Пет причини, поради които четиридневната работна седмица няма да работи

Четиридневната работна седмица продължава да набира скорост, като пилотни програми се провеждат в Обединеното кралство, Ирландия, САЩ, Канада и Австралия. През шестмесечните периоди между февруари и ноември служителите в участващите предприятия работят само 80% от времето си, но все още получават 100% от заплатата и обезщетенията си.

Тези схеми, които се управляват от коалицията с нестопанска цел 4 Day Week Global, трябва да „облагодетелстват всички“ чрез повишаване на производителността на работниците, подобряване на баланса между професионалния и личния живот и нивата на щастие, и намаляване на безработицата.

Но дали това е твърде хубаво, за да е истина? Въпреки че много фирми може да го намерят за по-добро споразумение от петдневна работна седмица, има няколко причини, поради които концепцията се нуждае от допълнително проучване и дебат, преди да говорим сериозно за въвеждането й, пише проф. Вим Науд в The Conversation.

Проблемът с производителността

Четиридневната седмица едва ли ще подобри производителността, освен ако тя вече не е ниска. Страни като Ирландия и Обединеното кралство вече могат да се похвалят с много висока производителност на работниците, измерена като БВП на отработен час.

Наистина производителността на Ирландия е сред най-високите в света, достигайки колосалните 125 щатски долара на час през 2019 г. (разбира се, донякъде изкривена от присъствието на над 1500 мултинационални компании). И въпреки че имаше много дискусии относно производителността в Обединеното кралство, която се бори да поддържа темпото с други големи икономики, тя все още е много висока като цяло - 54 щатски долара на час. Еквивалентните стойности на Китай и Индия са съответно 11 и 8 щатски долара.

За да поддържат дори тези нива на производителност, докато работят четири дни в седмицата, служителите ще трябва значително да увеличат производителността на час. Това е просто защото общият БВП ще падне, ако всеки работи с 20% по-малко. През 1988 г. Япония съкрати работната седмица от 46 на 30 часа. Производителността не се увеличи достатъчно, за да компенсира, а икономическото производство между 1988 г. и 1996 г. бе с 20% по-ниско, отколкото би било иначе.

За страни като Ирландия или Обединеното кралство може да са нужни драконовски практики на работното място, за да изстиска достатъчно производителност от четиридневна седмица, включително изискване служителите да работят повече часове на ден от преди. Това би увеличило шансовете за прекомерен стрес, промишлени аварии и т.н.

Истината за щастието

Твърденията, че всички ние бихме били по-щастливи, ако работим четири дни, пренебрегват теорията за хедоничната въртележка, която твърди, че постоянното допълнително щастие е мираж. Хората може да се чувстват по-щастливи, да речем, за период от шест месеца. Но след по-дълъг период от време те вероятно биха се върнали към предишното си ниво на щастие. През 2000 г. Франция намали работната седмица от 39 часа на 35 часа сред големите фирми. Оценка по-късно заключава, че мярката не е успяла да подобри щастието на работниците.

Хедоничната въртележка обяснява защо много пенсионери се връщат на работа или защо печелившите от лотарията продължават да работят. Или защо в случая с Франция много работници си намериха втора работа или се преместиха в по-малки фирми. Това е и причина, най-малкото, да тестваме пилотно четиридневната работна седмица за по-дълги периоди от шест месеца.

Освен това има малко доказателства за кризи в баланса между професионалния и личния живот или нещастие от работата в Ирландия или Обединеното кралство. Според проучване на "Евростат" от 2018 г. 38% от ирландците оценяват удовлетворението си от работата като „високо“ – шесто най-високо място в ЕС след Норвегия, Дания, Исландия, Австрия и Швейцария. Удовлетворението от работата в Обединеното кралство е 29%, все още над средното ниво. И според преброяването в Обединеното кралство през 2021 г.: „като цяло нивата на лично благополучие са се повишили в Обединеното кралство.“

Някои ще страдат

Четиридневната работна седмица може да влоши неравенството на работното място. Ирландия и Обединеното кралство вече страдат от „изпразнени“ и поляризирани пазари на труда, което ще рече, че делът на работните места със среден ранг спрямо тези с по-нисък ранг намалява в продължение на десетилетия.

