Централните банкери стояха настрана от политиката. Вече не

Членът на борда на Бундесбанк Сабине Маудерер пристъпваше неспокойно, докато чакаше да говори.

От сцената тя можеше да наблюдава тълпите от антифашистки демонстранти, изпълващи централния площад на Франкфурт, и да чува скандиранията, които прозвучаха в цяла Германия в отговор на възхода на крайнодясната AfD. Подобни митинги станаха обичайни тази година след скок в подкрепата за партията. Но централен банкер да говори на едно такова място е все още необичайно, а и рисковано.

Централните банки смятат своята независимост за свещена. Европейската централна банка казва, че не би могла успешно да управлява инфлацията без нея. Но стратезите на монетарната политика започват да тестват тази независимост, докато се борят със заплахата от популисти в година на избори по целия свят.

53-годишната Маудерер, която се присъедини към Бундесбанк, след като се изкачи в ранговете в управлението на риска и съответствието, беше напът да влезе в най-оспорвания политически дебат, пред който Германия се е изправяла от години.

„Антидемократичните групи разделят нашето общество“, каза тя пред множеството, събрало се във Франкфурт. „Те вредят на репутацията на Германия в света."

Уставът на Бундесбанк - подобно на този на ЕЦБ - е предназначен да защитава централните банкери от намесата на демократично избрани служители, а не обратното. Табуто тези технократи да се занимават с политика действа главно като въпрос на конвенция и започва да се разпада.

Тази година президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел и членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел се присъединиха към демонстрации като тази, на която Маудерер говори. Главният пазител на монетарната политика на континента, Кристин Лагард, се изказва активно по тема, която възпира по-предпазливите колеги, като многократно говори за заплахата, която преизбирането на Доналд Тръмп би представлявало за европейската стабилност.

Централните банки описват тези действия като аполитични: „Ангажиментът на Сабине Маудерер и Йоахим Нагел срещу ксенофобията и изключването е в съответствие с независимостта на германската Бундесбанк“, каза говорител в отговор на въпроси на Bloomberg. „Като представители на голяма федерална агенция, те смятат за свой дълг да защитават основните демократични ценности на нашата страна.“

Защитата на демократичните принципи по същество трябва да бъде безспорна.

Но друг урок, който европейците извлякоха от президентството на Тръмп, е, че това не винаги е така. По-специално в Германия аргументът, че заемането на позиция срещу ксенофобията и изключването представлява изключително гражданско задължение, се усложнява от присъствието на политическа партия, която прави и двете неща централни в предложението си към избирателите.

Още повече когато огромна част от населението я подкрепя.

AfD или Алтернатива за Германия, чиято крайнодясна политика някога се смяташе за маргинален проблем, напоследък се изкачи до второ място в националните социологически проучвания.

Що се отнася до изказването, ЕЦБ следва подобна линия на своя съсед във Франкфурт. „Членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, като представители на институция на Европейския съюз, подкрепят и отстояват ценностите на ЕС като взаимно уважение, достойнство и свобода от дискриминация“, каза говорител.

Някои анализатори разглеждат тези действия малко по-различно.

„Става въпрос за самосъхранение“, каза Лия Дауни, академик от Кеймбридж, която пише за политиката на паричната политика. „Централното банкиране включва вземане на политически решения, маскирани като технокрация през цялото време. Сега популистите започват да представляват заплаха за тази технократска привилегия, технократите трябва да станат изрично политически."

В по-малко предпазливи моменти самата Лагард беше откровена за залозите. По отношение на порицанието си към евентуалния следващ президент на САЩ, тя каза пред CNN, че да бъдеш „политически коректен“ по въпроса за Тръмп включва „риск да не виждаш реалността и да не се подготвиш за нея“.

Президентът на ЕЦБ каза, че се опасява от режим на наказателни тарифи и има основателна причина за това. Ако отново поеме поста в Белия дом, Тръмп планира да атакува ЕС с множество агресивни търговски мерки, съобщи Bloomberg.

Въпреки че атаките срещу ЕЦБ от вътре в 20-те държави от еврозоната са сравнително безобидни в сравнение с това, което понасят централните банки извън нея, разглеждането на тези прецеденти може да насърчи банкерите да видят атаката като най-добрата форма на защита. От Тайланд до Турция, поредица от високопоставени противоречия относно натиска върху паричните политици изостриха дебата.

