Колапсът в криптосвета свърши услуга на икономиката

Криптовалутите все още не са част от реалната икономика, а настоящият срив предотврати много по-широка криза

11:00 | 26 ноември 2022
Обновен: 11:36 | 26 ноември 2022
Автор: Николета Рилска
Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg
Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

Тазгодишният колапс на криптовалутите има всички отличителни белези на класическа банкова криза: бягства, разпродажби, разпространение, пише Грег Ип за Wall Street Journal. Това, което той няма, са банките.

В документите за банкрут на криптоплатформите Voyager Digital Holdings, Celsius Network, FTX Trading и хедж фонда Three Arrows Capital сред най-големите им кредитори не е посочено името на нито една банка.

Въпреки че документите за фалит не са напълно ясни, те описват много от най-големите кредитори като клиенти или други компании, свързани с крипто. С други думи – криптокомпаниите работят в затворен цикъл, дълбоко взаимосвързани в рамките на този цикъл, но с малко очевидни връзки от традиционните финанси. Това обяснява как клас активи, който някога е струвал приблизително три трилиона долара, може да загуби 72% от оценката си, а видни посредници могат да фалират, без да има забележими последици за финансовата система.

След няколко години нещата може да са различни, имайки предвид нарастващия натиск върху регулаторите и банкерите да приемат крипто. Но сривът в криптосвета вероятно предотврати това – и много по-широка криза.

Криптовалутите отдавна се предлагат на пазара като нерегулирана, анонимна, безпроблемна, по-достъпна алтернатива на традиционните банки и валути. И все пак тяхната екосистема прилича много на банковата система – приемаща депозити и предоставяща заеми.

И точно като банковата система, криптовалутите са взаимосвързани и по този начин уязвими на изтегляния от сектора и разпространение на проблемите в него. Тазгодишната криза започна през май, когато стейбълкойнът TerraUSD – криптовалута, която имаше за цел да поддържа постоянна цена спрямо долара - се срина, тъй като инвеститорите загубиха вяра в нейния подкрепящ актив – токен, наречен Luna. Слуховете, че Celsius е загубила пари заради това доведоха до изтичане на депозитите ѝ и през юли компанията подаде молба за защита от фалит.

Three Arrows, хедж фонд, който беше инвестирал в Luna, трябваше да бъде ликвидиран. Загубите по заемите на Three Arrows и кризата в Celsius принудиха Voyager също да поиска защита от фалит.

Междувременно Alameda Research, трейдърското звено на FTX, и Voyager си бяха разменили заеми, а Alameda и Celsius също имаха експозиция една към друга. Но връзките между FTX и Alameda бяха тези, които погубиха двете компании. Подобно на много платформи, FTX издаде своя собствена криптовалута, FTT. След като беше разкрито, че това е основният актив на Alameda, Binance, друга голяма платформа, каза, че ще се отърве от своите притежания, поставяйки началото на разпродажби, които предизвикаха колапса на FTX.

Genesis Global Capital, друг криптокредитор, който имаше експозиция както към Three Arrows, така и към Alameda, спря тегленията и потърси свежо финансиране след срива на FTX. BlockFi, друг заемодател от криптосвета с експозиция към FTX и Alameda, подготвя заявление за фалит, стана ясно по-рано.

Някои инвеститори претърпяха загуби, част от тях огромни. Но те са качествено различни от видовете загуби, които заплашват платежоспособността на основните кредитни институции и стабилността на по-широката финансова система.

Традиционните финанси нямат особен стимул да изградят връзки с криптосвета, защото – за разлика от държавните ценни книжа или ипотеките, търговските заеми или дори дериватите – криптовалутите не играят роля в реалната икономика. До голяма степен те са отбягвани като платежно средство. Силно рекламираните криптоиновации като стейбълкойните или децентрализираните финанси (DeFi) – нещо като автоматизирана борса, най-вече улесняват спекулациите с крипто, а не полезна икономическа дейност.

Лошата репутация на криптовалутите отблъсна ключови лица от сектора като Уорън Бъфет и главния изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън и накара регулаторите да се страхуват от намесата на банките.

Сега – засегнатите от фалити и скандали криптовалути ще трябва да почакат по-дълго, може би завинаги, за да бъдат напълно възприети от традиционното банкиране. Краят на банковите кризи изискваше замяната на частните валути с единния национален долар, създаването на Федералния резерв като кредитор от последна инстанция, застраховане на депозитите и всеобхватни регулации.

Не е ясно дали същото трябва да бъде приложено и за крипто: регулациите ще премахнат много от ефективността и анонимността, които обясняват привлекателността на криптовалутите. И докато американската икономика има ясна нужда от стабилна банкова система и валута, тя ще се справя достатъчно добре без крипто.