С Путин или не, Европа отново ще купува руски газ след края на войната

На индустриална среща, организирана от Оксфордския институт за енергийни изследвания миналата седмица, групата от бизнес ръководители, политици и консултанти беше попитана дали Европейският съюз отново би направил Русия свой ключов доставчик на газ.

Анкетата показа 40%-40% разделение "Да-Не", като останалите не можеха да решат.

Аз съм с групата "да" – дори Владимир Путин да остане в Кремъл. Колкото и европейските лидери да обещават, че няма да се върнат към обичайния си бизнес след войната в Украйна, неизбежните реалности на географията и пазарите могат да надделеят дори над най-решителните политици.

Дали това ще се случи или не, има значение не само за европейските енергийни пазари – и техните индустриални гиганти – но и за бъдещето на газовите инвестиции в страни от Катар до Мозамбик и САЩ. Заложени са милиарди долари в съоръжения за износ на газ.

Първо, малко история. Преди Путин да нареди нахлуването в Украйна, Москва доставяше на Европа приблизително 40% от газа, който континентът консумираше. Енергийният мост, изграждан в продължение на десетилетия, устоя на най-студените епизоди на Студената война, разпадането на Съветския съюз и либерализацията на европейските енергийни пазари.

Всичко се промени през февруари. Путин превърна газа в оръжие, намалявайки износа за една след друга европейски страни, надявайки се да разбие проукраинското единство на блока. Регионът все още купува много руски втечнен природен газ (LNG), но износът по тръбопроводи е намалял. Делът на руския газ в европейския микс ще спадне през 2023 г. до по-малко от 10%. Въпреки че Европейският съюз забрани вноса на петрол от Русия, той не направи същото с руския газ.

Международната агенция по енергетика обаче е моделирала сценарий, който показва, че потоците от руски газ в Европа намаляват до 2025 г. и достигат нула до 2028 г. чрез комбинация от повече внос на LNG и по-голямо производство от слънчеви и вятърни паркове. Агенцията заяви, че предполага, че прекъсването на руско-европейската търговия с газ ще бъде "постоянно".

В европейските столици служителите са категорични, че са си научили урока. "Ще бъдем наистина свободни само когато можем да се справим напълно без руския газ", каза австрийският министър на енергетиката Леоноре Гевеслер в края на миналия месец.

Още по темата

Чехия настоява ЕС да наложи споразумение за ограничаване на цените на газа

Преслав Райков: Всеки път когато се заговори за контрол над "Лукойл", спира АЕЦ

ЕС е пристрастен към руския LNG и плаща милиарди, за да поддържа зависимоста си

Енергийната сметка на Европа надхвърля 700 млрд. евро с настъпването на зимата

Подигравка или шега: преговорите за таван на петрола и газа са крайно безмислени

По-близо до нивото на земята възгледите са по-разнообразни. Михаел Кречмер, лидер на германската провинция Саксония и виден консервативен политик, каза миналия месец, че оставането завинаги без руски газ би било "исторически невежество и геополитически погрешно". За много германски политици цените имат значение. В момента Берлин плаща 140 евро за мегаватчас за внос на газ, около седем пъти повече от средното от 2010 до 2020 г. За да смекчи ударите по своите потребители и компании, Германия харчи милиарди евро в субсидии.

Историята на петрола дава примери за някои малко вероятни завръщания. Погледнете Ирак.

Организацията на обединените нации наложи пълно ембарго върху иракския петрол четири дни след нахлуването в Кувейт през август 1990 г. Дори след като САЩ победиха Саддам Хюсеин година по-късно, Вашингтон настоя да запази ембаргото, за да го лиши от средствата да води нова война. През 1996 г. САЩ вдигнаха ембаргото, като го замениха със система, известна като "петрол срещу храни", позволявайки на Саддам да използва приходите от продажбите на суров петрол за хуманитарни нужди. До 2001 г. САЩ внасяха толкова много иракски суров петрол, колкото в началото на 1990 г. – всичко това, докато Саддам оставаше на власт в Багдад.

Може ли да се случи същото с руския газ и Путин? Вероятно е. Европа вероятно никога няма да се върне към същите дългосрочни договори от миналото с Русия и вероятно ще трябва да внася по-малко газ с течение на времето благодарение на възобновяемата енергия. Но ако иска да запази своята химическа, хранителна и тежка промишленост конкурентоспособна, ще се нуждае от малко евтин газ. И няма по-евтин газ за Европа от руския.

В известен смисъл Киев може да настоява Европа да купува руски газ чрез тръбопроводите, които пресичат Украйна от изток на запад. Като част от всяко мирно споразумение, Русия вероятно ще трябва да допринесе за разходите за възстановяването на Украйна. Тази сметка ще достигне десетки милиарди долари, ако не и повече. Как Кремъл - който и да го ръководи - би платил за това? По същия начин както Саддам – и следващите иракски лидери до февруари 2022 г. – платиха точно 52,4 милиарда долара репарации на Кувейт: продажба на изкопаеми горива.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.