Международната космическа станция е модел за един по-добър свят

Ето нещо, което е лесно да се забрави, но вдъхновяващо да се припомни: И до днес има едно много специално място, където руснаци, американци и други си сътрудничат професионално - и хармонично - въпреки нападението на Русия над Украйна и ожесточената конфронтация между Кремъл и Запада, пише Андреас Клут.

Това място не е Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации, който Русия председателства този месец и цинично злоупотребява с него като с платформа за разпространение на лъжи и пропаганда. Това не е и мястото, използвано преди от руснаците и американците за обмен на информация в рамките на Новия START, последния останал договор за контрол на ядрените оръжия - защото Русия се отказа от него миналия месец. Всъщност това изобщо не е място на Земята.

Това място е буквално неземно. Това е зашеметяващо красива структура от модули и слънчеви батерии - с размерите на футболно игрище - която обикаля около нашата планета на всеки 90 минути и понякога може да бъде зърната от тук долу с просто око: Международната космическа станция. 

Създадена през 90-те години на миналия век от космическите агенции на САЩ и Русия, МКС впоследствие обхваща и тези на Европейския съюз, Япония и Канада. Тя е приела 266 посетители от 20 държави (но все още няма украинци). Така че МКС е много повече от огромна научна лаборатория в небето. Тя е и свидетелство за човешкия дух, когато реши да се издигне над земните обиди и да се насочи към по-висши - смея да кажа небесни - съдби.

Такива стремежи наистина бяха в духа на времето, когато МКС беше изстреляна през 1998 г. Студената война и нейната "космическа надпревара" се смятаха за приключили. НАТО и Русия - Владимир Путин щеше да стане президент едва две години по-късно - се бяха обявили за "взаимно доверие и сътрудничество". Изглеждаше сякаш МКС символизира "края на историята" и началото на мирния човешки прогрес. 

О, разбира се, никой никога не се е преструвал, че политиката спира на ръба на атмосферата. Американски закон например забранява на НАСА да работи с китайската космическа агенция и нито един китайски астронавт не е посещавал МКС. Напрежението между САЩ и Русия също често е предизвиквало усложнения. При предишни кризи Русия, която имаше монопол върху превоза на астронавти до станцията, предупреждаваше, че вместо това на американците може да им се наложи да използват "батути" или "метли", за да стигнат до нея.

Но Русия никога не е изпълнявала заплахите си. И това е поучителната част. МКС може и да се намира на несигурна орбита точно над политиката и земните конфликти, но все пак е там горе и вижда по 16 изгрева на ден. Сякаш за да затвърди мистиката си, миналата година - след като Путин нахлу в Украйна и Западът наложи санкции - Русия заяви, че ще се оттегли от станцията, но този месец промени позицията си и обяви, че ще продължи да сътрудничи до 2028 г.

Истинската трансцендентност, а следователно и вдъхновение, не се случват тук долу, а там горе. Доколкото можем да разберем от докладите на астронавтите и космонавтите, атмосферата сред тях е професионална, дружелюбна, приятелска и забавна, независимо от националността на присъстващите. Учените просто са твърде заети, за да бъдат заядливи или отмъстителни. 

В края на краищата, те изследват всичко, което един ден може да ни позволи - не руснаци или американци, а хомо сапиенс - да колонизираме Марс. Това включва въздействието на радиацията и нулевата гравитация върху хората, както и космическата ботаника и динамиката на флуидите. В последната категория, между другото, италианската астронавтка Саманта Кристофорети влезе в историята през 2015 г., като изпи първото ефирно еспресо от чаша с нулева гравитация. Ще ми трябва една от тях, преди да си резервирам билет за Марс.

Дали астронавтите и космонавтите понякога се напрягат, за да избегнат политиката и сблъсъка на мирогледите, докато се носят из модулите си? Чудя се. Преди година трима руснаци повдигнаха международните вежди, когато се скачиха с МКС и влязоха в космически костюми в поразителни нюанси на жълтото и синьото - цветовете на Украйна. Съвпадение или кодиран сигнал? 

Дори и да оставим настрана геополитиката, дните на МКС са преброени. Нейната технология остарява. А не само Русия, но и Китай и Индия строят свои собствени космически станции, като все повече "национализират" ниските земни орбити. Едновременно с това няколко частни компании планират търговски станции. Близкият до Земята Космос е на път да се превърне в нововъзникващ пазар, в беззаконна граница и в игрална дъска, възпроизвеждаща земните конфликти.

Планът за МКС винаги е бил тя да бъде закрита в края на това десетилетие. Тогава НАСА ще я вкара в атмосферата, където тя ще изгори. Останалите фрагменти, ако имаме късмет, ще паднат в южната част на Тихия океан близо до Пойнт Немо - мястото на Земята, което е най-отдалечено от сушата.

С тази сигурност можем да се замислим за момент. Искаме ли свят, тук и там, в който нашите народи се бият помежду си, завземат и завладяват това или онова и следват тесните си интереси? Или трябва да подновим решимостта за сътрудничество, която МКС представлява? Имам предвид не само в Космоса, но и в международните съдилища, договорите за забрана на ядрените оръжия и спиране на изменението на климата, както и други начинания. 

Особено във време на война МКС е едва доловим маяк в нощното ни небе. Но след няколко години този факел ще пламне и ще падне. По този начин станцията трябва да напомня на всички нас - не като американци, китайци или руснаци, а като хора - да решим по кой път искаме да вървим като вид.

Още по темата

Буболечки-мутанти и семена

NASA обяви екипажа, който ще обиколи Луната

Virgin Orbit може да е началото на края за стартъпите с рисков капитал

Защо глобалната империя на Мъск е главоболие за САЩ

Южна Корея търси в интернет, за да настигне SpaceX

Който овладее Космоса по-бързо, ще управлява ресурсите на Земята най-ефективно

Климатичните промени стартират космическа надпревара за семена мутанти

Космическият алианс Китай-Русия се препъва в опита си да изпревари САЩ

Епохата на частните космически станции