В Европа един риск е служителите да се превърнат в мишена за същите екстремисти, които искат да възпрат. Във вторник AfD обвини Бундесбанк, че струва милиарди на германските данъкоплатци чрез неправилно управление на програмата си за изкупуване на облигации - изкривен поглед върху сложния въпрос на счетоводството на централната банка, но такъв, който все пак може да спечели популярност сред избирателите.

Ерозията на независимостта на централната банка е до известна степен връщане към историческата норма. Въпреки че Милтън Фридман и други оспорваха независимостта на паричната политика от целите на правителството още през 60-те години на миналия век, тя се превърна в стандарт в голяма част от развития свят едва тридесет години по-късно.

Все пак не би трябвало да е изненадващо, че политиците и централните банкери са в противоречие точно сега, според Фолкер Виланд, професор по парична икономика в Университета във Франкфурт и бивш член на Съвета на икономическите съветници на Германия.

„Има моменти, когато паричната политика и фискалната политика са съгласувани в своите цели“, каза той – като например по време на пандемията. „Съвсем наскоро обаче, с високата инфлация, отчасти дължаща се на експанзионистичните политики, беше необходимо затягане на паричната политика, за да се осигури устойчиво връщане към ценовата стабилност, докато фискалните власти бяха неохотни да се оттеглят от експанзионистичните политики.“

Разделението между монетарни и фискални компетенции беше замъглено от финансовата криза от 2008 г., кризата с държавния дълг, която последва, и пандемията от Covid-19. Централните банкери се намесиха като кредитор от последна инстанция - не само на банките, но и на правителствата, купувайки дълг за трилиони евро, издаден за финансиране на пакети за помощ. Под управлението на Лагард ЕЦБ също се захвана да се бори с изменението на климата, нещо, което беше - поне първоначално - спорен курс.

„Това, което остава, е сива зона между политиката и централното банкиране, която става все по-широка, по-мътна и по-трудна за навигация“, каза Дейвид Марш, председател на Форума на официалните парични и финансови институции. Ето защо, каза той, „централните банкери трябва да обмислят много внимателно какво казват и да се опитат да направят нещата по-добри, а не по-лоши“.

Една от причините да няма много правила, които пречат на централните банкери да дават мнение за политиката, е, че демократично избраните служители имат по-голяма свобода да ги игнорират. Кодексът за поведение на ЕЦБ налага независимост на нейните членове не заради политиците, а поради риск за репутацията на самите институции.

Независимо дали централните банкери категоризират своите действия като политически, те трябва да се справят с факта, че другите го правят. И политиците може да са особено насърчени да кажат на паричните служители да престанат да се месят, когато не изпълняват ежедневните си задължения.

„Трябва да имаме по-малко политика и повече ценова стабилност“, беше съветът към Лагард от члена на Европейския парламент Енгин Ероглу по-рано тази седмица. „Всичко останало трябва да оставите на политиците."

Изявленията на президента на ЕЦБ за Тръмп имат прецедент в намесата на бившия президент на Федералната резервна банка на Ню Йорк Уилям Дъдли, който през 2019 г. провокира ответна реакция, когато написа в публикация на Bloomberg, че централните банкери „трябва да обмислят как техните решения ще повлияят на политическия резултат през 2020 г.” Бившият министър на финансите Лорънс Съмърс каза тогава, че това „може да е най-малко отговорното изявление на бивш финансов служител от десетилетия“.

Неотдавнашните тиради на Лагард срещу Тръмп не предизвикаха подобно възмущение. Може би защото – както предполагаше кампанията на бившия президент – американците не се интересуват от „шепа хора в Европа“. Може би защото хората са свикнали тя да не пести думите си. И това може да е отчасти защото представата за централните банки като аполитични институции започва да буди все по-малко доверие.

„Изглежда, че разцветът на независимостта на централната банка е отминал“, каза Майкъл Гавин, изследовател от университета в Отава, който заедно с колегата си от университета в Торонто Марк Мангър документира засилването на популисткия натиск върху паричните политици. „Ако бях централен банкер в Европа, сега щях да си подам врата, за да видя откъде духа вятъра.“

Още по темата

ЕЦБ чака доказателство, че инфлацията пада към 2%

Забавен срив на имотите в Германия е по-голяма заплаха за банките от CRE в САЩ

Започват да се появяват пукнатини в синхрона на централните банки

Европейските лидери не могат да разчитат на икономиката за изборите