Политическата криза в Румъния поддържа най-високата доходност по ДЦК в ЕС
Изходът от изборите е неясен, а раздвижване на пазара на облигации е възможно само след като властите представят план за справяне с фискалния дефицит
Редактор: Волен Чилов
Румъния е изправена пред продължителен период на повишени финансови разходи, тъй като оспорваните президентски избори рискуват да отложат допълнително мерките за ограничаване на най-големия бюджетен дефицит в Европейския съюз.
Десетгодишните облигации на черноморската държава с доходност от около 7,5% носят най-високата рискова премия спрямо сравнимите германски ценни книжа сред останалите държави от блока, тъй като правителството се въздържа от непопулярни реформи за намаляване на бюджетния дефицит преди вота на 4 май.
Страната е въвлечена в най-тежката си политическа криза от падането на комунизма насам, след като съдът анулира миналогодишния президентски вот след победата на крайнодесния проруски кандидат Калин Джоржеску. На повторно гласуване в неделя ще участва друг крайнодесен кандидат лидерът на партия "Съюз за обединение на румънците" Джордже Симион, а проучванията на общественото мнение предвиждат оспорвана надпревара на втория тур две седмици по-късно.
Президентът има ограничени изпълнителни правомощия, но има вероятност нов държавен глава, който не е свързан с правителството, да настоява за промяна в неустойчивата управляваща коалиция. Ако това се случи, може да доведе до забавяне на приемането на нов пакет от фискални мерки, посочват от JPMorgan Chase & Co.
Румънската рискова премия се повишава преди изборите
„Предстоят ни два тура на президентски избори и фундаментално предизвикателен фискален фон, който налага по-устойчиви премии“, заявяват стратезите на JPMorgan, сред които Николае Александру-Чидеску и Анежка Христовова. „Изходът от изборите остава несигурен и някои от кандидатите могат да променят политиките си в неблагоприятна за пазара посока.“
Според тях победа на коалиционния кандидат Крин Антонеску или на кмета на Букурещ Никушор Дан може да бъде възприета от пазара като „бичи резултат от изборите“, който може да доведе до по-добро представяне на местните облигации.
Все пак според анализатори, сред които и тези на Erste Group Bank AG, раздвижване на облигационния пазар е възможно едва след като властите представят план за справяне с фискалния дефицит, вероятно в края на този месец или в началото на юни. Стратезите от Societe Generale SA насърчават предпазливост и неутрална позиция по отношение на румънските държавни облигации, докато „политическият шум“ не намалее.
Макар че централната банка вероятно ще запази засега строгия си контрол върху валутата посредством режима на управляван плаващ курс, благодарение на който леята се задържа на равнище около 4,97 спрямо еврото по време на политическата криза, смутът се отрази и върху международните ценни книжа на Румъния. Разходите по чуждестранните заеми се повишиха, тъй като един от най-големите емитенти на чуждестранен дълг на развиващите се пазари през миналата година планира още продажби, за да подпомогне запълването на бюджетната дупка, която правителството се стреми да намали до 7% от брутния вътрешен продукт през тази година.
Доходността на деноминираните в евро облигации за 2029 г. на стойност около 4,9% предлага над 280 базисни пункта премия спрямо средните суапове, според Каспарас Субациус, ръководител на отдел „Фиксиран доход“ в SB Asset Management, базиран във Вилнюс. Това е един от най-широките спредове в Централна и Източна Европа и надхвърля тези на подобни ценни книжа, емитирани от някои държави с по-нисък рейтинг, които не са членки на ЕС и НАТО, казва той.
Чуждестранните облигации на Румъния също бяха засегнати от повишената волатилност на пазара, породена от плана за мита от страна на САЩ. Като се изключи въздействието на неотдавнашната разпродажба в световен мащаб, спредът на държавните облигации ще се върне на нивата, наблюдавани преди първия тур на президентските избори през 2024 г., коментира Субачиус, който помага за управлението на активи на стойност около 1,5 млрд. евро.
„Има много неизвестни, които може да не доведат до повишаване на доходността - политическата несигурност, влошаването на двойния дефицит и нарастващото предлагане на облигации на международните пазари“, каза той. „Но тъй като задлъжнялостта не е твърде висока, както на публично, така и на частно ниво, а кредитите вече се предлагат много широко в сравнение с други икономики от Централна и Източна Европа, възможностите за допълнително раздуване изглеждат доста ограничени.“