Вотът за президент в Румъния - рискът от ескалация на крайната десница остава

В неделя румънците отново ще гласуват на президентските избори, след като шокиращата победа на крайно десен кандидат миналата година предизвика обвинения в намеса на Кремъл и анулиране на вота. 

Неочакваната победа на Калин Джорджеску на първия тур през ноември предизвика най-голямата политическа криза в Румъния след падането на комунизма и привлече вниманието на администрацията на президента Доналд Тръмп на фона на протестите срещу анулирания вот. На Джорджеску беше забранено да се кандидатира на повторния вот на 4 май, въпреки че крайно десните гласове отбелязаха рязък ръст на подкрепата.

Залогът е дали черноморската държава ще запази надеждния трансатлантически курс, който следваше през трите десетилетия и половина след падането на режима на Николае Чаушеску, или ще се обърне към антисистемните сили, които оспорват либералния ред на Европейския съюз. 

Джордж Симион, вляво, по време на предизборната кампания на 1 май. Снимка: Андрей Пунговски/Bloomberg

Никюшор Дан дава пресконференция в предизборния си щаб в Букурещ на 1 май.

Много гласоподаватели се обявиха срещу продължаващата корупция и бедността в Румъния, която е член на ЕС и НАТО. След като Джорджеску беше отстранен, тези протестни гласове се насочиха към лидера на крайнодясната опозиция Джордже Симион, който води в повечето проучвания на общественото мнение за първия тур на изборите. Той обеща да прекрати помощта за Украйна и да оспори консенсуса в Брюксел.

Но резултатът от неделя най-вероятно няма да е окончателният. Ако никой от кандидатите не получи мнозинство, Симион ще бъде изправен пред по-сериозно предизвикателство на втория тур, който ще се проведе на 18 май. Социологическите проучвания показват, че Крин Антонеску, бивш лидер на Либералната партия, подкрепян от управляващата коалиция, и кметът на Букурещ Никушор Дан имат потенциал да консолидират подкрепата на избирателите, които подкрепят по-умерено ръководство. 

Виктор Понта в предизборния си щаб в Букурещ на 2 май. Снимка: Андрей Пунговски/Bloomberg

Бившият министър-председател Виктор Понта, който се кандидатира като независим, получи подкрепа и сред избирателите на социалдемократите - партията, която някога ръководеше. Но миналогодишният избор показа, че социологическите проучвания не успяват да уловят обществените настроения - и значителен брой избиратели остават нерешителни. 

Гласуването започва в 7:00 ч. местно време в неделя и приключва в 21:00 ч. в Букурещ, когато ще бъдат публикувани екзитполовете. Предварителните резултати се очакват няколко часа по-късно. 

Ето какво да наблюдаваме:

Плакати на кандидат-президентската кампания в Букурещ. Снимка: Андрей Пунговски/Bloomberg

Крайно десен натиск
Румъния стана обект на поляризацията, която обхвана световната политика през последните години, като крайно десните партии набират сила в цяла Европа. Макар че на парламентарните избори през декември солидно мнозинство от румънците гласуваха за проевропейски партии, състезанието показа рязък ръст на подкрепата за десницата. Решението на Върховния съд да анулира президентските избори разпали недоверието сред мнозина. 

Алиансът за съюз на румънците на Симион завърши на второ място след социалдемократите през декември - а социологическите проучвания показват, че АСР води и сега. Голяма част от недоволството е насочено към повишаването на цените и неравенството, както и към неуспеха на основните партии да решат проблемите на Румъния. 

Все пак подозренията, че Русия може да е имала пръст в направляването на изборния резултат на Георгеску, продължават да влияят на общественото мнение, като се водят редица разследвания, включително срещу Георгеску. 

Залогът на управляващата коалиция 
В края на миналата година министър-председателят Марсел Чолаку състави проевропейска коалиция в опит да не допусне крайната десница на власт. Стабилността на неговата коалиция може да зависи от представянето на основния кандидат Антонеску. 

Самият Чолаку беше смятан за лидер в президентската надпревара през ноември, но беше елиминиран от възхода на Георгеску и второто място на друг консервативен кандидат. Ако Антонеску не успее да премине на втория тур, поражението може да вбие клин в управляващия алианс. Чиолаку сигнализира, че може да се стигне до разместване на кабинета. Не е изключено и падане на правителството. 

Това би попречило на усилията за справяне с проблемите на Румъния, включително спешната нужда от реформи в страната с най-голям бюджетен дефицит и най-висока инфлация в ЕС. 

Ефектът Тръмп
Победата на Джорджеску през ноември и протестите срещу решението за касиране на изборите се превърнаха в лозунг за десните сили. Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс осъди решението в речта си на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари, като порица европейските лидери за маргинализирането на крайнодесните партии.

В същото време румънските власти бяха озадачени от силния натиск на САЩ да гарантират, че кандидатурата на Джорджеску ще продължи безпрепятствено. Този натиск намаля - дори след като властите решиха да забранят на кандидата - отчасти благодарение на умела информационна кампания, организирана от правителството в Букурещ. 

Но много неща са заложени на карта при разглеждането на отношенията със САЩ при управлението на Тръмп, чиято администрация изпрати делегация на високо равнище, за да наблюдава изборите. Позицията на САЩ се превърна в основна тема на дебатите между кандидатите. Докато някои - включително Понта - възприеха подобни на Тръмп тези, други призоваха за по-балансиран подход между Вашингтон и Брюксел. 

Президентството 
Президентът на Румъния не е фигура, подобна на държавните глави в други европейски държави. Избран за петгодишен мандат, президентът представлява страната на срещите на ЕС и НАТО и е главнокомандващ на армията, въпреки че министър-председателят ръководи правителството на страната.

Още по темата

САЩ изпращат пратеник да наблюдава изборите в Румъния, съобщи Букурещ

Нагласите на повторният вот в Румъния се основават на 30 години корупция

Политическата криза в Румъния поддържа най-високата доходност по ДЦК в ЕС