Бъдещето на вятърната енергия изглежда по-буреносно от всякога

Във вятърната енергийна индустрия това са най-добрите времена и най-лошите времена.

В големите икономики плановете за ускорен енергиен преход стимулират технологията. В САЩ производството на вятърна енергия почти ще се удвои и ще спори с газа за мястото на най-големия източник на генериране на енергия до 2030 г., написа Администрацията за енергийна информация миналия месец. Администрацията на Байдън иска да види 30 гигавата офшорна вятърна енергия до тази дата. Европа иска да има повече от два пъти това ниво в Северно море дотогава, докато Китай може да инсталира три пъти повече.

Тласкан от изменението на климата и по-острите опасения за енергийната сигурност след инвазията в Украйна, секторът се оказа „в необикновена нова фаза на все по-бърз растеж“, пише Глобалният съвет за вятърна енергия или GWEC, търговска организация, в годишното си издание за преглед на индустрията от 27 март.

В същото време предизвикателствата пред вятърната енергия изглеждат толкова значителни, колкото по всяко време в миналото. Новите вятърни инсталации в САЩ се сринаха с 56% миналата година след изтичане на данъчния кредит, според S&P Global. Основният енергиен план на Обединеното кралство, обявен в началото на април, не съдържа твърди планове за разхлабване на ограниченията за планиране, които задушиха развитието до точката, в която само две турбини бяха инсталирани в Англия през 2022 г.

Датският офшорен вятърен гигант Ørsted AS се оттегли от голям търг за офшорна вятърна енергия в Тайван миналата година, след като заключи, че структурата и регулацията около процеса означават, че в него няма да може да се инвестира. Инфлацията и растящите финансови разходи означават, че офшорният вятърен проект Hornsea 3 на Обединеното кралство, един от най-големите в света, може да не се осъществи без правителствена подкрепа, бе съобщено през март.

„Необходимите инвестиции във възобновяема енергия са изложени на риск да се забавят и да причинят опустошителна загуба на инерция за зелената трансформация“, каза главният изпълнителен директор на Ørsted Мадс Нипър в годишните резултати през февруари. Акциите са паднали с близо една трета през последната година.

Как може и двете неща да са верни едновременно?

Проблемът е, че дори когато технологичната и финансова ситуация за вятърна енергия се подобри, регулаторният пейзаж остава в миналото. В някои области нещата дори се влошават.

Вземете изискванията за местно участие. Всяка държава иска да се утвърди като мощен център за производство на вятърна енергия, като изисква от разработчиците да набавят част от оборудването си в страната – но много места просто нямат мащаба, за да направят това конкурентно. В Тайван Ørsted трябваше рязко да намали използването на местни основи на офшорни турбини поради проблеми с контрола на качеството и капацитета, според BloombergNEF. Не е ясно дали двамата основни производители, работещи в Тайван, могат да произведат достатъчно парчета, за да постигнат правителствените офшорни вятърни цели, пише анализаторът Лео Уанг.

Получаването на разрешение от местните власти и мрежовите оператори за действително изграждане на генератори е допълнителен проблем. „Издаването на разрешения и тесните места в мрежата ограничават обемите до осакатяваща степен“, пише председателят на GWEC Мортен Дирхолм в последния доклад. Според Съвета има 80 GW вятърни проекта, свързани с процесите на издаване на разрешителни в Европа; в САЩ има повече от 230 GW в изчакване за свързване към мрежата, въз основа на правителствени данни. Комбинирани, тези турбини биха могли да генерират достатъчно електричество, за да захранят Япония, само ако можеха да започнат работа.

Тези проблеми се усложняват от затруднения във веригата за доставки. Индустрия, чието търсене нараства толкова бързо, колкото вятърната индустрия, винаги ще среща трудности. Според Съвета ключови компоненти като перки и генератори ще започнат да се изчерпват през втората половина на десетилетието.

Всичко това оказва натиск върху разходите по проектите, тъй като нарастващите лихвени проценти също увеличават финансовите разходи. Докато скокът на цените на изкопаемите горива през 2022 г. означаваше, че възобновяемите енергийни източници изглеждаха по-конкурентоспособни от всякога, сега това предимство намалява с падащата стойност на въглищата и газа. Разходите за нови проекти за вятърна енергия в САЩ са нараснали с една четвърт през двете години до декември миналата година, според BloombergNEF, и с двуцифрени суми в Австралия, Бразилия, Индия, Япония и Обединеното кралство. Сред топ пазарите цените паднаха само в Китай и Франция.

Тази година ще бъде първата в историята, когато са инсталирани повече от 100 GW вятърна енергия, според последния доклад на Съвета - но те казаха същото нещо преди 12 месеца за разочароващата година, която току-що измина. Инсталациите за вятърна енергия са намалели с повече от 15 GW миналата година спрямо 2021 г. и в крайна сметка са с около 22% под прогнозите на GWEC само девет месеца по-рано.

Лесно е да се нарисува розова картина на бъдещето на вятърната енергия въз основа на заявените амбиции на политическите лидери и очевидното търсене на повече чиста енергия в света. Проблемът е, че предлагащата страна на картината остава задръстена. Освен ако тези проблеми не бъдат отстранени, растежът на вятърната енергия може да продължи да разочарова.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за суровини, както и промишлени и потребителски компании. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.

Още по темата

Мъск: Изкопаемите горива ще струват 4 трлн. повече от прехода към чиста енергия

„Аурубис България“ ще използва водород за производството на критичен за ЕС материал

Зеленият протекционизъм на Европа ще влоши нейната енергийна сигурност

Фракинг компаниите държат решаваща част от пъзела за нетната нула

България ще има нужда от нови мощности за електроенергия с размерите на хилядници

Как Европа се отказа от руските изкопаеми горива със зрелищна скорост