Китай може да попадне в кръстосан огън в ценовата война на петрола

В новата зараждаща се Студената война между авторитарни държави и демокрации петролът изглежда най-мощното оръжие.

Руският президент Владимир Путин и престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман отпразнуваха последните си съкращения на добива в началото на месеца, които повишиха суровината с 23% от края на юни. По-скъпият петрол означава повече пари за военната машина на Москва и строителния бум на Рияд, но по-високи цени на бензина за потребителите в САЩ. Виждайки възможността да повиши значимостта на юана, Китай междувременно прехвърли почти целия си внос на руски суров петрол в собствената си валута и притисна Рияд да направи същото.

Линиите на битката са начертани и администрацията на президента Джо Байдън, съзнателна за климата, заплашва да бъде свалена от съюз от петролни автократи.

Но да не бързаме толкова. Един от рисковете на химическите оръжия е, че те могат да ударят обратно по вашата собствена страна и не е по-различно, когато химикалът е въглеводородна молекула. Онези, които смятат, че войната за цените на петрола може да действа като умна бомба, насочена към отворените общества и щадяща авторитаристите, може да се изненадат от резултата.

Това е така, защото Китай – най-големият източник на допълнително търсене на петрол през последните десетилетия, което представлява около три четвърти от маргиналния растеж през 2023 г. – е в решаващ момент от своя енергиен преход. Търсенето на бензин ще достигне своя връх тази година, според China Petroleum & Chemical Corp., огромната контролирана от държавата рафинерия, известна като Sinopec. Пътното гориво като цяло ще последва следващата година, прогнозира BloombergNEF.

Всеки долар, който Русия и Саудитска Арабия добавят към цената на петрола сега, ще доведе до по-бърз спад в дългосрочното търсене от най-важния им пазар, както и от нацията, която ще поеме своята щафета за потребление на суров петрол: Индия. Климатичните активисти трябва да благодарят на Москва и Рияд. Погрешното самонадеяност на износителите ще направи толкова много за намаляване на въглеродния отпечатък в света, колкото цяла библиотека, пълна със сериозни доклади за ESG.

Има просто правило за разбиране на краткосрочното икономическо въздействие на шоковете в доставките на петрол (ситуацията, при която производителите намаляват производството под нивата на потребителското търсене, както виждаме в момента): износителите стават по-богати, а вносителите обедняват. Това се случи с арабското петролно ембарго от 1973 г. и Иранската революция от 1979 г.

Китай изпревари САЩ като най-големият вносител на петрол в света през 2017 г. Вътрешните кладенци сега доставят само около 30% от нуждите му, нива не много по-добри от 22% в Европа (Това се основава на континента, а не на политическата единица. Като изключим богатите на суров петрол Норвегия и Обединеното кралство, Европейският съюз внася около 97% от своя петрол.). Индия, която както демократичните, така и авторитарните блокове искат да ухажват, е вторият по големина нетен вносител и може да задоволи само около 14% от нуждите си на вътрешния пазар. САЩ, от друга страна, са нетен износител на петрол за три поредни години.

Геоложката съдба означава, че стратегическите и климатичните съображения не винаги работят, както бихте очаквали. САЩ се борят да намалят търсенето си на петрол, защото са най-големият производител в света, факт, който рискува да притъпи амбициите за декарбонизация на техните лидери. Междувременно Китай – чиято икономика, захранвана от въглища, представлява една трета от световните емисии – е забележително ефективен в ограничаването на търсенето на петрол, тъй като нарастващият внос на петрол вреди на неговата енергийна сигурност, както и на околната среда.

За Китай това е особено лош момент за прилагане на окови към растежа. Нейната индустрия за недвижими имоти, която съставлява около 30% от икономиката, е в период от две години на спад, който намали цените с двуцифрени нива. Публичните дългове се оценяват на 23 трилиона долара, около два пъти повече от нивото спрямо брутния вътрешен продукт, наблюдавано в САЩ в навечерието на глобалната финансова криза от 2008 г. Опитите за стимулиране на икономиката изглежда се провалят. Индустриалните печалби са на най-ниското си ниво от пандемията от Covid-19 през 2020 г. – нещо, което едва ли ще бъде подпомогнато от по-високите цени на дизела и нефтохимикалите, ключови двигатели на разходите за много фирми.

Междувременно продажбите на електрически превозни средства процъфтяват. Седем от 10-те най-продавани коли през юли идват с щепсел и достигат 38% пазарен дял през август. По-високите цени на бензина само ще насърчат повече шофьори да се откажат от суровия петрол.

Китай наистина има няколко стратегически предимства пред САЩ. Петролът все още представлява по-малък дял от търсенето на енергия, отколкото в развитите страни, което прави повишаването на цените по-малко бреме за икономическата активност. Това обаче се променя - на база на глава от населението, потреблението в Китай се е утроило, откакто се присъедини към Световната търговска организация през 2001 г., докато много развити икономики са отбелязали спад на същия показател с една трета или повече. Той може да купува и руски и ирански суров петрол с отстъпка, въпреки че цените все още ще растат в крачка с глобалните показатели.

Освен това има запас, на който да се облегне. Докато Стратегическият петролен резерв на Вашингтон работи на най-ниските си нива от 1983 г. след освобождаването на администрацията на Байдън за стабилизиране на пазара след войната в Украйна, китайският (чийто действителен обем е строго пазена тайна) изглежда прелива на повече от 1 милиарда барела, около три пъти повече от запасите на САЩ.

Това няма да е голяма утеха за износителите. Ако Пекин отговори на по-високите цени, като освободи барели от резервите си, ефектът ще бъде намаляване на търсенето на внос и смекчаване на цените в световен мащаб. Това ще разсее въздействието на стремежа на Москва и Рияд да повишат цените на суровината.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за енергетика и суровини. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.

Още по темата

Световните петролни концерни са заклещени между акционерите и обещанията за климата

Саудитска Арабия, Русия и икономиката на Китай, могат да изведат петрола над 110$

За Саудитска Арабия цената от 100 долара за барел петрол вече е факт

Петролният гигант на ОАЕ иска да замести Русия в енергийния пазар на Европа