Четиридневната седмица би довела до вариация на този проблем. Хората, които вече работят четири дни в седмицата – на четиридневни заплати – биха се оказали, че вършат същата работа за по-ниска заплата от тези, чиито работни дни току-що са били намалени.

Освен това по-възрастните работници биха били потенциално ощетени от необходимостта да вършат повече за по-кратък период от време. Това се случи в САЩ, когато средната работна седмица беше намалена по време на Голямата депресия от около 48 часа на 41. Това трябва да е повод за безпокойство в Ирландия и Обединеното кралство с тяхното застаряващо население.

Повече непълно работно време

Съществува силна връзка между намаленото работно време и повишената заетост на непълно работно време. Това е така, защото компаниите, чиито работници на пълно работно време намаляват работното си време, трябва да наемат хора на непълен работен ден, за да гарантират, че производството няма да спадне, особено в сектора на услугите.

Работата на непълен работен ден обаче се свързва с „ниско заплащане и временни договори“. Следователно нарастването на заетостта на непълно работно време би довело до намаляване на приходите като цяло.

Това също би увеличило несигурността на работните места и може да влоши производителността. Въпреки че доказателствата относно производителността тук са доста ограничени, малко вероятно е тя да се повиши, като се има предвид, че фирмите инвестират по-малко в своите работници на непълно работно време. Това отчасти се дължи на факта, че тези работници увеличават разходите за управление и транзакции на фирмите.

Обезщетение за безработица?

Една от предполагаемите ползи от скъсяването на работната седмица е намалената безработица. Ето защо работните седмици бяха намалени в САЩ през 30-те години на миналия век – което беше разумно, като се има предвид, че безработицата е била 25% през 1933 г.

Още по темата

Пълна прозрачност и свобода на работа: как се привличат таланти в новия свят на служителите

Може ли 4-дневната работна седмица да спре изтичането на кадри от Великобритания

Шоколадова къща минава през кризите с оптимизации, иновативни подходи и социална мисия

Повече от половината от работния ден минава не точно в работа

Днес безработицата в Обединеното кралство е 3,7%, най-ниската от повече от 20 години. В Ирландия тя е 4,7%, докато дългосрочната безработица е нищожните 1,2%. Както наскоро написа Irish Times: „В Ирландия има много свободни работни места, но къде са работниците?“

Когато пазарите на труда са толкова тесни, би било странно да се намали предлагането на работна ръка чрез съкращаване на работните часове на всички (освен ако, разбира се, работниците са успели да бъдат толкова продуктивни повече, колкото за пет дни). Подобно намаление би изострило недостига на работна ръка. Това също би притиснало публичните финанси – например здравните услуги ще изискват повече персонал, като по този начин ще се увеличат разходите за заплати.

Четиридневната седмица също би увеличила търсенето на услуги за свободното време. Представете си, че искате да прекарате допълнителното си време в пътуване за дълъг уикенд, само за да се окажете на дълги опашки на летищата, което вече се случва така или иначе.

Алтернативи

Има и други по-малко рискови начини за подобряване на условията на труд, които могат да бъдат по-ефективни. Те включват гъвкави схеми за пенсиониране и повече официални ваканции и официални празници. Или ако правителствата осигурят по-добра подкрепа за иновативните предприемачи, това би могло да стимулира растежа на производителността, удовлетворението от работата и декарбонизацията с един замах.

Вим Науд е професор по икономика в Бизнес училището на Университета в Корк, Ирландия; гостуващ професор в Университета в Аахен, Германия, и в Университета на Йоханесбург, Южна Африка. Неговата научна работа се занимава с връзката между предприемачеството, технологичните иновации, търговията и устойчивото икономическо развитие.