Путин показва, че храната може да бъде най-доброто оръжие през 21-ви век

Aдминистрацията на президента Джо Байдън пренаписва своята Стратегия за национална сигурност, която Белият дом трябва да изпраща на Конгреса всяка година, за да отчете уроците от войната в Украйна. Има един въпрос, с който този документ ще трябва да се справи извън традиционния си фокус върху държавността и дипломацията: храната.

Конфликтът в Украйна постави геополитиката на храните в заглавията, защото руският президент Владимир Путин използва глада като оръжие срещу Киев и голяма част от света. Путин дава надлежен урок за това как геополитическата несигурност може да причини продоволствена несигурност - което след това може да влоши цял набор от проблеми по целия свят, пише Хал Брандс в свой коментар за Bloomberg.

Неотдавнашен доклад на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) на Обединените нации е мрачно четиво. Броят на недохранените хора в света се е увеличил с около 150 милиона между 2019 г. и 2021 г., главно поради пандемията от Covid-19. През 2020 г. умерената или тежка продоволствена несигурност се е увеличила приблизително толкова, колкото през предходните пет години взети заедно. Близо 3,1 милиарда души не са били в състояние да си позволят здравословна диета; според някои оценки броят на хората на ръба на гладната смърт се е умножил десетократно от 2019 г.

„Тазгодишният доклад трябва да разсее всички витаещи съмнения, че светът се движи назад“ в борбата с глада, заключава FAO. Сега войната в Украйна усложни проблема.

Руската блокада е хванала в капан украинското зърно, което обикновено изхранва милиони хора по света, удряйки особено тежко развиващите се региони като Близкия изток и Африка. Западните санкции затрудняват закупуването на руски торове от световни клиенти. По-високите разходи за енергия и транспорт също повишават цените на храните.

Световната продоволствена програма изчислява, че през 2022 г. още 47 милиона души може да изпаднат в остра продоволствена несигурност — което означава, че не могат да получат достатъчно храна, за да живеят здравословен и продуктивен живот. В Сомалия, Йемен, Судан и други страни смъртните случаи поради глад нарастват, тъй като оскъдните долари за помощ се пренасочват към Украйна. Не разчитайте, че болката ще премине бързо: може да стане по-сериозна, ако дълъг конфликт попречи на няколко последователни украински реколти.

Още по темата

Търсенето на основни продукти в САЩ намалява заради високите цени

Путин, Пауъл и страховете за суровинния пазар 

Страхове от рецесия върнаха цената на пшеницата до нивата от преди войната

Да платиш дълга или да нахраниш хората е невъзможният избор на гладуващите нации

Гладът, твърди икономистът Амартия Сен, е продукт на политически патологии. Не се заблуждавайте: Путин използва глада, за да обслужва политическите си цели.

Русия цели да изолира Украйна от нейните международни поддръжници, като генерира вълни от глобални сътресения, които в крайна сметка ще накарат поддръжниците на Киев да се уморят от битката. Руските дипломати може да се преструват, че участват конструктивно в преговорите за възобновяване на търговията в Черно море. И все пак Путин няма интерес тези преговори да успеят, защото това би го лишило от една от най-мощните му форми на влияние.

Не подценявайте глобалните последствия. Сериозният глад в Близкия изток и Северна Африка може да генерира бежански потоци, които допълнително да разстроят политиката на Европа и да изострят вътрешните й разделения. Недостигът на храна може да причини нахлуване в претоварените градове, да създаде мизерия, от която екстремистките групи се възползват, и по друг начин да предизвика насилие и нестабилност.

Държавният секретар Антъни Блинкен, например, обвини руската политика за изостряне на недостига на храна, който причини падането на правителството на Шри Ланка.

Стратегията на Путин в крайна сметка може да успее, карайки по-малко ангажираните поддръжници на Киев да призоват Украйна за отстъпки. От друга страна, може да се провали катастрофално, провокирайки Вашингтон и други западни страни да пробият блокадата в Черно море на Путин със сила. Или може просто да предизвика повече политически и стратегически сътресения в свят, който и преди това не бе особено стабилен.

Със сигурност няма да е първият път, когато храната и геополитиката си взаимодействат по експлозивен начин. Руската революция от 1917 г. се случва, когато Първата световна война претоварва неадекватната железопътна система и прави невъзможно изхранването на гневното население. Тази революция на свой ред извади Русия от войната; тя също отприщи една идеология, комунизма, която помогна да направим историята на 20-ти век най-кървавата.

Десетилетие след началото на следващия век Арабската пролет настъпи отчасти поради нарастващите цени на храните, които предизвикаха масови вълнения. Военните и политически катаклизми в Близкия изток все още не са утихнали напълно, с граждански войни в Сирия и Либия, наред с други последици. Продоволствената несигурност и международната несигурност вървят заедно. Или, както бе написала колегата ми от университета "Джон Хопкинс" Джесика Фанзо, „Няма хранителна сигурност, няма световен ред“.

Има неща, които правителствата и международните организации могат да направят, за да облекчат проблема: увеличаване на селскостопанските добиви, приоритизиране на производството на храни, които са от съществено значение за здравословното хранене, засилване на спешната подкрепа за бедните и насочване на по-голяма международна помощ към засегнатото население. САЩ се опитват да увеличат износа на украинско зърно, като използват сухопътни и речни маршрути, за да го транспортират през съседните страни и след това в чужбина. И все пак това вероятно ще освободи само част от украинското зърно, което стои като заложник.

Коренът на проблема в Украйна не е технократичен, а геополитически: безмилостен тиранин притиска световните хранителни запаси с надеждата да изолира и след това да завладее своя съсед. САЩ и други водещи демокрации не са измислили как да решат този проблем - което може да е трейлър на начина, по който храната и конфликтите все повече ще взаимодействат в един фрагментиран свят.

Хал Брандс е колумнист в Bloomberg Opinion. Той е професор в Училището за напреднали международни изследвания на университета "Джон Хопкинс" и член на Съвета по външни работи на Държавния департамент на САЩ.