За Азия Федералният резерв е по-голям проблем от Китай

Икономическото забавяне на Китай обхвана Азия. Туристите не се тълпят към тайландските плажове или сингапурските молове в очаквания брой. Фабриките изпитват трудности и има въпроси относно това дали Пекин може да финансира обществените дейности по начина, с който всички са свикнали.

Има един очевиден пропуск в списъка със странични ефекти: намаляването на лихвените проценти.

Въпреки тежестта на страната, мъките на Китай не се превръщат в облекчение в задния му двор. Китайската народна банка (PBOC) натиска вътрешните лихвени проценти и намалява изискванията за банкови резерви в опит да освободи пари за кредиторите, за да подпомогне възстановяването. Но при оформянето на финансовите условия Федералният резерв все още управлява над всички. Пресконференцията на председателя Джеръм Пауъл в сряда ще привлече повече внимание от всяка реч на шефа на PBOC Пан Гоншен.

Намаляването на лихвените проценти, набелязано някога от икономистите за края на тази година и началото на 2024 г., сега изглежда по-далечно в Южна Корея и Индонезия. Във Филипините официалните лица настояват, че са готови да вдигнат лихвите отново, ако е необходимо. В неотдавнашна реч Мишел Бълок, новият управител на Централната банка на Австралия, обеща да продължи борбата с инфлацията, която доминираше през последната година от мандата на Филип Лоу. Гуверньорът на Японската централна банка Казуо Уеда изглежда възнамерява да се дистанцира от ултра разхлабената позиция на своя предшественик, дори ако целта му е да прави парите малко по-малко евтини, отколкото скъпи. Разбира се, те се тревожат за Китай - просто не толкова, че са готови да се отдалечат твърде много от Фед.

Като цяло паричните власти възприеха версия на мантрата „по-високи за по-дълго“ лихви, поддържана от централните банкери в САЩ. Това означава, че по-голямата част от затягането е направено, ако не и цялото. Но дори не си и помисляйте за обръщане към нещо по-слабо. Инфлацията се понижи, но все още е твърде далеч от целите. Това е съобщение, което Пауъл вероятно ще затвърди след срещата на Федералния комитет за отворен пазар (FOMC) тази седмица.

Азиатските централни банкери имат за цел да бъдат пред не само на изказванията на Фед, но и на нюансите около основните аргументи. Те мразят да бъдат възприемани като имитиращи и винаги настояват да не коригират нещата само защото американският им колега го е направил. В действителност тенденциите отразяват случващото се във FOMC. Управителят на Bank of Korea Рий Чан-йон направи тази съдържателна забележка на конференция миналата година: „Bank of Korea вече е независима от нашето правителство, но не и от Фед.“

Как Вашингтон все още има толкова много власт? Не беше ли Китай напът към регионално надмощие, стремейки се да увеличи фактурирането в юани и финансирайки огромни инфраструктурни проекти като мостове във Филипините и железопътни линии в Малайзия? Международният валутен фонд прогнозира през април, че Китай ще има най-голям принос за глобалния растеж през следващите пет години, като неговият дял ще бъде двойно по-голям от този на САЩ.

Голяма част от отговора е, че китайската валута все още е малка спрямо долара и дори еврото. Нейните капиталови пазари са по-малки от тези на САЩ и значително по-непрозрачни. Ролята на долара в международните плащания никога не е била по-силна, според данни, събрани от услугата за финансови съобщения Swift. Сделките, свързани с американската валута, се покачиха до рекордните 46% през юли, в сравнение с малко повече от една трета преди десетилетие. Еврото е на второ място, измерено по брой транзакции, като юанът също изостава от лирата и йената. Повечето трансгранични заеми са в долари. Лъвският дял от валутния пазар от 7,5 трилиона долара на ден включва търговия с щатски долари.

Южна Корея, ключов износител и жизненоважно звено в глобалната технологична верига, предлага полезна представа за това къде стоят нещата. Страната е ключов съюзник на САЩ с много бизнес интереси в Китай. BOK беше една от първите, които започнаха да повишават лихвените проценти през август 2021 г. Това ранно начало ѝ позволи да затегне последователно, но консервативно; повишенията от четвърт пункт бяха предпочитани, като странната стъпка от половин пункт подчертаваше сериозността на централната банка. И така, какво мисли Рий в момента? Познахте: по-високи за по-дълго.

BOK дори използва фрази от ерата на Грийнспан и Бернанке като „значителен период“ и „значително време“. На пресконференцията си на 24 август Рий каза, че ще обърне голямо внимание на речта на Пауъл на срещата на Фед в Джаксън Хоул следващата вечер. „За нас е доста дилема, ако Федералният резерв поддържа строга политика за значителен период от време и това започне да се отразява на паричната ни политика“, каза Рий.

Не че Китай не се брои. Предизвикателствата пред Пекин фигурират в понижаването на прогнозите за растеж от Европейската централна банка миналата седмица, въпреки че перспективите не бяха толкова мрачни, че да попречат на ново повишение от Франкфурт. И е разумно предположение, че Китай ще заслужи споменаване по време на брифинга на Пауъл след FOMC. Но далеч от разстройването на финансите, слабото представяне на Китай е второстепенносъображение. Пан още не води оркестъра.

Даниел Мос е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ азиатските икономики. Преди това е бил изпълнителен редактор на Bloomberg News за икономика.

Още по темата

Китай отстрани външния си министър заради любовна афера в САЩ, твърди WSJ

Най-големият отлив на капитали от Китай от години засилва натиска върху юана

Добрите новини от Китай не означават, че икономиката е извън опасност

Китай може да попадне в кръстосан огън в ценовата война на петрола

Китайската централна банка намалява задължителните резерви за втори път тази година