САЩ превърнаха политиката си за Газа в придатък на Израел

Американската позиция за Газа става все по-объркана, но и все по-синхронизирана с тази Израел

6 September 2025 | 16:06

Автор: Андреас Клут
Редактор: Волен Чилов

Снимка: Bloomberg L.P.

Това сериозно ли е? Когато през февруари президентът на САЩ Доналд Тръмп се изцепи, че би могъл да превърне руините от Ивицата Газа в бляскава Ривиера, онези, които са наясно с мъчителния конфликт между израелци и палестинци, извръщаха очи и се надяваха, че и тази фантазия ще отмине. Сега обаче идеята за Ривиера се завръща, очевидно по съвет на хора като Джаред Кушнер, зетя на президента, и Тони Блеър, бившия британски премиер.

Тя се разпространява във Вашингтон под формата на презентация в стил, който може да се очаква в света на строителството на недвижими имоти - естественото местообитание на Къшнър, Тръмп и Стив Уиткоф, „специалния пратеник“ на президента за Близкия изток и други места. В проекта, разгледан от „Вашингтон пост“, ивицата Газа ще бъде прехвърлена на оруеловски звучащия тръст GREAT (за реконструкция, икономическо ускоряване и трансформация на Газа). Този тръст ще превърне тази изстрадала територия в блестящ център за туризъм, технологии и търговия.

Проблемът е, че повечето от около два милиона палестинци, живеещи в ивицата Газа, така или иначе ще трябва да я напуснат. Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху и някои от членовете на неговия десен кабинет вече обсъждат тази идея, докато подготвят поредното военно нападение за окупиране на по-голямата част или дори на цялата територия на ивицата. Израелското правителство очевидно е обмисляло депортирането на палестинците на места като Либия, Южен Судан и Сомалиленд, като нито едно от тях не може да се нарече Ривиера. Някои от историческите препратки са обезпокоителни.

Във „Великия“ проект се подчертава, че всяко разселване ще бъде „доброволно“ - прилагателно, което се използва в твърде широки граници. Планът предлага палестинците да не бъдат принуждавани, а да бъдат насърчавани да заминат със стимули като 5000 долара в брой и обещания за храна за една година. Собствениците на земя в Палестина могат да получат „дигитален токен“, какъвто и да бъде това.

Представих плана на Шибли Телхами от университета в Мериленд, експерт по въпросите на американската политика в Близкия изток, който е съветвал администрации, ръководени както от републиканци, така и от демократи. „Тази конкретна и налудничава идея на Ривиера звучи като лъскав начин за осъществяване на етническо прочистване“, заяви ми той. Добави, че докато анализира цялостната американска политика в региона, за пръв път в кариерата си е толкова объркан.

Ако съществува някаква последователна американска стратегия, тя е твърде добре прикрита. Тръмп „не знае много за много неща“, казва Телхами, с което насърчава различни хора да му бъркат в главата. Те варират от Майк Хъкаби, евангелистки и богословски произраелски настроен американски посланик в Йерусалим, до Нетаняху, който изглежда е овладял изкуството едновременно да ласкае, игнорира и манипулира Тръмп. „Нетаняху постига с него това, което иска“, каза ми Телхами, „точно както [руският президент] Путин постига с него това, което иска“.

Това вече е очевидно в съпътстващите конфликти, като тези в Сирия и Иран. Тръмп искаше да избегне бомбардировките над Иран, докато течаха преговорите, водени от Уиткоф, за ограничаване на иранската ядрена програма. Но въпреки това Нетаняху нападна Иран. Когато израелските удари се оказаха успешни и същевременно блестящи, Тръмп нареди на своите бомбардировачи B-2 и други самолети да пуснат и американски боеприпаси.

Още по темата

Преди да влезе в Газа, Израел трябва да се поучи от кошмара на САЩ в Ирак

В Газа Нетаняху води Израел към изолация, която не може да си позволи

Нетаняху защитава плана за Газа, осъден у дома и в чужбина

Междувременно в Газа Израел през по-голямата част от годината ограничаваше доставките на храни и създаваше или допускаше ситуация, която един специализиран орган, подкрепян от ООН, официално нарича „глад“. Тръмп изглежда е съгласен с това: той нарече ситуацията „истински глад ... и не можете да симулирате това“. Но Хъкаби се придържа към линията на израелското правителство и обвинява за всичко „Хамас“. Нетният ефект върху политиката на САЩ е Вашингтон да продължи да бъде в синхрон с Йерусалим: САЩ отхвърлиха етикета „глад“ и се противопоставиха на останалите членове на Съвета за сигурност на ООН.

