Франция е втората по големина икономика в Европа и има решаваща роля за финансите на Европейския съюз. Въпреки това страната изпадна отново в политическа нестабилност, която се дължи основно на опитите на правителството да въведе фискални реформи, които са непопулярни сред обществото и опозицията, в опит да овладее дълга на стойност 3 трлн. евро, или 113% от БВП. Всичко това разклаща позициите на френската икономика. Затова и Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: Колко е опасна ситуацията с френската икономика?

Петко Вълков, началник управление "Трежъри" в ББР:

Към настоящия момент ситуацията във Франция все още изглежда под контрол, но заплахите пред страната стават все по-осезаеми. Основният проблем е свързан с натрупването на висок бюджетен дефицит и значителния ръст на държавния дълг през последните пет години.

Най-сериозната опасност е, че Франция няма да успее да реализира необходимите реформи в следващите три до четири години. Ако това се случи, страната рискува да навлезе в дългова криза, която ще постави под въпрос не само устойчивостта на публичните финанси, но и цялостната икономическа стабилност.

Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock:

До 2008 г. Франция поддържаше сравнително стабилни нива на дълг. След глобалната финансова криза дългът започна да расте, достигайки над 90%, но все пак остана близък до средното за ЕС и еврозоната. Големият проблем настъпи след COVID кризата, когато страната реализира дефицит от около 10% от БВП. Това доведе до рязък скок на дълга – от около 95-100% до 115%, като продължава да се увеличава с 1-2% годишно.

Франция поддържа високи нива на бюджетен дефицит – средно около 5,5-6% през последните години, коеъо вече заплашва публичните финанси. Въпреки това все още съществува шанс за стабилизация, ако бъде приложена по-строга фискална политика, но данъчната тежест във Франция вече е висока и възможностите за увеличаване на приходите са ограничени.

Най-голямото предизвикателство е свързано с обществения договор във Франция  - гражданите са свикнали на щедри социални придобивки, които трудно биха приели да бъдат орязани, а опитите за реформи водят до социално напрежение. Допълнително парламентът е силно фрагментиран, което затруднява приемането на смели и дългосрочни реформи.

Въпреки тези проблеми, пазарните спредове на френските облигации спрямо германските остават управляеми, но ако Франция продължи с разточителната си фискална политика, в рамките на следващите пет години страната може да се изправи пред сериозна дългова криза. 

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант на "Елана Трейдинг":

Когато говорим за дълга на Франция, трябва да гледаме не само неговото равнище спрямо брутния вътрешен продукт, а по-скоро динамиката му. Основният проблем е, че бюджетният дефицит расте по-бързо, отколкото номиналната икономика. Това означава, че дългът ще продължи да се увеличава заради хроничните дефицити, а това е неустойчива траектория в дългосрочен план.

Политическата ситуация в страната само влошава проблема и задълбочава както политическата криза, така и икономическите рискове.

Друг съществен елемент е начинът, по който Франция се финансира. В момента доходността по 10-годишните френски държавни облигации е по-висока от тази на гръцките, което е тревожен сигнал. Единственото, което временно облекчава ситуацията, е решението на Европейската централна банка да понижи лихвите. Така краткосрочният едногодишен френски дълг носи доходност около 2%, близка до германската.

Въпреки това доверието на инвеститорите във френската платежоспособност ерозира. Засега не можем да говорим за непосредствена криза, но очакванията са кредитните агенции скоро да ревизират рейтингите си в низходяща посока и вероятно Франция ще стане най-голямата европейска икономика с най-нисък кредитен рейтинг. Това ще утежни достъпа ѝ до финансиране и ще натежи върху бъдещото икономическо развитие.

Андрей Стойчев, финансов анализатор:

Франция навлиза в много труден период. Политическите проблеми са сериозни и продължават да се задълбочават. Парламентът е силно фрагментиран, без ясно мнозинство, което блокира приемането на каквито и да било реформи. Това неминуемо се отразява и на икономиката.

Международните рейтингови агенции вече понижиха кредитния рейтинг на Франция от AA- на A+ – най-ниското ниво, откакто се изготвят подобни оценки. Това усложнява привличането на по-значителни инвестиции и повишава разходите за финансиране. В основата на този риск стои прекомерната задлъжнялост – над 100% от БВП, което поставя под въпрос бъдещото икономическо развитие на страната.

Франция, разбира се, остава водеща икономика в ЕС. Това дава известна увереност, че в краткосрочен план ситуацията ще бъде държана под контрол. Но проблемите остават – необходимите структурни реформи се отлагат поради липсва парламентарна подкрепа, а обществото оказва силен натиск. 

Даниел Василев, икономист от Admirals:

Ситуацията с френския дълг е рискова не само за страната, но и за публичните финанси на Европа. Франция е втората по големина икономика в ЕС, с публичен дълг над 115% от БВП и дефицит около 6%. Разходите за обслужване на дълга нарастват рязко – от 39 млрд. евро през 2019 г. до над 50 млрд. през 2023 г., като тенденцията е възходяща.

Проблем е, че държавата разчита основно на краткосрочен дълг, който сега трябва да се рефинансира при значително по-високи лихви. Разликата между френските и германските облигации достигна 80 базисни пункта, показвайки по-висок риск в очите на инвеститорите. Политически липсва воля за реформи, а вместо това се обсъждат нови разходи и данъци, които едва ли ще решат проблема. Така Франция рискува да влезе в дългова спирала, с тежки последствия за цялата еврозона.

Перспективите са мрачни. Всички основни политически сили настояват за увеличаване на публичните разходи, вместо за съкращения и реформи. В този контекст вероятността Франция да избегне задълбочаване на кризата е малка, а последиците за целия ЕС могат да бъдат сериозни.

Франция има изключително важна роля в ЕС и всяка икономическа нестабилност може да представлява заплаха за съюза. Намирането на решение за френската икономика е от огромно значение. Въпросът е възможно ли е? Всичко това зависи от действията на френското правителство.