абе се радваше на надежди относно експерименталната си икономическа политика. В началото на коронакризата той направи всичко възможно да избегне икономическа криза и стартира огромна програма от стимули. Това е една от причините той да се придържа към планираната дата на Олимпийските игри в Токио в продължение на седмици, докато много спортни състезания в страната отдавна бяха отменени.

Игрите трябваше да бъдат икономическото събитие за премиера. Очакваха се рекордните 40 милиона чуждестранни туристи.

Но постоянният фокус на Абе върху икономическата политика, свързана с предлагането, също бе безрезултатен, посочва Феликс Лил.

Обявявайки извънредното положение около коронавируса, продължило няколко седмици и довело до затварянето на много магазини, Япония изпадна в дълбока рецесия и рейтингът на одобрение на Абе спадна рязко.

Репутацията на Абеномиката пострада на фона на напразните до момента обещания. 

Миналата година Шиндзо Абе стана най-дълго управлявалият премиер на Япония. По време на сегашния си мандат Абе засили защитните сили на Япония и увеличи военните разходи. В контраст той така и не успя да разпореди преразгледжането на „пацифисткия“ член 9 от Конституцията, който забранява постоянната армия за други цели освен за самозащита.

Към момента Шиндзо Абе е подложен на лечение, което трябва да се прилага редовно. „Именно поради тази причина ще съм неспособен да изпълнявам основните си министерски задължения и не мога да си позволя да направя грешки по отношение на взимането на важни решения. Стигнах до извод, че не трябва да продължавам работата си като министър-председател“, добави премиерът Абе.