В следващите няколко години Европа ще се сблъска с няколко основни проблема – единият, от които е икономическите последици от климатичните промени. Другият е свързан със застаряващото население на континента, а в същото време има голям натиск за пазене на границите. В предизборните кампании това са основни теми, като климатът е изключително важна тема за младите и хората под 40 годишна възраст, а сигурността и миграцията е фокуса на по-възрастното население. Крайно десните и антисистемните партии изглежда събират подкрепа, но между тях съществуват разделителни линии, като основната е подкрепата за Украйна, това коментира Мила Мошелова, доктор по политически науки, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

Очаква се, че крайно десните партии ще привлекат повече подкрепа, съответно и повече места в Европейския парламент, но трябва да се отбележи, че и през 2019 г. на европейските избори антисистемните и крайно десни партии повишиха резултатите и присъствието си, каза Мошелова. Често съществува представата, че тези партии из цяла Европа, когато влезнат в ЕП ще се обединят и ще гласуват като един блок, но това не е така, тъй като те се разграничават по дадени теми. Политическите семейства в ЕП, в които има присъствие на тези партии, са две.

Крайно десните партии могат да бъдат категоризирани като такива от източна Европа или бившия Източен блок и тези от Западна Европа. Често разделение между тях е толерантността към етническите малцинства. Основната тема, която разделя крайно десните партии в Европа е подкрепата за Украйна. Ако приемем, че EPP ще е с най-много места в следващия парламент, то тя ще трябва да търси подкрепа от различни семейства по разделителните теми.

Вижда се и влиянието на Русия в някои страни и в дадени партии. Имаше политически скандали по тази тема в различни страни от ЕС. Гостът обясни, че Европа обръща сериозно внимание на тази тема.

„Виктор Орбан е най-големият пример в това, че дори няма нужда да става дума за нещо скрито. Има политически играчи в Европа, които открито подкрепят проруска политика на ЕС и отделните държави. Може би може да кажем, че и хоризонтално и вертикално има такива елементи и се надяваме, че отделните държави и ЕС ще започнат по-сериозно да се борят с тях, защото нивото на дезинформация в държави като България шокира хора от Западна Европа. Много трудно може да се обърне такъв процес, когато е дългосрочен и по никакъв начин не е санкциониран, дори и от общественото мнение.“

В следващите няколко години Европа ще се сблъска с няколко основни проблема – единият, от които е икономическите последици от климатичните промени. Другият е свързан със застаряващото население на континента, а в същото време има голям натиск за пазене на границите. Гостът обясни, че Европа няма да е способна да се развива със същите темпове, ако не внесе работна ръка и ще продължи да изостава технологично от други големи играчи.

В предизборните кампании това са основни теми, като климатът е изключително важна тема за младите и хората под 40 годишна възраст, а сигурността и миграцията е фокуса на по-възрастното население, като икономиката е винаги на фокус. Подобни предизборни мотиви присъстват и в България.

„Не знам дали в известна степен европейските избори не играят ролята на това – да не говорим в дълбочина какви са проблемите в България. В същото време тези проблеми са много свързани и истината е, че лицето на България в Европа не е достатъчно разпознаваемо. Опитва се да се вдигне в публичното говорене по-големи теми, които са важни на европейско ниво, но в същото време издребняваме в едни много битови разговори, а всъщност забравяме голямата картина.“

Гостът не смята, че съществува умора от честите избори у нас, която се отразява в ниската избирателна активност. По-скоро у избирателя се създава чувство, че желанията му не са отразени и политиците се борят само за свои интерес. Тя смята, че двата избора в един ден ше създадат по-голяма вълна на интерес, но това не е задължително да се преведе в избирателна активност.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.