Планът на Меркел и Макрон е шанс Европа да овладее кризата?

Проектът им може да се доближи до този на първия американски финансов министър Александър Хамилтън, поел дълга на САЩ през 18 век

11:23 | 20 май 2020
Обновен: 05:12 | 6 юни 2020
Снимка: Christophe Morin/Bloomberg

Тази седмица носи своеобразен рестарт за Европейския съюз (ЕС). Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон предложиха фонд за възстановяване на ЕС от кризата за 500 милиарда евро. В контекста на необходимостта от този ресурс германският финансов министър Олаф Шолц даде за пример Александър Хамилтън - първият американски финансов министър, който е създал условията за държавността на САЩ, поемайки американския дълг през 18 век, пише Die Zeit.

Трябва да се отбележи, че френско-германският компромис може да се разглежда като крайъгълен камък - особено след като досега Европа не бе добър пример за справяне с кризата. С пакетите за помощ на ЕС обикновено ситуацията е следната - при по-внимателна проверка се установява, че големите суми, излагани предварително като на витрина, в един момент рухват, защото в действителност често никой не е в готовност да предоставя повече пари на разположение. В повечето случаи се пренасочват съществуващи вече средства или се добавят некласифицирани разходи за частния сектор, за които се твърди, че постъпват от европейските програми, се посочва в анализа.

Но сега ситуацията не включва подобни трикове и това е добра новина. Реалните средства трябва да бъдат поставени „на масата“, дори и първоначално да са само 500 милиарда евро, което все пак не е огромна сума от гледна точка на БВП на ЕС. Но това, което е по-важното, е, че средствата не се заемат, което би довело до още по-високи нива на държавните им дългове, а се предоставят като безвъзмездно.

Това ли е принципът на Хамилтън, който се прилага сега в Европа? Все още не. За разлика от САЩ по онова време, Меркел и Макрон не създават постоянно право на задлъжнялост на европейско ниво. Това е просто еднократно действие в отговор на криза на века. Заемите, взети от ЕС, трябва да бъдат изплащани за дълъг период и съобразно икономическата тежест на държавите членки, става ясно от публикацията.

500 милиарда  евро ще бъдат разпределени според потребностите на държавите, но изплащането им ще бъде разсрочено във времето.

Според Die Zeit две неща са важни сега. Първо, скептичните по-рано, фискално пестеливи холандци и австрийци да се съгласят с идеята.

Второ, трябва да се използват шансовете, които дава споразумението. Защото тази криза безмилостно посочва конструктивната грешка на паричния съюз. Еврото ще оцелее само ако паричната интеграция се допълни от фискалната, която позволява смекчаване на икономическите кризи и финансиране на общи цели, се отбелязва в материала.

Министри като Олаф Шолц очертават следната възможна рамка - опция за постоянен дълг за европейско ниво, към нея допълнителни инструменти за контрол на разходите и собствени източници на доходи. Този подход наистина би наподобил подхода на Александър Хамилтън, заключава Die Zeit.