Популисткото гасене на пожари в здравната система ще удари по пациентите

Лимитът на възнагражденията в здравеопазването от бизнес гледна точка е нонсенс. Здравеопазването е силно регулиран сектор – вдигането на заплатите на младите специалисти е прекрасно, но това не означава, че можеш с административна мярка да наредиш кой колко да получава и да ограничиш възнагражденията на „светилата“ в професията. Управляващите се опитват командно-административно да решат проблеми в здравеопазването, без обаче да кажат откъде ще дойдат парите. Здравната вноска не е променяна от 2008 г., клиничните пътеки са замразени, а таксите за избор на екип не са мръднали от 13 години. В крайна сметка пациентите ще платят неадекватните управленски решения, защото няма откъде другаде да дойдат тези средства. Това каза Иван Тодоров, заместник-председател на Българската болнична асоциация, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

В условията хаоса и бурните времена в българското здравеопазване парламентът готви промени в Закона за здравното осигуряване, след като година по-рано  Конституционният съд ги обяви за противоконституционни. Те въвеждат лимити за предоставяне на медицинска помощ.

Освен това с още един законопроект, внесен по предложение на „Възраждане“, се въвеждат лимити за заплатите за хабилитирани специалисти (доценти и професори), които не трябва да надвишават съотношението 15:1 в сравнение с младите медици. Те ще важат както за частните, така и за държавните болници.

Гостът нарече предложените промени „юридически недопустими“ и „пореден пример за законодателна импровизация“, защото текстове са вкарани между първо и второ четене на основния закон, което нарушава процедурите. А сега трите предложени законопроекта предстои да се обединят. 

Като част от промените в законодателството се предвижда стартовите възнаграждения на младите медици, които протестират в момента, да бъдат 150% от брутната работна заплата. Събеседникът заяви, че от Българската болнична асоциация са съгласни с идеята младите лекари да бъдат достойно заплатени, но сас против принципа.

„Не може административно да се нарежда кой колко да получава. Това изкривява пазара. Здравеопазването също е икономика, макар и с особености. Всички ръководители на лечебни заведения искаме да увеличим възнагражденията. Обаче трябва да имаме ресурс, за да ги увеличим.“

Иван Тодоров обясни, че след като студентите по медицина завършат, те обикновено се насочват към специализацията и получават „сравнително минимални средства“, а трудът им е „експлоатиран“ от по-възрастните им колеги.

„Въпреки това, за да може един млад медик да печели пет пъти повече трябва да са решени няколко други проблеми на финансирането на българското здравеопазване. И това не може да стане по изкуствен административен метод.“

А за да се подобри финансирането на лечебните заведения съществуват няколко механизма – увеличаване на здравната вноска, която в България е най-ниска в ЕС (8%). По думите на експерта, ако тя се повиши на 10% това би донесло около 2 млрд. лв. допълнително. Освен това Тодоров е съгласен с отпадането на монопола на Здравната каса (НЗОК). Това ще позволи на доброволните фондове да функционират, защото в сегашното си състояние Здравната каса заема цялото пространство и това блокира втория стълб на здравеопазването.

„Ако искаме по-добра ефективност – трябва да въведем конкуренция.“

На реформа подлежат и клиничните пътеки. Гостът заяви, че системата не е подготвена да премине към по-съвременни модели като диагностично свързаните групи. Те отчитат не само заболяването, но и неговата сложност, придружаващи състояния, приложени терапии, а докато се придържаме към сегашното положение, ще продължаваме да имаме изкривени стимули – някои пътеки са свръхплатени, други – недофинансирани.

„Докато продължаваме да използваме клиничните пътеки като механизъм за финансиране на публичната част на здравеопазването, ще имаме тези проблеми.“

Въпреки това засега предложените от управляващите мерки представляват „гасене на пожари“ с популистки мерки. Това се доказва и от новината, че ДАНС ще проверява 41 болници без да е ясно кои са, защо точно тях и каква ще бъде процедурата.

„Винаги, когато се приемат такива командно-административни мерки и при липса оценка на въздействието, се случват нежелани ефекти. Мисля, че сега ще се случи същото, защото се избягва адекватен, специализиран, експертен дебат по темата. Тръгва се се тръгва отново популистки. Управляващото мнозинството не търси диалог със специалистите, които вече десетилетия работят във българската здравна система.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

Проф. Клисарова: Мотивирайте младите лекари, за да останат в България!

Шуробаджанашкият модел в здравеопазването ни убива

Няма политическа воля за ефективно здравеопазване