По същия начин администрацията на Тръмп се съпротивлява на етикета „геноцид“, въпреки че все повече политици (дори и сред членовете на MAGA лагера на Тръмп), както и юристи и учени го приемат - най-вече самата Международна асоциация на изследователите на геноцида. И докато все повече съюзници на Америка - от Австралия и Канада до Франция, Малта, Португалия, Великобритания и вероятно Белгия - планират на срещата на ООН този месец да се присъединят към 145-те държави, които вече признават Палестинската държава, САЩ се придвижват в обратна посока, като отказват или отменят визи, за да държат настрана лидерите на Палестина от Общото събрание на ООН. През юли Вашингтон бойкотира събранието на ООН на десетки държави, които подновиха призива за мирно уреждане на конфликта с решение за две държави.

Тази американска сигнализация на теория би трябвало да буди недоумение, тъй като решението за две държави е официална цел на американската политика от десетилетия и администрацията на Тръмп формално не се е отказала от нея. (Признаваме, че беше близо до това, когато Хъкаби промълви нещо в този смисъл.) Разбира се, не е останало незабелязано и това, че няколко членове на кабинета на Нетаняху са убедени в анексирането както на Газа, така и на Западния бряг, и че Нетаняху последователно прави всичко, което ще направите, за да направите невъзможно създаването на палестинска държава. А САЩ като че ли са склонни да допуснат Нетаняху да продължи с тези си действия.

Още по темата

Палестинците от Западния бряг чакат с тревога новите израелски селища

ЕС ще възобнови преговорите за натиск върху Израел срещу войната в Газа

Израел дава на "Хамас" последен шанс за примирие преди финална офанзива в Газа

Възникналият в резултат на това политически вакуум предизвиква огромно объркване и безпокойство в цялата изпълнителна власт, както ми описа Шахед Горейши. Той е служител на пресслужбата в Държавния департамент, а през януари, след като Тръмп се закле за втори път, стана отговорник за конфликта между Израел и Палестина. От този момент нататък той се опитва да публикува становища, които да отразяват политиката на администрацията и да я представят в най-добрата ѝ светлина, като дори е подготвял X постове от името на държавния секретар Марко Рубио.

Най-добрите му усилия в крайна сметка се провалиха в три последователни дни през август. Всичко започна в неделя, когато Горейши планираше да изкаже „съболезнования“, след като израелски въздушен удар уби четирима журналисти от АІ Jazeera. По време на проверката на разрешителното това изявление беше изтрито, което ми се стори „странно“.

На следващия ден, понеделник, той е подготвял отговор на въпрос от медиите относно плановете на Израел да депортира палестинци в Африка. Горейши е искал да каже, че „ние не подкрепяме принудителното разселване“. Тази реплика също беше изтрита, което беше странно. Сега САЩ подкрепят ли принудителното разселване?

На следващия ден Горейши работи върху изявление по повод скорошно пътуване на председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън до Западния бряг, както тази територия се нарича в международното право. След това той вижда как един от съветниците на Хъкаби в Йерусалим редактира общия документ и променя „Западния бряг“ на „Юдея и Самария“ - библейско име, използвано от израелските заселници. Подкрепен от колегите си във Фоги Ботъм, Горейши заличава текста.

Няколко дни по-късно, Горейши е уволнен без обяснение. Дори и да му досаждах, той отказваше да застане на страната на израелците или палестинците по основния въпрос. Но подчерта, че се притеснява за нравите в Държавния департамент, където той и колегите му постоянно чували по време на процедурите по издаване на разрешителни, че трябва да пренасочат въпросите към правителството на Израел. На практика, каза ми той, политиката на САЩ „се превърна в това, че вече не даваме отговор на въпроса“ и вместо това „даваме зелена светлина на всички политики на Израел“.

Тъй като Израел подготвя ново мащабно нахлуване в Ивицата Газа с цел да я завземе и да я задържи на практика цялата - с цел да прогони палестинците по начин, който предстои да бъде обяснен - тази американска позиция вече не е приемлива. Тръмп обеща на MAGA да постигне „мир чрез сила“, а не да позволява на нелоялни съюзници да опустошават територии и след това да го наричат мир. Ако Тръмп провежда политика и има сили, то ивицата Газа сега е подходящо място и време да го докаже.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg, който се занимава с американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и автор за The Economist.