Швеция преосмисля какво я прави велика

През последните три десетилетия Швеция объркваше чужденците с комбинацията от голяма социална държава и неолиберални политики, като премахване на данъка върху наследството и прилагане на пазарни принципи в държавата. Когато Бърни Сандърс, кандидатът за президент на американската левица, посочи Швеция като идеал за "демократичен социализъм", той вероятно не е имал предвид универсалните ваучери за училище и частното пенсионно осигуряване. Сега Швеция е на път отново да обърка наблюдателите с нова комбинация от глобализирана икономика и рестриктивна политика по отношение на имиграцията.

Първото объркване на чужденците беше дело на неолиберални интелектуалци от мозъчни тръстове като Timbro, които се радваха на забележителен успех в прекрояването на държавните политики. Второто е дело на Шведските демократи, които се придвижиха от неонацистката периферия до центъра на властта като втората по големина партия в Швеция.

На пръв поглед Швеция е поразително космополитна. Повечето шведи говорят отлично английски. В Стокхолм се предлага тайландска и японска храна, както и херинга и кюфтета. Швеция е третият най-голям донор на международна помощ в света в пропорционално изражение след Норвегия и Люксембург, като отделя 0,92 от брутния си национален доход за официална помощ за развитие. Всеки пети жител е роден в чужбина.

Движещата сила на този космополитизъм е шведският бизнес, който е специализиран в насочването на авантюристичния дух на викингите към търговски цели. Най-маститите мощни компании в страната са продукт на първата ера на глобализация преди Първата световна война. Ericsson, телекомуникационен гигант, започва да продава телефони в Китай през 90-те години на XIX век. Axel Johnson Group, конгломерат в хранително-вкусовата промишленост, е построил централата си във формата на кораб, със стълби между етажите, наподобяващи галери, и мост на върха, за да напомни за началото на търговията си с Аржентина. Към тях през втората голяма епоха на глобализацията се присъединиха ново поколение интернет гиганти като Spotify Technology SA. Независимо от репутацията си на егалитарна страна, в Швеция има един милиардер на всеки 250 000 души, което е един от най-високите проценти в света, а общото им богатство представлява една четвърт от БВП.

Шведите съчетават най-добрите черти на германския и американския капитализъм. Шведските компании от германски тип доминират в глобални ниши чрез комбинация от високи инженерни постижения, висококачествено обучение и постоянни иновации. Sandvik AB, която произвежда всичко - от металорежещи машини до стоманени пръти за ядрени реактори, се хвали, че "продава производителност, а не продукти" и има център за производителност, който е посветен на разширяването на границите на технологиите - например създаването на най-бързите свредла в света. Технологичните фирми от американски тип са специалисти в революционните иновации, подхранвани от предприемчиви потребители.

Освен това шведското общество като цяло е забележително про-бизнес ориентирано. Правителството позволява на частни компании да управляват части от държавната администрация, като училища и болници. Шведската фондова борса е най-голямата в Европа с 950 регистрирани дружества (могъщата Германия е на второ място с около 800). Половината от пълнолетното население има спестявания в шведските взаимни фондове. Швеция има повече инвестиции в рисков капитал като дял от БВП от всяка друга европейска страна, като голяма част от тях са привлечени от САЩ, и се смята, че инвестициите, финансирани с рисков капитал, са увеличили БВП с шест процентни пункта от 2005 г. насам.

Погледнете отново и ще се сблъскате с едно общество, което се обръща навътре, обхванато от гняв и песимизъм. Шведите говорят натрапчиво за поредицата от престрелки и бунтове в "проблемните райони" и за нарастването на престъпността. (Последната измама е свързана с кражба на пътни камери и използването им за руски безпилотни самолети). Те се оплакват от изчезването на старата Швеция на социалното сближаване и ниската престъпност, от разпадането на социалната държава, като времето за чакане в болниците е сред най-продължителните в Европа, и от влошаването на образователните стандарти във всички области.

Швеция така и не успя да съчетае щедрата си политика към мигрантите със способността си да ги абсорбира в обществото. Поредните вълни от бежанци от Босна, Близкия изток и Сомалия бяха затворени в жилищни комплекси в периферията на големи градове като Стокхолм, Гьотеборг, Упсала и Малмьо. Комбинацията от географска изолация и ниска квалификация в условията на икономика с високо заплащане (с минимални заплати, договорени на две трети от средната работна заплата) се оказа токсична. Развиват се паралелни общества, основани на кланови и религиозни връзки. Младите хора са вербувани от престъпни групировки. Престъпността и насилието, свързани с наркотици, се разрастват.

Последната капка дойде през 2016 г., когато Швеция издаде 156 031 разрешения за пребиваване на бежанци - най-много в историята на страната за една година. Новите имигранти се разляха отвъд скритите жилищни комплекси в районите, където обикновените шведи ги срещаха. Бунтовете и престъпността в "Швеция без граници" се превърнаха в натрапчиви теми за разговор. От 2018 г. насам Швеция е с най-висок процент на смъртни случаи от стрелба в Европа - нищожна цифра в сравнение с кръвопролитията в САЩ, но шок за страна с толкова мирна скорошна история.

Гневът на Швеция по отношение на имиграцията изтласка крайнодясната партия "Шведски демократи" в центъра на политиката на страната. През 1993 г. младата партия организира "нощ на бунта" в Стокхолм с пламтящи факли и знамена със свастики. Арестувани са около 150 души. Днес Шведските демократи диктуват много от политиките на страната. Този необичаен ръст е отчасти присъда за отказа на шведския истаблишмънт да говори за имиграцията - проблемите не изчезват само защото си твърде учтив да ги споменеш - и отчасти резултат от търпеливото ръководство на "бандата на четиримата", която пое партията през 1993 г. Джими Акесон, лидерът на партията, е умишлено сдържан и здравомислещ - пълна противоположност на Доналд Тръмп. Партията вдига шум около изгонването на екстремистите и увеличава гласовете си на всички избори от 2000 г. насам. На настоящите избори тя стана твърде голяма, за да се отбягва повече, с 20% от гласовете. Консервативните партии, като например умерените, се съгласиха да работят с нея, без обаче да дават на депутатите ѝ държавни постове.

