Да платиш дълга или да нахраниш хората е невъзможният избор на гладуващите нации

След като Шри Ланка не изплати дълга си, Джак Макинтайър, портфолио мениджър в Brandywine Global Investment Management, започна да следи по-внимателно цените на ориза и зърнените култури.

За голяма част от пазарите, които той следи, недостигът на храна в световен мащаб поставя правителствата пред суров избор - да платят дълговете си или да нахранят хората си, пише  Bloomberg.

Шри Ланка избра второто, като на 18 май изпадна в просрочие по външния си дълг на фона на липсата на долари за облекчаване на недостига на всичко - от храна до гориво. Залозите са високи, че и други могат да я последват. Петнадесет държави с нововъзникващи пазари сега търгуват с дълг на проблемни нива или с рискова премия от над 10 процентни пункта. Четири от тези държави са в Африка, където се наблюдава едно от най-големите увеличения на цените на храните.

"Неизпълнението на задълженията в Шри Ланка ме притеснява", казва Макинтайър. "Не трябва да шофирате, да отоплявате дома си, но трябва да ядете."

При спомена за размириците от Арабската пролет в началото на 2010 г. инвеститорите бягат от страните с развиващи се пазари, заплашени от сериозен недостиг на храна и бунтове. Нахлуването на Русия в Украйна наруши жизненоважните доставки на основни хранителни продукти, което увеличи проблемите, причинени от екстремните температури и малкото дъждове.

Всъщност цените на хранителните продукти са се покачили с повече от 30% през последната година, според данни на ООН. Това е още по-поразително, ако се има предвид, че през двете десетилетия до 2020 г. те са се повишавали средно с 4,3 % всяка година.

Срив на пазара

Най-силно засегнатите страни - и най-слабо способните да се справят - са тези от развиващия се свят. В тези страни хранителните продукти представляват почти една трета от текущата годишна основна инфлация; в САЩ, Обединеното кралство и голяма част от Европа хранителните продукти представляват 10% или по-малко от подобни показатели.

Отчаяни мерки като обявения по-рано този месец ход на Индия за ограничаване на износа на пшеница ще засилят глобалния ценови натиск, осуетявайки усилията на централните банкери да го овладеят. А вътрешните бунтове имат потенциала да се разпространят.

"Пазарите категорично подцениха последиците от нарастването на производствените разходи", заяви Луис Едуардо Пейшото, икономист за развиващите се пазари в BNP Paribas Markets. "Особено сме загрижени за инфлацията при храните. Последиците от увеличението на разходите за храна ще се видят през следващите няколко месеца, което ще доведе до драматично нарастване на глобалната инфлация”.

Не че цените вече не са се понижили. Дългът на развиващите се страни в долари е загубил 15% досега през тази година, докато задълженията в местна валута са намалели със 7%, като и двете се търгуват близо до нивата от началото на 2020 г., според индекси на Bloomberg.

Колкото по-силно е изложена дадена страна на хранителна инфлация, толкова по-вероятно е валутата ѝ да отслабне, като сред най-уязвимите са мексиканското песо, колумбийското песо, рингитът и рупията. Тази седмица се очаква важен доклад за инфлацията в Мексико, а инвеститорите ще следят и президентските избори в Колумбия, БВП на Бразилия и потребителския индекс в Китай.

Това прави обслужването на дълга - особено на този в долари - още по-трудно, което увеличава перспективата развиващите се страни да загубят достъпа си до пазарите в момент, в който най-много се нуждаят от него. Доходността на доларовите им облигации е близо до най-високата от две години насам - почти 7%, което утроява разходите по заемите на страна като Тунис. Емитирането на еврооблигации от кредитополучатели от развиващите се пазари спадна с 41% спрямо миналата година.

"В сравнение с енергийните ценови шокове инфлацията на цените на хранителните продукти всъщност има тенденция да бъде по-разпространена и по-продължителна по своето въздействие, а правителствата обикновено разполагат с по-малко административни програми за буфериране на ефектите върху домакинствата", заяви Брайън Картър, ръководител в HSBC Asset Management.

Екипът му е предпазлив по отношение на облигационните пазари на Нигерия, Индия, Казахстан, Египет и Пакистан поради големия компонент на инфлацията при хранителните продукти и повиши очакванията си за инфлацията на развиващите се пазари в повечето страни.

За всички е ясно, че няма бързо решение - нито за недостига на храна, нито за последиците на пазарите. Дори преди конфликтът между Русия и Украйна да наруши доставките на храни, мрежите бяха отслабени от продължителните последици от  пандемията, изменението на климата и енергийната криза.

Това е ситуация, която доведе до натрупване на запаси в световен мащаб, като държавите, произвеждащи храни, вече са спрели част от износа и са затвърдили цикъла на инфлация и глад.

Индия, вторият по големина производител на пшеница в света, последва забраната си за износ на основните продукти с ограничение на износа на захар. Малайзия спря продажбата на птиче месо в чужбина. Индонезия частично прекратява доставките на палмово масло.

Тайланд и Виетнам, които са най-големите износители на ориз в света след Индия, също могат да предприемат действия, които да доведат до по-високи цени на храните за потребителите в целия свят. Според тайландския премиер Прают Чан-Оча двете азиатски държави трябва съвместно да повишат цените, за да увеличат силата си при договаряне.

В същия ден, в който Шри Ланка обяви неплатежоспособност, генералният секретар на ООН предупреди, че недостигът на храна в световен мащаб може да продължи с години и да доведе до политически сътресения и глад.

"Следващият аспект на цените на храните, който ще следим много внимателно, е свързан с политиката, популизма и протекционизма", каза Мери-Терез Бартън, ръководител на отдела за дългови инструменти на развиващите се пазари в Pictet Asset Management в Лондон.