Goldman Sachs: Световната икономика навлиза в нов суперцикъл

Суперциклите обикновено се определят като продължителни периоди на икономическа експанзия, често съпроводени с нарастващ БВП, силно търсене на стоки, водещо до по-високи цени, и високи нива на заетост

10:30 | 11 януари 2024
Обновен: 10:42 | 11 януари 2024
Автор: Антоанет Василева
Източник: Bloomberg L.P.
Източник: Bloomberg L.P.

Според Питър Опенхаймер, ръководител на отдела за макроизследвания в Европа в Goldman Sachs, световната икономика навлиза в нов „суперцикъл“, като движещите фактори са изкуственият интелект и декарбонизацията.

Очевидно навлизаме в различен суперцикъл“, каза той в понеделник в предаването „Squawk Box Europe“ на CNBC.

Суперциклите обикновено се определят като продължителни периоди на икономическа експанзия, често съпроводени с нарастващ БВП, силно търсене на стоки, водещо до по-високи цени, и високи нива на заетост.

Последният значителен суперцикъл, който световната икономика преживя, започна в началото на 80-те години на миналия век, каза Опенхаймер, обсъждайки съдържанието на новоизлязлата си книга „Any Happy Returns“.

Това се характеризира с най-високи лихвени проценти и инфлация, преди да настъпи десетилетен период на спад на капиталовите разходи, инфлацията и лихвите, както и на икономически политики като дерегулация и приватизация, обясни той. Междувременно геополитическите рискове намаляха, а глобализацията се засили, отбеляза още Опенхаймер.

Но според него не всички тези фактори ще продължат да действат както досега.

През следващото десетилетие лихвените проценти вероятно няма да се понижават толкова агресивно, наблюдаваме известен отпор на глобализацията и, разбира се, засилване на геополитическото напрежение.

Войната между Русия и Украйна, напрежението между САЩ и Китай, свързано най-вече с търговията, и конфликтът между Израел и „Хамас“, който предизвиква безпокойство в по-широкия Близък изток, са само някои от геополитическите теми, които вълнуват пазарите през последните месеци и години.

Макар че настоящите икономически развития теоретично би трябвало да доведат до забавяне на темпа на финансова възвръщаемост, има и сили, които биха могли да окажат положително въздействие - а именно изкуственият интелект и декарбонизацията, казва Опенхаймер.

Според него изкуственият интелект все още е в начален стадий, но тъй като все повече се използва като основа за нови продукти и услуги, това може да доведе до „положителен ефект“ за акциите.

Горещата тема за изкуствения интелект и производителността, която често върви ръка за ръка с дебатите и опасенията относно замяната или промяната на човешките работни места, вероятно ще окаже влияние върху икономиката.

Второто нещо е, че все още не сме видели, но мисля, че сме сравнително сигурни, че ще видим, подобрение на производителността на фона на приложенията на изкуствения интелект, което би могло да бъде положително за растежа и, разбира се, за маржовете“, каза Опенхаймер.

Въпреки че изкуственият интелект и декарбонизацията са сравнително нови концепции, съществуват исторически паралели.

Един от историческите периоди, който се откроява, е началото на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, които според него „не са толкова различни“ от настоящите събития. Според него повишената инфлация и лихвените проценти са може би по-структурни проблеми в сравнение със сега, но факторите, включително нарастващото геополитическо напрежение, повишаването на данъците и засиленото регулиране, изглеждат сходни.

В други отношения настоящите промени могат да се разглеждат като отражение на промени, настъпили още по-назад в историята, обяснява Опенхаймер.

Поради този огромен двоен шок, който вероятно ще видим, положителен шок от технологични иновации с много бързи темпове, заедно с преструктуриране на икономиките за преминаване към декарбонизация, мисля, че това е период, който е по-скоро подобен на това, което видяхме в края на 19-ти век“, смята той.

Модернизацията и индустриализацията, подхранвани от инфраструктурата и технологичното развитие, както и значителното повишаване на производителността, бележат този исторически период.

От съществено значение е, че тези исторически паралели могат да дадат поуки за бъдещето, посочи Опенхаймер.

Поглеждайки назад във времето, циклите и структурните прекъсвания се повтарят, но никога по абсолютно същия начин. И мисля, че трябва да се поучим от историята, какви са изводите, които можем да направим, за да се позиционираме най-добре в средата, в която се движим.“