Войната в Украйна се проточва и европейската икономика се поддава на кризата

Има ли шанс за сравнително слаба рецесия със съвсем слабо повишаване на сегашното рекордно ниско равнище на безработица

10:15 | 23 август 2022
Преводач: Галина Маринова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Тази година трябваше да бъде звездната за Европа. Еуфорията на харчене след пандемията, подкрепена от големите държавни разходи, щеше да задвижи икономиката и да помогне на уморените домакинства да възвърнат чувството си за нормалност след две ужасни години. Но всичко това се промени на 24 февруари с нахлуването на Русия в Украйна. Нормалността изчезна, а кризата се превърна в нещо постоянно, пише Reuters.

Рецесията вече е почти сигурна, инфлацията се приближава до двуцифрени стойности, а зимата с очертаващия се недостиг на енергия бързо наближава.
Макар и мрачни, тези перспективи вероятно ще се влошават и през 2023 г., преди да настъпи значително подобрение.

"Кризата е новото нормално състояние", казва Александър Бомпар, главен изпълнителен директор на веригата за търговия на дребно Carrefour. "Това, с което бяхме свикнали през последните десетилетия - ниска инфлация, международна търговия - свърши", каза той пред инвеститорите.

Промяната е драматична. Преди година повечето прогностици предвиждаха икономически растеж през 2022 г. близо до 5%. Сега зимната рецесия се превръща в базов сценарий.

И домакинствата, и бизнесът страдат, тъй като последиците от войната - високите цени на храните и енергията - сега се изострят от опустошителната суша и ниските нива на реките, които ограничават транспорта.

Инфлацията в еврозоната е 9%, което е невиждано от половин век, и намалява покупателната способност, тъй като свободните пари се изразходват за бензин, природен газ и основни храни. Продажбите на дребно вече спадат месеци преди началото на отоплителния сезон и хората намаляват покупките си. През юни обемът на продажбите на дребно се понижи с близо 4% в сравнение с предходната година, като в Германия бе отчетен спад от 9%.

Потребителите се насочват към веригите за намаления и се отказват от продуктите от висок клас, преминавайки към марките за намалени цени. Те започнаха и да пропускат някои покупки.

"Животът става все по-скъп и хората не са склонни да правят разходи", заяви пред репортери Роберт Гентц, съизпълнителен директор на германската верига за търговия на дребно Zalando.

Досега бизнесът се справяше добре благодарение на превъзходната си ценова мощ, дължаща се на постоянните ограничения в предлагането. Но енергоемките сектори вече страдат.

Близо половината от капацитета за топене на алуминий и цинк в Европа вече не работи, а голяма част от производството на торове, което разчита на природен газ, е спряно.

Туризмът е малкият светъл лъч, защото хората искат да похарчат част от натрупаните спестявания и да се насладят на първото си безгрижно лято от 2019 г. насам. Но дори туристическият сектор е затруднен от недостиг на капацитет и работна ръка, тъй като работниците, съкратени по време на пандемията, не желаят да се върнат.

Ключови летища, като Франкфурт и лондонското Хийтроу, бяха принудени да ограничат полетите просто защото не разполагаха с достатъчно персонал за обработка на пътниците. На амстердамското летище "Схипхол" това лято времето за чакане може да достигне четири или пет часа.

Авиокомпаниите също не успяха да се справят. Германската "Lufthansa" трябваше да публикува извинение до клиентите си за хаоса, признавайки, че той едва ли ще намалее скоро.

Рецесията навлиза

Тази болка вероятно ще се засили, особено ако Русия намали износа на газ още повече.

"Газовият шок днес е много по-голям; той е почти двойно по-голям от шока, който преживяхме през 70-те години с петрола", каза Каролин Бейн от Capital Economics. "През последните две години наблюдаваме 10 до 11 пъти увеличение на спот цената на природния газ в Европа."

Макар че ЕС представи планове за ускоряване на прехода към възобновяема енергия и за откъсване на блока от руския газ до 2027 г., което ще го направи по-устойчив в дългосрочен план, недостигът на доставки го принуждава да търси 15% намаление на потреблението на газ през тази година. Но енергийната независимост има своята цена.

За обикновените хора тя ще означава по-студени домове и офиси в краткосрочен план. Германия например иска тази зима обществените места да се отопляват само до 19 градуса по Целзий в сравнение с предишните около 22 градуса.

В по-далечна перспектива това ще означава по-високи разходи за енергия, а оттам и инфлация, тъй като блокът трябва да се откаже от най-големите си и най-евтини енергийни доставки.

За предприятията това ще означава по-ниско производство, което допълнително ще намали растежа, особено в промишлеността.

Цените на газа на едро в Германия, най-голямата икономика в блока, са се увеличили пет пъти за една година, но потребителите са защитени от дългосрочни договори, така че въздействието досега е било далеч по-малко.

Все пак те ще трябва да плащат задължителна държавна такса и след изтичането на договорите цените ще се покачат, което предполага, че въздействието просто ще настъпи със закъснение, оказвайки постоянен натиск за повишаване на инфлацията.

Ето защо мнозина, ако не и повечето икономисти, смятат, че Германия и Италия, които са номер едно и номер четири европейски икономики, силно разчитащи на газ, скоро да навлязат в рецесия.

Въпреки че рецесията в САЩ също е вероятна, нейният произход ще бъде съвсем различен.

Добрите новини

Борейки се с нагорещения пазар на труда и бързия ръст на заплатите, Федералният резерв на САЩ бързо повишава лихвените проценти и дава да се разбере, че е готов да рискува дори рецесия, за да укроти ръста на цените.

За разлика от тях Европейската централна банка е повишила лихвите само веднъж - до нула - и ще действа предпазливо, тъй като има предвид, че повишаването на разходите по заемите на силно задлъжнелите държави от еврозоната като Италия, Испания и Гърция може да подсили опасенията за способността им да изплащат дълговете си.

Но Европа ще навлезе в рецесията с някои силни страни.

Заетостта е рекордно висока, а фирмите от години се борят с нарастващия недостиг на работна ръка.

Това предполага, че компаниите ще се стремят да задържат работниците си, особено след като се насочват към спада с относително добри маржове.

Това би могло да поддържа покупателната способност, което говори за сравнително слаба рецесия със съвсем слабо повишаване на сегашното рекордно ниско равнище на безработица.

"Виждаме продължаващ остър недостиг на работна ръка, исторически ниска безработица и голям брой свободни работни места", заяви по-рано пред Reuters членът на Управителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел. "Това вероятно означава, че дори и да навлезем в спад, фирмите може да не са склонни да освобождават работници в широк мащаб".