Слабо известната революция за чиста енергия

През последното десетилетие броят на хората в световен мащаб без достъп до електричество е намалял драстично – от 1.4 млрд. през 2010 г. до близо 900 млн. през 2018 г., показват данни на ООН. Но дори настоящите тенденции да се запазят, светът няма да успее да изпълни целта за устойчиво развитие на ООН за универсалния достъп до електричество до 2030 г., тъй като към момента 600 млн. души нямат достъп до основни услуги, пише Bloomberg в свой анализ.

Всичко това може да се промени. Нова технология, която вече е много по-достъпна за потребителите, може да помогне за постигането на целта на ООН. Става дума за мини-мрежи за слънчева енергия.

Още по темата

Пандемията ограничава апетита на корпорациите в САЩ за чиста енергия

Япония превръща Фукушима в център за чиста енергия с проект за близо 3 млрд. долара

Както името подсказва мини-мрежите са малки версии на по-големите мрежи за електричество. Те засилено използват слънчевата енергия като енергиен източник с подкрепата на батерии или дизелови генератори. Цената на слънчевата енергия спада драстично и поради това мини-мрежите са много по-евтини от инсталирането на електропроводи за далечно разстояние от централна електрическа мрежа.

Към момента има близо 5500 мини мрежи в експлоатация в 12 страни в Африка и Азия, сочи докладът The State of the Global Mini-grids Market 2020, който бе публикуван от неправителствената организация Sustainable Energy for ALL и BloombergNEF по-рано през тази година. Авторите на доклада посочват, че мини-мрежите могат да отговорят на нуждите на половината от хората, които все още нямат достъп до електричество в тези региони.

Универсалният достъп до електричество ще изисква разходи на стойност 128 млрд. долара, но светът вероятно ще вложи само 63 млрд. долара за мини-мрежи през следващото десетилетие, става ясно от доклада.

„Пазарът на мини-мрежи тепърва се заражда, въпреки че е най-евтиният вариант за достъп до електричество в много региони“, пише в доклада. The International Mini-Grids Partnership, в което участва Световната банка и други агенции за развитие от богати страни, одобри финансиране за проекти за 2 млрд. долара от 2012 г. насам, но отпусна само 13% от финансирането, тъй като много проекти бяха прекратени заради политическа несигурност.

Това не е изненада, тъй като държавите, където мини-мрежите ще са най-полезни като Индия, Уганда и Филипините, страдат от корупция, лоши политики, слабо прилагане на законите, тежка бюрокрация или комбинация от четирите. „За щастие, малък брой държави създават ясни рамки, чиято цел е да се разшири пазарът на мини-мрежи и привличат интереса на частния сектор“, се отбелязва в доклада.