Ударът на хутите по кораб с руско гориво кара търговците да преизчисляват рисковете

Най-вероятният резултат е броят на желаещите да рискуват пътя през Червено море да намалее, но маршрутът няма да бъде затворен напълно

10:31 | 29 януари 2024
Обновен: 15:36 | 29 януари 2024
Автор: Аларик Найтингейл
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Ракетната атака в петък срещу танкер, превозващ руско гориво през Аденския залив, може да се окаже решаващ момент за петролния пазар, който досега беше донякъде имунизиран срещу месеците на нападения на хутите срещу търговската търговия.

Защо настъпи спокойствие? Защото голяма част от петрола, преминаващ през Червено море и Суецкия канал, идваше от Русия и - така гласеше теорията - може би беше в безопасност. Самите хути сигнализираха, че руските кораби няма от какво да се страхуват, а Москва е съюзник на техния спонсор Иран. Петролните танкери като цяло бяха пощадени.

Нападението от петък обаче ясно показа едно нещо: каквито и гаранции да дават йеменските хути, те не се отнасят за товара на кораба, ако самият кораб има дори далечна връзка със САЩ, Обединеното кралство или Израел. Хутите бяха заявили, че се насочват към израелски активи заради войната в Газа, а след това разшириха обхвата си до корабите на САЩ и Обединеното кралство, след като тези държави започнаха въздушни удари в Йемен.

Нападението означава, че по-голяма част от 3-те милиона барела дневно руски суров петрол и гориво, които преминават през Червено море, за да достигнат до клиенти в Азия, може да бъде изложена на риск. А руските обеми са от значение за световния пазар - въпреки санкциите, наложени заради войната на Москва в Украйна.

Рисковете се увеличиха допълнително, след като САЩ заявиха, че подкрепяни от Иран пълномощници са нанесли удар по база в Йордания през уикенда, при който са загинали трима американски войници, което засили натиска върху президента Джо Байдън да реагира. Иран заяви, че няма "никаква връзка" с нападението.

След като цените на суровия петрол се повишиха с около 2 долара в петък и отново нараснаха в понеделник, ето някои от въпросите, които търговците на петрол ще обмислят, когато се върнат на работните си места тази седмица.

Ще спре ли транзитът през Червено море?
Това е малко вероятно, както за търговията като цяло, така и в частност за петролните обеми.

Решението за транзит зависи основно от четири неща: желанието на собственика, това на екипажа и на наемателя - и печалбата.

Ако компанията иска да премине през Червено море и намери корабособственик, който желае, с екипаж, който е готов да премине през него - може би за допълнителни пари за опасност - тогава търговията ще се осъществи, стига цената да е разумна.

Вярно е, че разходите за застраховка могат да бъдат толкова високи, че някои собственици смятат за по-привлекателно да минат по дългия път около Африка - следвайки контейнерните превозвачи, които вече са направили този избор. Но въпреки че атаката от петък определи наново видовете кораби, които могат да бъдат разглеждани като мишени, не всички кораби ще попаднат в тази категория. Най-вероятният резултат е броят на желаещите да рискуват да намалее, но маршрутът няма да бъде затворен напълно.

Целият руски петрол ли е вече мишена?
Вероятно не. В международната морска база данни Equasis като управител на Marlin Luanda - танкера, който беше нападнат - е посочена фирма Oceonix Services Ltd. от Лондон. За хутите това може да е било достатъчна връзка.

Горивото на "Марлин Луанда" се различаваше от голяма част от руския петрол по един съществен начин: то се превозваше с помощта на западни доставчици на услуги, тъй като цената му беше в рамките на лимита, разрешен от санкциите на САЩ.

След нахлуването на Русия в Украйна и последвалите санкции по-голямата част от руския петрол и гориво се пренасят с т.нар. флот в сянка. Тези плавателни съдове имат тайна структура на собственост, почти никога не са публикувани връзки с Обединеното кралство, САЩ или Израел, рядко, ако изобщо, посещават пристанищата на тези държави и дори застраховката им е непрозрачна.

Ако хутите профилират целите си, използвайки разузнавателна информация от открити източници, все още ще има много руски петрол, който те не търсят, поне отчасти защото има толкова малко публично достъпна информация за тези кораби. Русия е съюзник на Иран, който подкрепя хутите, и Москва осъди ударите на САЩ и Обединеното кралство по Йемен.

Все пак винаги съществува риск да попаднете в погрешен обстрел или да се превърнете в косвена щета.

Баб ел-Мандеб | Корабите, които влизат в Червено море или излизат от него, трябва да преминат през пролива Баб ел-Мандеб

Ще се повишат ли разходите за застраховки?

Вероятно. Още преди да бъде засегнат руският товар с гориво, цената на застраховката за транзит скочи десетократно за няколко седмици до около 1% от стойността на корпуса на кораба.

Това е до около 1 млн. долара за някои кораби, което е потенциално повече от допълнителните им сметки за гориво, за да плават вместо това около Африка.
Малко след като САЩ и Обединеното кралство бомбардираха цели в Йемен в опит да потушат нападенията на хутите, анализаторите от Clarksons Securities заявиха, че нарастващите разходи за застраховка могат да накарат повече кораби да изберат този маршрут.

Какво ще мислят собствениците и екипажите?

Това вероятно ще се окаже най-големият въпрос за световния петролен пазар, но ще отнеме известно време, за да се получи ясна картина, защото най-важното е как ще се държат собствениците, свързани с Русия.

Някои моряци явно са били изнервени много преди хутите да стрелят по "Марлин Луанда", а много от основните международни собственици вече са отклонили корабите си. Още преди петък изглеждаше, че около три четвърти от най-големите собственици на танкери в света вече избират дългия маршрут. Собствениците на танкери, превозващи руски товари, и техните екипажи изглежда са били по-склонни да плават в района, поне преди инцидента в петък.

Ако това се промени, ще бъде лоша новина за Москва и потенциален проблем с доставките за световния пазар на петрол. Повече от руския петрол ще трябва да плава по дългия път около Африка, което ще натовари флота от танкери, който вече започва да изглежда малко стресиран поради засилването на западните санкции.

По-високите разходи за доставка на петрол в крайна сметка ще се отразят на цената на руския петрол и горива в точката на износа им. И по никакъв начин не е ясно дали ще има достатъчно плавателни съдове, ако повечето - или всички - трябва да преминат по дългия път около Африка.