Европейската крайна десница е в хаос две седмици преди изборите

Крайнодесните групи се надяваха да сформират достатъчно голям блок след европейските избори, за да смекчат амбициозните климатични разпоредби и ограничат имиграцията

14:30 | 23 май 2024
Автор: Арне Делфс, Ева Круковска, Сами Адгирни
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Вътрешните борби между някои от най-големите крайнодесни партии в Европа хвърлиха предизборната кампания в смут, заплашвайки да провалят парламентарния им вот, който трябваше да доведе до големи победи на ултраконсервативни групи.

Марин льо Пен в сряда заяви, че нейното крайнодясно Национално обединение ще прекъсне връзките си с "Алтернатива за Германия", след като водещият кандидат на AfD заяви, че не всички членове на нацистката паравоенна организация SS са престъпници.   

Разривът в последната минута подчертава един от традиционните проблеми, пред които са изправени тези партии - фактът, че те не формират сплотен блок и многобройните им различия може да надделеят над общите черти. Това прави още по-малко вероятно дясна група да успее да излезе от европейските избори на 6-9 юни с достатъчно влияние, за да работи заедно по консервативна програма.

„Всички това са националистически партии, които не са съгласни с много неща на ниво ЕС, освен че до голяма степен се противопоставят на ЕС“, каза в интервю Джейкъб Киркегор, старши сътрудник в Германския фонд Маршал в Брюксел. „Те не харесват имигрантите, не харесват ЕС, но за какво друго са съгласни? За почти нищо."

Паневропейският алианс за "Идентичност и демокрация", който включва AfD и партията на Льо Пен, се очаква да спечели 11,2% от гласовете следващия месец, според серия от проучвания, анализирани от Europe Elects. Това би дало на евроскептичния блок 84 места в парламента спрямо 59 на последните избори.

Но тази прогноза е по-ниска от декември, когато изглеждаше напът да спечели 93 места. И неотдавнашната грешна стъпка на AfD не беше първата.

Максимилиан Кра, водещият кандидат на AfD на изборите за ЕС, беше цитиран миналата седмица от италианския вестник la Repubblica, като направи коментарите, които се приемат като оневиняване на нацистката SS. Той вече беше под натиск, след като негов помощник в Европейския парламент беше задържан миналия месец по подозрение в шпионаж в полза на Китай. В сряда Кра напусна ръководния комитет на партията и каза, че ще спре кампанията си.

„Това със сигурност ще има отрицателен ефект върху изборните резултати“, каза Киркегор. „Хората харесват победители, а десните партии не изглеждат като победители в момента. Популистката привлекателност на десните партии може да се развие много бързо, но също така може отново да изчезне много бързо.“

Крайнодесните групи се надяваха да успеят да сформират достатъчно голям блок след европейските избори следващия месец, за да могат да смекчат амбициозните климатични разпоредби и да предложат по-строги мерки за имиграцията.

Най-голямата политическа група в Европейския парламент - дясноцентристката Европейска народна партия (EPP) - получава 23%, дял, който би ѝ осигурил 183 места. Предвижда се лявоцентристката S&D да спечели 140 места, докато центристко-либералната група Renew се очаква да получи 86. Това спокойно би осигурило на трите партии абсолютно мнозинство в камарата, което им позволява да блокират предложения от крайната десница.

Вицепрезидентът на Националното обединение на Льо Пен, Луис Алиот, каза по-рано тази седмица, че неговата партия не споделя „същата визия за света“ като AfD и че сегашният състав на коалициите е малко вероятно да се запази след изборите.  

„Това със сигурност създава проблеми за крайната десница, тъй като илюстрира степента, до която може да стигне екстремизмът в някои части на AfD“, каза в интервю Симон Талиапиетра, старши изследовател в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел. „Това може да хвърли сянка върху крайнодесния фронт и да изплаши част от потенциалния електорат.“

Войната на Русия в Украйна също послужи за разделяне на десницата, като много партии, включително AfD и партията Fidesz на унгарския премиер Виктор Орбан, симпатизират на Кремъл. Други, като Льо Пен и италианския премиер Джорджa Мелони, застанаха зад Украйна.  

Разривът в крайната десница може да обслужва и националните интереси, като Льо Пен гледа към изборите във Франция през 2027 г., когато Еманюел Макрон няма да може да се кандидатира поради ограничения за мандатите. Нейната партия в момента се радва на двуцифрено предимство в социологическите проучвания.

„Льо Пен всъщност не се интересува много от Европейския парламент“, каза Киркегор. „Тя се интересува само от това да се позиционира, за да спечели следващите президентски избори във Франция. За нея шансът да се дистанцира от германска дясна партия, която има симпатии към Waffen-SS, е подарък."

Това означава, че дори крайната десница да се представи в съответствие с очакванията, неуспехът им да намерят общ дневен ред може да попречи на способността им да продължат заедно в Брюксел.

„Единството винаги е било един от основните проблеми“, каза в интервю Дейв Синардет, професор по политически науки в Свободния университет в Брюксел.