От Великобритания до Полша Европа се превръща в неуправляем континент

Властите в Европа просто вече не могат да се справят със задачите си.

Министър-председателят на Великобритания Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон вероятно изпитват най-големи затруднения, но всички техни колеги от Хага до Варшава и от Берлин до Мадрид са в същото положение и управляват държави, които стават все по-неуправляеми.

Голяма част от континента е засегната от пагубна комбинация от напрегнати бюджети, мърлява администрация, парламентарна фрагментация, активна опозиция от крайности в политическия спектър и разногласия, които често се разпростират по улиците. Във Франция профсъюзите възнамеряват да спрат работа в страната в четвъртък в знак на протест против мерките за намаляване на публичните разходи.

Служебното безсилие се превръща в норма - положение, което става още по-обезпокоително от гледката на неконвенционалното решение на президента Доналд Тръмп за излизане от патовата законодателна ситуация във Вашингтон - множество изпълнителни заповеди, които поставят на изпитание конституционните ограничения на САЩ.

За европейските правителства, които се придържат към свиващия се център, привидността за нормалност отстъпва място на негласното приемане, че парализата и сътресенията вероятно ще останат.

Това може да се превърне в истинска тревога скоро, тъй като крайната десница показва добри резултати в социологическите проучвания при следващи избори в Германия, Франция и Великобритания.

Пазарите на облигации отчитат напрежението в Париж и Лондон, като доходността на дългосрочните дългове се покачва. Подобни предупреждения показват, че търпението на инвеститорите не може да се приема за даденост.

На национално ниво парадоксът на сътресенията, предизвикани от крайнодесните и крайнолевите, се състои в това, че им отварят пътя към високите постове. В същото време отслабеният континент е все по-уязвим за прищевките на редица режими и диктатори, които се възползват от слабостта на Европа - от руския президент Владимир Путин, през Тръмп, до Китай при Си Дзинпин.

„По-скоро съм песимист“, казва Джовани Орсина, ръководител на катедрата по политически науки в университета „Луис“ в Рим. „Светът се промени, а Европа е квадратно колче, което вече не пасва“.

Примерът от историята

Управленската криза в Европа има общи теми. Тя най-често отразява срив в консенсуса за това как да се разпределят приходите от слабия икономически растеж, подклаждан от аргументите на крайната левица или десница, че част от проблема са или по-заможните, или имигрантите.

Протестиращи по време на митинга „Обединете кралството“ на Уестминстърския мост до сградата на парламента в Лондон, 13 септември. 

Застаряването на населението засилва натиска върху бюджетите и внася поколенческо измерение в разногласията. Въпреки че в момента Франция и Обединеното кралство са в светлината на прожекторите, всяка държава, която разчита на публично финансирани пенсии, не на последно място Германия и Испания, е изправена пред труден избор.

Историята на Европа, разбира се, е ярък ориентир за най-големите заплахи от политическите крайности. Многобройни са примерите от периода между двете световни войни, когато хаосът в Италия и Германия подклажда фашизма, последван от Португалия и Испания.

Междувременно провалената Трета френска република и продължителните икономически сътресения във Великобритания оставят и двете страни твърде вглъбени в себе си, за да оценят опасностите, които представлява нацисткият режим в Берлин.

Парламентарни групи в Националното събрание на Франция

Ако се върнем към наши дни, Франция е най-яркият пример за политическа нестабилност и безизходица. Нейният пети министър-председател в рамките на две години, Себастиан Льокорню, ще трябва да направи реални отстъпки пред левицата, за да приеме бюджета и да запази властта си.

Тъй като до края на изтеклия мандат на Макрон остават по-малко от две години, крайнодясната партия „Народен сбор“ има самочувствието на политическо движение, което усеща, че моментът да управлява почти е дошъл.

Какво казват от Bloomberg Economics...

"Европа живее с наследството на 15 години сътресения - от кризата в еврозоната до пандемията и войната в Украйна. Резултатът е фрагментирани парламенти, поляризазция на партиите и все по-волатилни електорати. Когато тази динамика се съчетае с фискалните ограничения в редица страни, капацитетът на правителствата да осъществяват съществени реформи става все по-ограничен."

Антонио Баросо, старши анализатор по геоикономически въпроси.

Още по темата

Средновековието се завръща в политиката

Льо Пен ще продължи да се бори с "политическото" съдебно решение

Крехки коалиции

Междувременно във Великобритания Стармър изпитва сериозни затруднения. Властта, с която той се сдоби след като спечели голямо парламентарно мнозинство миналата година, се изчерпа с лошо приетия бюджет, пазарните колебания и принудителните оставки на ключови съюзници.

След като отново се появиха опасения за инфлацията, управляващите лейбъристи се вдигнаха на бунт и след най-голямата досега демонстрация на крайната десница в центъра на Лондон, популистката партия Reform UK, водена от Найджъл Фараж, оглавява социологическите проучвания и определя политическата инерция.

