Разкрасената истина на западните петролни санкции срещу Русия

Налагането и управлението на икономически санкции е игра на трикове. Нищо не е такова, каквото изглежда и политиката често огъва пазарите по грозни начини за постигане на политически цели. Няма по-крещящ пример за това от световния петролен пазар през 2023 г.

Американските и европейските политици се опитват да постигнат привидно противоречиви цели: да намалят приходите от петрол на Русия, Венецуела и Иран, като същевременно предотвратят скок на цените на петрола.

Досега тази година режимът на санкциите постигна целта си да навреди на Кремъл, намалявайки наполовина приходите му от петрол спрямо година по-рано, без да признава, че така укрепва Иран и Венецуела. Вероятно пътят занапред ще стане по-неуверен, а резултатът ще бъде крайно непредвидим.

Месеци наред Вашингтон и европейските му съюзници претендираха за победа на основата на новаторска икономическа идея: така наречената горна граница на цената на петрола. Още в края на 2022 г. страните от Г-7 въведоха политика, която позволи на Русия да използва западно корабоплаване, морска застраховка и финансиране само ако продава своя суров петрол под 60 долара за барел. По онова време Западът предоставяше повечето от тези услуги - по-специално застраховката на корабоплаването - така че Русия щеше да бъде принудена да продава своя суров петрол с отстъпка, твърдяха политиците.

Реалността беше - и си остава - много по-сложна. Усещането за победа беше разбито миналата седмица, когато цената на руския референтен суров петрол Urals скочи над прага от 60 долара за барел.

Истинската драма е невидима за тези, които обръщат внимание само на цената. Помислете за следното:

1) От средата на миналата година ограничаването на цените на енергията е основна цел на политиката в САЩ, Европа и Япония. Това е не само вътрешен императив, но и международен, свързан със спирането на нововъзникващи нации като Индия и Южна Африка да се присъединят напълно към Русия.

Замисълът и, може би по-важното, прилагането на санкциите бяха ръководени от необходимостта да се запазят цените на петрола ниски.

2) Нараняването на Русия има приоритет пред нанасянето на вреда на Иран и Венецуела – два други петролни гиганта, които също са под санкции. Това е странен вариант на „врагът на моя враг е мой приятел“ — в този случай Западът се държи така, сякаш „приятелят на моя враг е мой приятел“. Странно! Като следствие, Вашингтон заключи, че постигането на целта  да навреди на Русия заради нейното нахлуване в Украйна през 2022 г. изисква от САЩ да приемат помощта на Иран и Венецуела.

В резултат производството на петрол в Иран скочи до петгодишен връх, което го прави вторият най-голям източник на допълнителни доставки през 2023 г., следван само от шистовата индустрия в САЩ. Правилно прочетохте: Техеран ще бъде вторият по големина източник на нов петрол тази година – макар че официално е обект на санкции. Официално Вашингтон казва, че прилага политиката си към Иран; в действителност си затваря очите за нарастващите доставки от Иран, най-вече за Китай.

3) Ръстът на иранските петролни потоци имаше две важни последици. Първо, разхлаби глобалните енергийни пазари, тласкайки цените надолу, което от своя страна направи възможен таван на цените на Г-7 за Русия. Второ, той освободи значителен брой танкери, които дотогава действаха като плаващи складови съоръжения за Техеран. Тези кораби помогнаха на Русия да премести петрола, чиято цена беше над 60 долара за барел. Трето, Иран транспортира част от петрола си във Венецуела, където действа като разредител за тежкия суров петрол на латиноамериканската страна. Това от своя страна помогна на Венецуела да увеличи собственото си производство.

4) Прилагането на санкции не съществува. Таванът на цената, например, разчита на самоатестация. Попитайте някой от петролната индустрия дали вярва на тези декларации и ще получите много лукави усмивки. Не питайте, не казвайте и продължавайте да доставяте, застраховате и финансирате руски петрол.

5) Всеки знае, че посредниците, участващи в търговията с руски петрол, правят състояние, улавяйки разликата в цената между цената на един барел в руските пристанища и в пристанищата в Индия или Китай. Разликата в цените достига на моменти 20 долара за барел, разделени между търговците и корабните компании. Кой печели от тази награда? Западните политици до голяма степен твърдят, че са невежи. Но всяка част от мозайката сочи към Русия, независимо дали формално това е Кремъл или олигарси.

Към зимата на 2024 г. задържането на цените на петрола ще стане по-трудно. Русия днес продава своя суров петрол между 60 и 75 долара за барел, в зависимост от сорта. Западът няма да може да разчита на нарастващото производство на Иран и Венецуела, за да смекчи пазара. Тъй като Русия и Саудитска Арабия намаляват производството си, цените ще растат още повече.

През последната година Вашингтон и неговите съюзници опитаха версията на енергийна политика да напаснат кръга към квадрат. Скоро ще разберат, че колкото и да се опитват, кръгът си е кръг. А петролните санкции винаги нараняват всички страни - производители и потребители.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

Русия отново изпраща петрол през Арктика, за да ускори доставките до Китай

Доставките на руски суров петрол по море се свиха до шестмесечно дъно

Индия може да предпочете петрол от Близкия изток пред скъпия руски внос

Достигането на тавана от $60 добавя нови проблеми за купувачите на руски петрол

Русия свива износа на суров петрол в най-подходящия момент

Водещият руски суров петрол надмина тавана на цените на Г-7 за първи път

Свързаният с Русия петролен танкерен флот изчезва по-бързо, отколкото се появи