Пластовете по света и у нас се пренареждат, но бизнесът няма време за изчакване

Намираме се в преходен процес. Както във вътрешнополитически и кономически план, така е в световен. Ясно е, че пластовете на световната карта и световните процеси се пренареждат, и няма как да не ги засегнат. Ние сме част от цялата картинка. Но аз съм убеден, че ще се наместят, защото не може да продължават до безкрайност тези процеси. Въпреки това трябва да сме наясно с предизвикателствата при наместването на тези пластове, защото бизнесът работи всеки ден. Там не може да се чака до безкрайност те да се наместват, защото това отнема много време. Ето това е причината защо се създава цялото напрежение в момента. Това каза Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

В последната седмица американският президент Доналд Тръмп обяви търговски споразумения с Япония, Южна Корея и Европа, с които заключи мита от 15%, и наказа Индия с 25%. В същото време президентът потвърди мита от 50% за медта, но изключи от облагане рафинирания метал. По този начин може би започва да се оформя новия търговски ред, смята Михайлов.

„Много е трудно да се каже, че това е окончателната форма на търговската политика. Но със сигурност се преминава към много по-голяма и по-добра предвидимост, за да може да се гледа поне в дългосрочен план – вече има създадена рамка, особено по отношение на Европа. Предстои да видим какви ще са следващите маневри, защото със сигурност ще има маневри. Трябва да се види каква ще бъде реакцията на американските пазари, защото е ясно, че ще има ефекти върху американските потребители, към които Тръмп има ангажименти като негови избиратели.“

По отношение на сделката на САЩ с ЕС гостът коментира, че и двете страни печелят, но Америка печели малко повече. Той нарече споразумението – огромен успех за Тръмп, защото американският президент постига това, което си е поставил като цел. Въпреки това и Европа с ангажимента си внася енергийни ресурси от САЩ за 750 млрд. долара ще може да се откъсне от енергийната си зависимост от Русия, макар да съществува риск сега да изпадне в американска.

„Тук стигаме до една по-дълбока философска и икономическа тема – какво може да направи Европа и доколко е подготвена самостоятелно. Ние като европейци сме свикнали НАТО да ни пази, а тежестта на НАТО е в САЩ. Енергийните източници идват отвън, защото Европа със сигурност няма толкова много в наличие. И очевидно възобновяемите енергийни източници не са панацеята, която решава всички въпроси. Ние трябва да бъдем реалисти в трансакционния свят, в който живеем, и при такова разместване на геополитическите пластове. Ние не сме в позиция и да кажем, не, ние нямаме никакви зависимости, Европа ще се справи сама. Очевидно няма как да стане.“

Според Михайлов основен въпрос е как сделката с ЕС ще се отрази на американските потребители, след като цените на високоценените европейски стоки се повишат и това повлияе на пазара.

Относно България Михайлов заяви, че интересът на американският бизнес към страната ни не е спирал, макар да не виждаме идването на конкретни компании.

„В момента никак не липсва интерес. Може нови компании да не идват, но търговският обмен ще се развива още по-добре.“

Той посочи, че в момента се развиват проекти в енергетиката – особено ядрената – отбраната, инфраструктурата и има растящ интерес към изкуствен интелект, центрове за данни и отбранителни технологии, както той не идва само от бизнеса, а среща и подкрепа от правителството.

Събседникът заяви, че това е политическата стабилност у нас е ключова, за да може да се развива бизнес средата у нас.

„Бизнесът не обича да говори за политика, но за съжаление е необходимо. Започваме от това, какъв е хоризонтът на правителството и дали имаме достатъчно уверение, че това правителство ще изкара целия си мандат или по-голямата част. Всяка идея за предсрочни избори плаши инвеститорите... Постоянното разклащане на основите, около които вървим икономически, с политическо говорене, не дава добрите сигнали към компаниите. Борбата за приличане и задържане на инвестиции никога не е приключила. Тя се разгръща в още по-голям обем.“

Освен това е нужен и качествен диалог между бизнеса и институциите. Михайлов даде за пример промените в Закона за въвеждане на еврото, които са претърепели промяна в положителна насока, след като бизнесът е чут от правителството. По този начин управляващите премахват спорните мерки като достъп на държавни органи до фирмена информация, включително търговска тайна, и замразяване на цените.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

Българската икономика може да расте с 3,5%, ако се възползва от световните процеси

С тази търговска сделка САЩ принизиха основния си стратегически партньор

Сделката на ЕС и САЩ няма да върне стабилността в отношенията

ЕС приветства търговското примирие със САЩ, но търси по-добри условия