Годината на изборите в Африка се сблъсква с опасен враг

Що се отнася до изборите, 2024 г. ще бъде най-голямата изборна година в историята. В повече от 60 държави предстоят избори за изпълнителна и законодателна власт на национално или поднационално равнище, или и на двете.

Тази година в 22 африкански държави, включително големи икономики като Южна Африка, Сенегал и Гана, трябва да се проведат избори. Предвид различната степен на демократична консолидация в региона, не всички тези състезания ще бъдат значими. В някои страни гласуването ще служи само за подпечатване на предварително определени резултати. Други ще бъдат по-истинска конкуренция и ще отразяват волята на избирателите, пише анализаторът Кен Опало за рубриката Bloomberg Opinion.

Въпреки тези различия всички избори тази година вероятно ще разкрият още повече нарастващото недоволство на африканските избиратели от демокрацията.

Африканците са все по-недоволни от демокрацията

Дискусиите за упадъка на демокрацията в Африка и други страни обикновено се фокусират върху ролята на популистки или автократични лидери. Необходимо е обаче да се обърне внимание на един още по-вреден враг на демократичната консолидация - общественото мнение, основано на опита, че демокрацията не решава ежедневните проблеми на хората.

Още по темата

Африканските държави доминират в Топ 10 за икономически растеж през 2024 г.

Два фактора вероятно стоят зад това нарастващо недоволство от демокрацията. На първо място, логично е, че нововъведенията, свързани със засилената изборна конкуренция и отпадането на ограниченията на свободата на събранията и сдружаването, са отшумели след повторното въвеждане на многопартийни избори в началото на 90-те години на ХХ век. Избирателите са свикнали да приемат тези характеристики на политическия живот за даденост. Второ, от 2014 г. насам икономическият растеж в Африка се забави поради стагнацията или спада на цените на суровините, грешните стъпки в областта на вътрешната политика и множеството сътресения - от изменението на климата, през пандемиите, до рецесията в основните вносители на африкански продукти. В същото време избраните правителства в няколко държави се оказаха неспособни да защитят своите граждани.

Въпреки че демокрацията не гарантира материално благоденствие, голяма част от нейното популяризиране в региона се основаваше на идеята, че краят на автокрацията ще доведе до разцвет както на политическата свобода, така и на свободата от материални нужди. Фактът, че нито една от тези цели не е осъществена, представлява реална опасност.

Доказателство за това са както данните за общественото мнение, така и за избирателната активност. От 2015 г. насам мнозинството от африканците, анкетирани в десетки държави, изразяват недоволство от демокрацията. Зловещо е, че в последния кръг от проучвания (2022 г. ) мнозинството също подкрепя военна намеса в политиката, за да се спре политическата дисфункция. Тези две данни рязко контрастират с последователното отхвърляне от страна на респондентите на узаконеното военно управление.

Неодобрението на военното управление в Африка продължава (засега)

Намаляващата избирателна активност на изборите в Африка също говори за недоволство. Да вземем за пример Нигерия - най-голямата икономика и демокрация в Африка. На изборите през 2023 г. до урните се явиха едва 26,7% от регистрираните гласоподаватели. Това е рязък спад в сравнение с върховата активност от 69,1% през 2003 г. Според проучванията на Афробарометър удовлетвореността от нигерийската демокрация е спаднала от 83,6% през 1999 г. до 20,6% през 2022 г.

Дори Южна Африка, вероятно най-институционализираната голяма демокрация в Африка, не е пощадена от тези тенденции. През 2022 г. само 24,6% от анкетираните са изразили задоволство от демокрацията в страната на дъгата. Това е приблизително половината от 53,6%, които бяха доволни от демокрацията в Южна Африка през 1999 г., четири години след края на апартейда. Тези тенденции се потвърждават от намаляващата подкрепа за управляващия Африкански национален конгрес (АНК) преди изборите тази година. Последните налични данни от проучванията сочат, че за първи път АНК вероятно ще падне под 50% от гласовете и ще бъде принудена да състави коалиционно правителство на национално равнище.

И така, какво трябва да се направи? Отправна точка трябва да бъде изслушването на африканските избиратели. Подобно на гласоподавателите по света, много африканци гледат на политиката като на средство за подобряване на материалното им положение. Ето защо не бива да очакваме, че те ще продължат да подкрепят демокрацията, когато политическите системи на техните страни не могат да гарантират елементарна физическа сигурност, да не говорим за широк икономически просперитет. В крайна сметка ще се появят харизматични популисти, които ще убедят достатъчно избиратели да дадат шанс на алтернативите на демокрацията.

Второ, африканските организации на гражданското общество, които работят за насърчаване на демокрацията (заедно с чуждестранните си партньори), трябва да подобрят подхода си. След като до голяма степен са спечелили битката срещу утвърдената автокрация, следващата им кауза трябва да бъде осигуряването на работеща демокрация. „Насърчаване на демокрацията 2. 0“ в региона следва да се съсредоточи върху укрепването на капацитета на африканските държави да предоставят основни обществени стоки и услуги. Вместо да се съсредоточаваме почти изцяло върху правата и доброто управление (които със сигурност са важни), спешно трябва да инвестираме и в ефективно управление. Това трябва да се случи под формата на видими и подлежащи на отчитане инвестиции в критични сектори, които засягат живота на избирателите - от селското стопанство, през образованието, здравеопазването до инфраструктурата.

Казано по-просто, най-добрата защита на африканската демокрация е да се гарантира, че избраните правителства могат видимо да подобрят качеството на живот на избирателите.

Още по темата

ДР Конго провежда избори без наблюдатели от ЕС и Източноафриканската общност

Южна Африка - пример за лошо управление на бързата индустриализация и диверсификация

Южна Африка представи 5-годишен план за енергиен преход за $80 млрд.

Раздор за квотите на Африка наложи отлагане на срещата на петролния картел

Недостигът на долари тласка все повече африкански страни към криза