Коалицията на Макрон срещу „Хамас“ не пожъна успех

След като безрезултатно молеше страните от глобалния Юг да го подкрепят по отношение на Украйна, Еманюел Макрон прекара последната седмица в Близкия изток, молейки арабския свят да го подкрепи по отношение на Израел и Газа. А именно - да осъди убийствените атаки на „Хамас“ от 7 октомври и да настоява за освобождаването на заложниците, като същевременно се опита да ограничи сухопътната офанзива на Израел и да съживи перспективите за дългосрочен мирен процес.

Наричан от някои „акробатика на въже“, с оглед на разделената вътрешна аудитория и възраждащата се крайна десница, Макрон се чувстваше по-скоро като след главозамайващ скок с бънджи. Това говори за неспособността на Запада да постигне реален дипломатически напредък в условията на засилване на сраженията.

Склонността на Макрон към големи голистки слогани – ако помните „мозъчната смърт“ на НАТО - не помогна. Призивът му за глобална „коалиция“ срещу „Хамас“, подобна на тази, която се бори с ИДИЛ, имаше за цел да изрази солидарност с Израел след 7 октомври и да успокои французите, които се притесняват от нарастващите терористични заплахи. Но при първия си досег с реалността тя се пукаше като сапунен мехур.

Израел смята, че САЩ са цялата коалиция, от която се нуждае, тъй като са насочени срещу бойната инфраструктура на „Хамас“. Арабските лидери бяха още по-малко впечатлени; макар и да са доста единни в подкрепата си за освобождаването на иракската и сирийската територия от джихадистко-салафитското управление на ИДИЛ, общественото им мнение е далеч по-неблагосклонно към „Хамас“, която се смята за свързана с палестинската кауза, въпреки че е обявена от Европейския съюз и САЩ за терористична групировка.

Макар да е положително, че Макрон успя да се срещне с лидерите на Йордания, Египет и Западния бряг, докато Джо Байдън не успя, хаотичният опит за наслагване на ИДИЛ и „Хамас“ се оказа далеч по-неясен от по-острото предупреждение на американския президент към Израел да не бъде „заслепен от ярост“. Протестиращите в Рамала подпалиха портрет на Макрон, обвинен в съучастие с Израел. Дори и в Йордания, която има мирен договор с Израел и през 90-те години на миналия век потискаше „Хамас“, монархията не пести думи за броя на жертвите в Газа, тъй като голямото палестинско население излиза на улицата, а туристите отменят пътуванията си. Докато през 2015 г. кралица Рания публично порица умерените мюсюлмани за това, че „не правят достатъчно“, за да отхвърлят идеологията на ИДИЛ, неотдавнашното ѝ интервю за CNN се фокусира изцяло върху „двойния стандарт“ на Запада, който не осъжда смъртта в Газа.

Последвалото отстъпление на Макрон към по-скромна „морска хуманитарна коалиция“, целяща да поправи този възприеман двоен стандарт, е достатъчно справедливо - но все още не е дало резултат. Тя също така подчерта липсата на единство в рамките на Запада. Франция и нейните съюзници от ЕС от няколко дни спорят дали да призоват за хуманитарна „пауза“ или „паузи“ в сраженията, като се опасяват, че призивът за еднократно спиране ще прилича твърде много на прекратяване на огъня. Що се отнася до резолюцията на ООН от петък, в която се призовава за незабавно прекратяване на огъня, тя разкри още повече различия - някои страни от ЕС като Франция и Испания гласуваха за нея, други като Германия и Италия се въздържаха, а трети като Австрия и Унгария се противопоставиха. Като прибавим и предишните спорове за намаляване на помощта за Палестина, това е лош поглед към блока, който би могъл и би трябвало да има влияние като най-голям търговски партньор на Израел и като основен донор на Палестина. Вместо това празнотата помогна на Катар да изглежда незаменима, а на Турция да играе ролята на посредник.

Целта тук не e да се тъгува по миналото, доминирано от Запада - особено в регион, където все още звучат вековни имена като Сайкс-Пико и Балфур, а да се търсят партньорства, които могат да постигнат по-спешни цели, като например да се реши съдбата на около 220 заложници, които „Хамас“ държи в Газа, и да се гарантира, че конфликтът няма да прерасне в по-широка война. Това може да означава по-малко коалиции на нежелаещите и повече работа по намирането на съмишленици. Общата позиция на Франция и Обединеното кралство през уикенда, в която Макрон и Риши Сунак предупредиха срещу по-широка ескалация и насърчиха политически отговори на „варварството“ на „Хамас“, е начало.

В крайна сметка арабските страни могат да се активизират сами. Анализаторът от Чатъм Хаус Санам Вакил казва, че държавите от Персийския залив имат възможност да привлекат вниманието както на Израел, така и на палестинците, а също и да се ангажират с Иран и да помогнат за създаването на „реалистичен и постижим път към мира“. Бившият пратеник за Близкия изток Денис Рос също е съавтор на документ, в който се предлага коалиция от арабски държави да управлява ивицата Газа, в случай че „Хамас“ бъде отстранена или обезсилена. Подкрепянето на коалиции, вместо да ги ръководи, може да е един акробатичен номер, който Макрон може да направи.

Лионел Лоран е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ цифровите валути, Европейския съюз и Франция. Преди това е бил репортер за "Ройтерс" и Forbes.

Още по темата

Франция е на тръни, след като войната на Израел напомни за трудното минало

ЕС не трябва да оставя Франция сама да води политиката му спрямо Западна Африка

Египет заменя скъпата руска пшеница с доставки от Франция и България