Reform UK води лейбъристите в социологическите проучвания във Великобритания от април насам | Намерение за гласуване в проучванията на общественото мнение, 14-дневна пълзяща средна

В сравнение с Великобритания и Франция Германия има много по-ниска дългова тежест. Но коалицията на канцлера Фридрих Мерц, създадена след неубедителната изборна победа през февруари и принудила го да възобнови коалицията на християндемократите със социалдемократите, вече се пропуква.

Съставът на Бундестага е толкова неустойчив, че Мерц успя да постигне жизненоважно увеличение на разходите за отбрана чрез разхлабване на дълговата спирачка на страната само с помощта на депутатите от предишния парламент, преди да встъпи в длъжност новата кохорта.

Крайнодясната "Алтернативна за Германия" (AfD) сега е основната опозиционна партия в Германия и в момента се бори с ХДС на Мерц за победа на следващите избори.

В Испания водената от социалистите коалиция на министър-председателя Педро Санчес се задържа на власт само чрез противоречив съюз с каталунските сепаратисти. В съседна Португалия се проведоха три поредни избори в рамките на няколко години.

Сред най-големите европейски държави Италия може да изглежда като изключение, където Джорджа Мелони наскоро стана най-дълго управлявалият премиер, след като Силвио Берлускони напусна властта през 2011 г.

Независимо от това, действията ѝ са ограничени от противоречащите си искания на коалиционните ѝ партньори, огромното дългово бреме и политическата система, ограничена от две равностойни парламентарни камари. Вероятно и присъщата опасност от нестабилност е причина за дисциплината в нейния алианс.

Политическият пейзаж в Нидерландия е фрагментиран | В момента в Камарата на представителите на Нидерландия има общо 15 партии

Още по темата

Опасният път на Франция към задлъжнялост е истинско препятствие за наследника на Байру

Великобритания се превръща в страна на вечните протести

Фатализмът за съдбата на Великобритания е преувеличен

На други места в Европа политическата безизходица е повсеместна. Нидерландският министър-председател Дик Схоф преживя вот на доверие в края на август, но е изправен пред предсрочни избори следващия месец.

На Белгия ѝ отне повече от половин година след собствения ѝ национален вот, за да състави коалиция през януари, като това е напредък в сравнение с 500-дневните преговори, които бяха необходими предишния път.

На изток втората година от мандата на Доналд Туск като министър-председател беше провалена от неочакваната победа на аутсайдера националист Карол Навроцки за президент. Сега той може да налага вето на опитите за намаляване на един от най-големите бюджетни дефицити в ЕС, тъй като управляващото мнозинство не е достатъчно силно.

Румъния излиза от най-тежката си политическа криза след рухването на комунизма, след като миналата година маргинален кандидат спечели първия тур на президентските избори на фона на подозрения за руска намеса.

(бел. ред. България също преживя тежка политическа криза, 7 предсрочни парламентарни избори и две провалени коалиции в рамките на 4 години преди встъпването в длъжност на настоящото правителство, което разчита на подкрепата на партията на санкционирания по „Магнитски“ бизнесмен Делян Пеевски.)

Управление без възможността да ръководят

Регионалните структури могат да компенсират вътрешните неуредици, най-често защото не отговарят пряко пред избирателите. Европейската централна банка например може да се похвали с определен успех, тъй като е постигнала ценова стабилност на фона на изключителна нестабилност.

Но ЕС, част от който е ЕЦБ, поради самото си естество на съюз на държави, има свои собствени предизвикателства. Макар че неговите закони и строги правила преди са помагали за стимулиране на растежа на континента, процесът на вземане на решения в него е бавен и често зависи от постигането на консенсус. Същевременно ЕС е и обект на критики от страна на националистическите движения, за което свидетелства излизането на Обединеното кралство.

Колективната импотентност, породена от фрагментираните демокрации, предоставя невероятната възможност на Путин, който неотдавна атакува с безпилотни самолети Полша и Румъния, с което подчертава апетита си да изпита слабостта на съседите си.

Междувременно Китай се опита да разцепи единството, като търси съюзи със страни като Испания, а търговската сделка на Тръмп с ЕС подчертава как американският президент възприема отношенията си с континента като трансакция и като ресурс, който трябва да бъде добит.

Докато политиците се подготвят за срещата на Европейската политическа общност в началото на октомври, мнозина могат поне да си отдъхнат, че разполагат с известно време.

Най-големите държави имат повече от година до парламентарни избори, а Обединеното кралство и Германия може би ще разполагат с време до 2029 г., ако правителствата им издържат. Но техните лидери все повече приличат на конституционни суверени, които управляват церемониално, но са лишени от възможността да ръководят.

Още по темата

Белият дом шумно мобилизира крайната десница по света

Колко е опасна ситуацията с френската икономика? Попитахме експертите

Политическата фрагментация във Франция ѝ пречи да овладее бюджетния дефицит