Новото правителство прилага редица политики, насочени към укрепване на шведските граници и засилване на доверието във вътрешната сигурност: замразяване на броя на търсещите убежище до минимума, разрешен от законодателството на Европейския съюз; депортиране на незаконните мигранти и поставяне на достъпа до социални помощи под условие да научат шведски език и да се присъединят към "общите ценности"; ограничаване на имиграцията до хора, които имат работа със средна заплата; намаляване на вноските на Швеция за чуждестранна помощ с 15 % в сравнение с целите на предишното правителство; увеличаване на разходите за отбрана; наемане на нови полицейски служители (по време на неотдавнашен престой се сблъсках с впечатляващ рояк новобранци, които се обучаваха в центъра на Стокхолм, макар че основните им жертви изглежда бяха водачите на електрически скутери, които бяха забравили да си сложат каски); и изграждане на нови ядрени реактори и намаляване на данъците върху бензина.

Вярно е, че правителството на малцинството може лесно да се разпадне или да загуби своето работещо мнозинство. Но дори левите партии в Швеция вече са възприели много по-рестриктивна политика. Социалдемократите, например, са изготвили предложения за ограничаване на броя на "нескандинавските" граждани, които могат да живеят в "проблемните райони". Завоят на Швеция надясно е част от по-широка скандинавска тенденция: Дания и Норвегия изпревариха Швеция, като включиха крайно десни партии в правителствата си и приложиха по-рестриктивни политики.

Какво означава възходът на втората Швеция за първата? Изненадващо малко, що се отнася до пазара на труда и други икономически основи. Експертите се опасяват, че населението на Швеция ще намалее в дългосрочен план, тъй като ще има твърде малко млади хора, които да се грижат за старите. Няколко трудоемки отрасли като дърводобива се оплакват от възможен недостиг на работна ръка. Но повечето компании са се примирили с настоящото затягане на условията. Икономическият успех на Швеция се основава на висока производителност и висока квалификация, а не както в Англия - на гъвкав пазар на труда, който умее да поглъща нискоквалифицирани работници. Миграцията се дължи предимно на морални, а не на икономически съображения.

Безработицата сред родените в чужбина е повече от три пъти по-висока от тази при родените в Швеция. На половината от новопристигналите им трябват около осем години, за да започнат работа дори на непълно работно време. Високата имиграция е довела до нетни разходи за обществото като цяло. Централната банка изчислява, че имиграционният шок през 2015 г., когато Швеция прие еквивалента на 1% от населението, е довел до намаляване на БВП на глава от населението с 1,7% и до увеличаване на общата безработица с 2,2%.

Това означава много повече за общата ориентация на страната. Политиката трябва да има за цел да запази най-доброто в космополитната Швеция, като същевременно разбере защо тя предизвика толкова силен отпор. Уважаемите партии са прави да насочат вниманието си към имиграцията. Ако се опитате да пренебрегнете нещо, което тревожи масата от населението, в пристъп на морално превъзходство, то просто ще бъде използвано от радикалните партии. Но правителството трябва да обвърже по-рестриктивната политика с нов акцент върху интеграцията на около милион бежанци, които вече са там. Въпреки всички приказки за обучение и курсове по шведски език, няма по-добра сила за интеграция от работата. Консерваторите трябва да осъзнаят, че не е достатъчно само да се подобри ефективността на социалната държава чрез пазарни механизми - позицията по подразбиране от последните години. Те също така трябва да мислят повече за ценностите на сигурността и солидарността, не в носталгичния смисъл на възраждане на Folkhemmet или "Народния дом" от 30-те години на миналия век, а в по-далновиден смисъл на преоткриване на патриотизма за един по-променлив свят. Либералите трябва да осъзнаят, че представянето за морална суперсила може да бъде контрапродуктивно, ако не е последвано от обмислени решения за интегриране на мигрантите. За щастие по-твърдият подход на Швеция към бежанците съвпада с по-твърд подход към външната политика като цяло: вчерашната "феминистка външна политика" се заменя с такава, която увеличава военните разходи и се присъединява към НАТО.

Швеция има изключителна история на създаване на политики, които съчетават глобализацията с признаване на нуждите на обществото от корени. "Народният дом" беше финансиран от големите световни компании в своята глобална епоха, а след това беше спасен от смърт чрез прекомерно разширяване от комбинацията от неолиберални интелектуалци, които вдъхнаха нов живот на модела, като същевременно го съкратиха, и ново поколение глобални компании, които подмладиха икономиката. Днес Швеция трябва да разработи нов набор от политики за настоящата, по-скромна фаза на глобализацията, който да изостави наивните приказки за свят без граници и етична външна политика и вместо това да признае както несменяемото значение на националната държава, така и ограниченията на способността на тази държава да реши всички световни проблеми.

Още по темата

Турция едва ли ще одобри кандидатурата на Швеция за НАТО тази година

Победата на десните бележи нова политическа епоха в Швеция

Стокхолм забранява на е-скутерите да се движат по тротоарите

Турция отново заплашва да наложи вето на Швеция и Финландия за НАТО

Турция вдигна ветото за Финландия, Швеция в НАТО

НАТО подписа приемането на Швеция, Финландия