Белият дом шумно мобилизира крайната десница по света

Спомняте ли си Комунистическия интернационал? Администрацията на Тръмп се опитва да изкове „Попинтерн“ – популистки интернационал – с десните партии в демократичните държави

18 September 2025 | 13:07
Обновен: 18 September 2025 | 13:10

Автор: Андреас Клут
Редактор: Даниел Николов

Снимка: Bloomberg

Вниманието на света тази седмица е насочено към официалното посещение на Доналд Тръмп във Великобритания, с дворци, карети и цялата пищност, която радва лидер, който гледа на собственото си президентство като на апотеоз на риалити телевизията. По-малко забележимо, но също толкова показателно, беше едновременното посещение във Вашингтон на Беатрикс фон Щорх.

Беатрикс коя? Простено ви е, че питате. Фон Щорх е крайнодесен германски парламентарист и второразреден лидер на "Алтернатива за Германия" (AfD). Срещнах я в Берлин през 2013 г., когато тя и тогава новооснованата партия "Алтернатива за Германия" изглеждаха шантави, но безобидни – обречени, както и други крайнодесни партии в следвоенна Германия, на дребни вътрешни борби и незначителност.

Тази оценка се оказа напълно погрешна, макар и не веднага. В продължение на още две години "Алтернатива за Германия" следваше стария модел и до лятото на 2015 г. беше надолу в социологическите проучвания и близо до колапс, като първоначалните основатели – консервативни професори по икономика, чиято единствена цел беше премахването на еврото – се дистанцираха от крайнодесните националисти, чиито последователи все повече включваха неонацисти.

След това започна бежанската криза. Изведнъж "Алтернатива за Германия", подобно на популистките партии в цяла Европа, намери своя raison d'être: отхвърляне на мигранти с чуждоподобен вид в началото, а след това на всичко, което изглеждаше елитарно или, на съвременния език, „събудено“.

Австрия, в съседство, беше пионер в тази дясна промяна десетилетия по-рано. Франция, Скандинавия и други бяха доста напред по пътя. Унгария, през една страна, вече беше изминала целия път, с Виктор Орбан, утвърден като авторитарен лидер. Същото направиха и Турция и Индия, където Реджеп Тайип Ердоган и Нарендра Моди вече бяха на власт.

През 2016 г. язовирната стена се скъса,

първо с Брекзит, а след това и с първата изборна победа на Тръмп.

Година по-късно AfD влезе за първи път във федералния парламент на Германия, а фон Щорх напусна Европейския парламент, за да заседава в Бундестага. В следващите години десни популисти записаха успехи навсякъде, от Жаир Болсонаро в Бразилия до Джорджа Мелони в Италия и Роберт Фицо в Словакия.

Те почувстваха и култивираха афинитет. Тръмп и други амбициозни лидери изучаваха Орбан по-специално за насоки за кооптиране на съдебната система, академичните среди, пресата, бизнеса и „дълбоката държава“. Личните контакти се задълбочиха. Докато беше на поста си, Болсонаро ентусиазирано посрещаше фон Щорх, например. (Администрацията на Тръмп сега критикува Бразилия за осъждането на Болсонаро за опит за преврат – през 2023 г., след като загуби избори – който изглеждаше забележително подобен на нещо, което поддръжниците на Тръмп бяха опитали две години по-рано.)

Първата администрация на Тръмп вече допусна сериозни дипломатически гафове, като например изпращането на посланик Ричард Гренел в Германия, за да проповядва в полза на крайнодесните партии в цяла Европа. Втората администрация на Тръмп след това разруши всички останали табута.

През февруари вицепрезидентът Джей Ди Ванс произнесе реч пред смаяна европейска публика на Мюнхенската конференция по сигурността, казвайки им, че врагът не е Русия, а „заплахата отвътре“. Ванс заяви, докато веждите се повдигаха, че в цяла Европа „свободата на словото, страхувам се, е в отстъпление“.

По-специално, Ванс се обяви срещу изключването на AfD от управлението (защото центристките партии отказват да формират коалиции с нея) и срещу цензурата на партията и нейните поддръжници (за което няма доказателства). След това се срещна с Алис Вайдел, лидер на AfD, на която Илон Мъск, тогавашният помощник на Тръмп, вече беше дал глобална сцена с дълъг флирт в своята платформа X.

Подобна намеса на суперсилата и бивш лидер на „Запада“ в демократичните процеси на нейните съюзници е повече от груба. Тя има и исторически паралели с марксистко-ленинската левица. От друга страна, така наречената теория на подковата в политологията казва, че крайната левица и десницата са по-сходни, отколкото биха искали да признаят.

На ум идва мимолетният Коминтерн (Комунистически интернационал) от миналия век, основан на (вече странно звучащата) идея, че работниците по света са готови да сформират транснационален съюз срещу капиталистическите елити. Заявената предпоставка на това ново въплъщение – ще го нарека Попинтерн -

Популистки интернационал

– е, че националистическите бели християни на Запад са готови да се изправят срещу сексуално и иначе дисморфичните космополитни елити.

Ако Тръмп, Ванс и останалата част от MAGA се спрат за момент на размисъл, щяха да осъзнаят, че всеки Попинтерн, като Коминтерна, не може и няма да работи и може да доведе до катастрофа. Не можете да изградите трайни афинитети, когато всички участващи искат да направят своята нация отново велика и да поставят своята нация на първо място. Просто погледнете спора между Тръмп и Моди.

Нито пък можете да продължавате да замъглявате многото други лицемерия и вътрешни противоречия. От Орбан до Тръмп и „Алтернатива за Германия“, крайната десница е склонна да се отдава, ако не и да боготвори, руския президент Владимир Путин и съответно презира украинския президент Володимир Зеленски. Един от лайтмотивите на Тръмп е, че тяхната война не е работа на Америка, защото европейците трябва да се намесят и да я успокоят. Но собствените приятели на Тръмп от Попинтерна са именно тези, които се противопоставят (в случая с „Алтернатива за Германия“) или блокират (Орбан) по-твърда и по-обединена европейска позиция срещу Путин.

Така че това е равносилно на признание за провал и горчива ирония, когато Тръмп изнася лекции на НАТО, че най-накрая е „готов да наложи големи санкции на Русия“, но само когато всички останали страни от НАТО „СПРАТ ДА КУПУВАТ ПЕТРОЛ ОТ РУСИЯ“. Повечето от държавите, които искат да сдържат Путин, като Германия, вече са се отвикнали от повечето руски въглеводороди. Тези, които не са го направили, включват, както се досещате, тези, водени от Орбан, Ердоган и Фицо. Не мислите ли, че Тръмп би разменил дискретна дума с тях, ако го е възнамерявал сериозно?

Не очаквам Тръмп, Ванс или някой друг от техните среди да се замисля върху подобни противоречия. Не и докато са заети с вътрешните си културни войни и репресии срещу левите.

И така, Попинтернът продължава да се мобилизира. Това е, което доведе фон Щорх и друг политик от AfD във Вашингтон тази седмица. Те не се видяха лично с Тръмп или Ванс, но се срещнаха с представители на вицепрезидентския апарат, в Съвета за национална сигурност и в Държавния департамент.

Хора като Путин би трябвало да са доволни от подобно общуване на Запад. За разлика от това, традиционните съюзници на Америка, доколкото се борят както да останат либерални демокрации, така и да възпират автократичната агресия, имат още една причина за безпокойство.

Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ дипломацията на САЩ, националната сигурност и геополитиката. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.